Битие 30
1 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: Дай ми чада, иначе аз ще умра.
Tedae Rakhel loh Jakob ham ca cun pawh tila a hmuh vaengah Rakhel te a maya taengah thatlai. Te dongah Jakob la, “Kai he capa m'pae lah, te pawt koinih ka duek ni,” a ti nah.
2 А Яков се разгневи на Рахил и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
Te dongah Jakob kah a thintoek te Rakhel taengah sai tih, “Kai he nang bung kah a thaih aka hloh Pathen yueng la ka om a?,” a ti nah.
3 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.
Tedae, “Ka taengom Bilhah taengah kun mai saw he. Te daengah ni ka khuklu ah ca han sak vetih anih lamloh kai khaw ka thoh eh?,” a ti nah.
4 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.
Te dongah a taengom Bilhah te a yuu la a paek tih Jakob loh anih taengah ip.
5 И Вала зачна и роди син на Якова.
Bilhah khaw pumrhih tih Jakob ham ca a cun pah.
6 Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан.
Te vaengah Rakhel loh, “Pathen loh kai n'yan cakhaw ka ol te a yaak bal tih kai he ca tongpa m'paek coeng,” a ti. Te dongah anih ming te Dan a sui.
7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.
Te phoeiah koep pumrhih tih Rakhel kah taengom Bilhah loh Jakob ham capa pabae te a cun pah.
8 Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефталим
Te vaengah Rakhel loh, “Pathen kah rhaknah dongah ka maya te ka hnueih tih ka na coeng,” a ti. Te dongah anih ming te Naphtali a sui.
9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа, та я даде на Якова за жена.
Tedae Leah loh ca cun ham bawt coeng tila a hmuh dongah a taengom Zilpah te a khuen tih Jakob taengah a yuu la a paek.
10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.
Te dongah Leah kah taengom Zilpah loh Jakob ham capa a cun pah.
11 И рече Лия: Щастие дойде; затова го наименува Гад.
Te vaengah Leah loh, “Yoekam loh a loh,” a ti dongah anih ming te Gad a sui.
12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Якова.
Te phoeiah Leah kah taengom Zilpah loh Jakob ham capa pabae a cun pah hatah,
13 Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир
Leah loh, “Kai bahoeng ka omngaih, te dongah tanu rhoek loh kai he n'uem uh ni,” a ti tih anih ming te Asher a sak.
14 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
Cang ah tue vaengah Reuben te a caeh hantah lohma ah hloih a hmuh tih a manu Leah taengla a khuen. Te vaengah Rakhel loh Leah taengah, “Na capa kah hloih te kai hamla khueh mai,” a ti nah.
15 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
Tedae Leah loh anih la, “Ka va te nan rhawt tih rhoeh dae ka ca kah hloih te khaw na lo a ya? a ti nah hatah Rakhel loh, “Then, na capa kah hloih yueng la khoyin ah nang taengla yalh saeh,” a ti nah.
16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.
Te dongah pong lamkah Jakob halo hlaem ah anih aka doe la Leah te cet tih, “Ka capa kah hloih neh nang a paang la kan paang coeng dongah kai taengah na ip ni,” a ti nah. Te dongah tekah khoyin ah anih taengla yalh.
17 И Бог послуша Лия; и тя зачна, и роди пети син на Якова.
Tedae Pathen loh Leah te a yaak dongah pumrhih tih Jakob ham a panga nah capa a cun pah.
18 Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар.
Te vaengah Leah loh, “Ka va taengah kamah taengom ka paek dongah kai khaw Pathen loh thapang m'paek,” a ti tih anih ming te Issakhar a sui.
19 И Лия пак зачна, и роди шести син на Якова.
Te phoeiah Leah te koep pumrhih tih Jakob ham parhuk nah capa a cun.
20 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон.
Te vaengah Leah loh, “Pathen loh kai he kutdoe then koep m'paek tih anih ham capa parhuk ka cun pah. Te dongah ka va loh kai n'hmaiben pawn ni,” a ti tih a ming te Zebulun a sui.
21 И после роди дъщеря, която наименува Дина.
Te phoeiah a hnuk la canu a cun tih a ming te Dinah a sui.
22 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
Tedae Pathen loh Rakhel te a poek. Te dongah Pathen loh anih ol te a hnatun tih a bung te a ong pah.
23 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.
Te dongah pumrhih tih capa a cun hatah, “Kai kah kokhahnah he Pathen loh a coi sak,” a ti.
24 И наименува го Иосиф
“BOEIPA loh kai ham capa a tloe han thap saeh,” a ti tih anih ming te Joseph a sui.
25 А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
Tedae Rakhel loh Joseph a sak phoeiah tah Jakob loh Laban taengah, “Kai he kamah hmuen la, kamah khohmuen ah pongpa ham n'tueih laeh.
26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.
Ka yuu rhoek neh ka ca rhoek te m'pae. Amih ham nang taengah ka thotat tih ka thohtatnah khaw nang ham ni ka thohtat tila na ming coeng dongah ka cet pawn ni,” a ti nah.
27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
Tedae anih te Laban loh, “Nang kong ah BOEIPA loh ka yoe han then sak tila ka hmuhming. Nang mikhmuh ah mikdaithen la ka om atah bet om mai dae,” a ti nah.
28 Рече още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.
Te phoeiah, “Kai taengkah na thapang te mingpha sak lamtah kan paek bitni,” a ti nah.
29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.
Te dongah Jakob loh Laban te, “Nang taengah ka thohtat te khaw, na boiva loh kai taengah a om te khaw na ming.
30 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?
Ka mikhmuh ah nang kah a yol ni a om dae a cungkuem te pungtai coeng. Te dongah BOEIPA loh nang te ka kho kung ah yoethen m'paek. Tedae me vaengah lae kai loh ka imkhui ham khaw ka saii coeng?,” a ti nah.
31 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и стадото ти;
Te vaengah, “Nang te balae kan paek eh?,” a ti nah. Jakob loh, “Kai he pakhat khaw m'pae boeh, he ol he kai hamla nan khueh atah, ka mael neh na boiva te ka luem puei vetih ka dawn mai bitni.
32 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра, и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.
Tihnin ah nang kah boiva boeih taengla ka cet eh. Te lamkah tu boeih te rhikrhak neh a tairhi khaw, tuca khuikah tu pol boeih khaw, maae khuiah a tairhi neh rhikrhak khaw ka khoe saeh lamtah ka thapang la om saeh.
33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.
Na mikhmuh ah maae khui lamkah a rhikrhak neh a tairhi pawt boeih, tu khui lamkah a pol pawt te ka taengla a huen khaw, thangvuen khohnin kah ka thapang dongah na pai vaengah, kai yueng la ka duengnah thui nawn saeh.
34 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.
Te dongah Laban loh, “Namah olka bangla a om saeh ne,” a ti nah.
35 И тъй, в същия ден, Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове
Te dongah amah khohnