Битие 30
1 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: Дай ми чада, иначе аз ще умра.
Hichun Rachel'in Jacob cha ahinpeh lou akihet chet phat in a sopinu athangset pin, hijeh chun Jacob komma atao tan, “Keijong cha le nao nei hinpeh in achuti loule keima thi ding ka nom jotai atin ahi.”
2 А Яков се разгневи на Рахил и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
Jacob chu Rachel chunga alung hang jah jeng in, “Keima Pathen ka hipoi ama ahi cha nei louva na koi, na naobu khah tan achu,” ati.
3 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.
Hichun Rachel in adonbut in, “Kasohnu Bilhah hi galup khompi tan, chutile amanun nao eihin peh intin chua konna chu keiman jong ka chilhah insung kaki semdoh thei ding ahi,” ati.
4 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.
Rachel in Bilhah asohnu chu Jacob ji din apetai chuin Jacob'in Bilhah chu akitimat pitai.
5 И Вала зачна и роди син на Якова.
Bilhah in nao ahinvop'in Jacob ding in chapa khat ahin peh tai.
6 Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан.
Hichun Rachel in aseiye, “Pathen in ka lunggel eisu bulhit pehtai, chule katao na jong eisan peh in chapa eipe tai atin hijeh chun naosen min chu Dan asahtai.”
7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.
Chuin Rachel sohnu Bilhah chun nao avop kit in Jacob chapa anina ahin peh kittai.
8 Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефталим
Hichun Rachel'in, “Keiman ka sopinu toh hatah a kaki set delna lhon a keiman kajou tai,” atin hichun naosen min chu Napthali asah tai.
9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа, та я даде на Якова за жена.
Leah in nao aneikit tah lou ding ahin kihet doh phat in asohnu Zilpah chu ji din ape tai.
10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.
Hijeh chun Leah sohnu Zilpah chun Jacob ding in chapa khat ahin pehtai.
11 И рече Лия: Щастие дойде; затова го наименува Гад.
Hichun Leah in hitin aseiye, “Hamphat aum bouve,” atin naosen min chu “Gad” asah tai. Hichun avetsah chu, keima iti vangphat kahi hitam tina ahi.
12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Якова.
Hichun Leah sohnu Zilpah chun Jacob chapa anina chu ahin peh kitin ahi.
13 Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир
Leah chun aseiye, “Keiya din iti thanop um hitam, tua hi numei dang jousen hatah a eiki papi diu ahitai,” atin hiche naosen min chu Asher asah tai.
14 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
Nikhat Reuben chu suhlou chang vohlai in akon in ahile loulai achun Joldei-Ai (Mandrake) amun anu Leah ahin poh peh in ahile, hichun Rachel in Leah koma “lungset tah in na chapa Joldei-Ai hinpoh chu kei jong nei hom thei ding ham tin athum tai.”
15 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
Hinlah Leah in Rachel jah a “Ka inneipu neilah peh jong thil neocha na bola, tua jong kachapa Joldei-Ai hinpoh jong lahpeh ding neiti ham?” atile Rachel in adonbut in, “Chuti ahile nachapa Joldei-Ai poh man ding in tujan Jacob'in nangma na lupkhompi thei nante,” ati.
16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.
Hiche nilhah chun Jacob phailei lama kona ahung ki nungle phat in Leah achen aga kimu pin, “Tujan hi keima toh ilupkhom ding ahi, Ajeh chu tujan adinga ka chapan nao neitheina hinpoh a tujana dinga ka choh na hitai,” hichun Jacob chu hiche jan chun Leah to ageh lhontai.
17 И Бог послуша Лия; и тя зачна, и роди пети син на Якова.
Pathen in Leah taona chu asan pehtan, nao ahin voptan Jacob chapa nga lhinna ahin neipeh tai.
18 Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар.
Hichun Leah in asei tan, “ka sohnu chu kajipa ka pehdoh jeh in Pathen in ka choh doh man eipe tai,” atin hichun naosen min chu Issachar asah tan ahi.
19 И Лия пак зачна, и роди шести син на Якова.
Chujouvin jong Leah chun nao avop kit'in Jacob ding in chapa gup lhinna ahin peh kit tai.
20 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон.
Hichun Leah in asei tan, “Pathen in keima numei thilken phatah tah eiken peh tai, tuapat'in kaji pan ngailutna sangtah einei ding ahi tai, ajeh chu chapa gup kaneipeh tai,” hichun amanun naosen min chu Zebulun asah tai.
21 И после роди дъщеря, която наименува Дина.
Ahin phat chomkhat jouvin nao numei khat ahingin amin chu Dinah asah in ahi.
22 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
Hichun Pathen in Rachel chu asumil pon Pathen in ataona asanpeh in anaobu chu ahon pehtai.
23 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.
Hijeh chun Rachel in jong nao ahin vop'in chapa khat ahin neitai; hichun Rachel in hitin aseiye, “Pathen in kaja chatna jouse asubeitai,” ati.
24 И наименува го Иосиф
Rachel'in anao min chu Joseph asah in hitin aseiye, “Pakaiyin chapa dang khat jong eihin sah kit teitei hen o!” ati.
25 А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
Rachel in Joseph ahin neijou phat chun, Jacob in Laban koma asei tai, “Nei nungsol tan kagam lang uva,” ati.
26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.
Kajite kachate neipe dohtan phat sottah nangma in alhachan ka pangtan, tua hi keima ki nungle phat ahung hitai, chule ito banga nangma na katoh peh nahim nangman nakihet nai ati.
27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
Ahin Laban in Jacob jah a aseiye, “Ahithei dingle lungset tah in neida lha hih in ajeh chu nangma ka insunga na hung lutna pat in Pathen in phatthei eiboh lheh jeng in ahi.
28 Рече още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.
Chule Jacob in asei in, natoh man ding ijat ham neisei peh tan keiman kapeh ding nahi ati.
29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.
Chuin Jacob in adonbut in, “Nangman na henai itobanga nangma na katoh a na gancha ho hung pung thei ham?” ati.
30 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?
“Ajeh chu keima ka hung masang chun themcha bou na neijin tun apung jal tan, Pathen in hatah in phatthei na boh tan ahi. Ahile itih phat hi ding ham? keima insunga ding katoh na ding,” ati.
31 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и стадото ти;
Chule Laban in adong kitin, “Ipiba ka peh ding ham? Jacob'in aseiye, Imacha neipe hih in, ahin thil khat neibol peh le chun keiman nagancha na vettup peh nang'e ati.
32 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра, и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.
Tun keiman na gancha kelngoi ho ga khol sohkei jing ting, amaho lah achun apol jouse hin lheng doh inting, chule keltah ho laha jong apol thim hihen hapol apol jouse hin lheng doh ingting, hichengse chu keima natoh man in neibol pehtan ati.
33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.
Khonung teng kana toh man sutoh dinga nahung teng ka kitah na nahin muchen thei na dingin, kelchate lah a apol lou hihen, ha pol a pol lou akimu doh khah a, kelngoi lah a jong apol lou khattou aum khah a ahile hiche ho se chu nangma akona kaguh a kisim jeng thei ding ahi,” ati.
34 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.
Hichun Laban in adonbut in, “Apha lheh jeng'e nangman nasei bang chu himai tahen,” ati.
35 И тъй, в същия ден, Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове
Hinlah Laban in hiche nikho ma ma chun kelcha achal asandup apol, chule abeh beh a kang kelcha anu apol ho, chule kelngoi avom ho jouse chu achapa koma abon'in agathah doh sah sohkei in ahi.
36 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
Hichun aman Jacob to nithum jen lampi a kigam lat'in asol mangtai, chule Jacob in Laban gancha aki thah lou jouse chu aching jom jing tan ahi.
37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор, и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
Chuin Jacob in Almond le Shiga phung bah ho chu amal ngim in hiche thingbah avel akang lai ho chu kelcha ho amusah in ahi.
38 Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,
Hichun Jacob in thingbah amal ngim hon chu kelngoi ho twi donna konga akoiyin, kelngoite twichip dinga ahung ji teng ule kijang matji ahi jeh uva akoi ahi.
39 то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.
Kelngoi ho chu thingbah akang lai masanga chu ki jang mat ji, chuteng chule kelngoite chun akang pol jong, hapol a pol jong ahin hing doh doh tauve.
40 И Яков отлъчваше агнетата, и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно и не ги тури с Лавановите овци.
Jacob in kelngoi ho chu ahoikhen in Laban kelngoi hon lah a akangpol ho leh avom ho chu ahoikhen in ama chan ding chengse chu atum in akhen doh in, Laban a lah achun ahoi lut tapoi.
41 И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
Hiti chun kelngoi lah a asapha ho chu aki jang mat teng ule thingbah ho amu uva, aki jang mat theina ding uvin Jacob in jong thingbah ho amasang uva twi lonna kom laiya aga jam peh jin ahi.
42 А когато те бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.
Hinlah Jacob'in kelngoi atahsa phalou ho ahi tengle aga jamle jipoi, ajeh chu Laban a chu asapha lou jeng ahin, Jacob a vang chu asapha jeng ahiuve.
43 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
Hijeh chun Jacob chu ahung hao thei lheh tan, kelngoi tamtah ahin neitan, soh numei ahin soh pasal ahin tamtah aneiyin, chule sangan le sangangsao jong tamtah anei doh tai.
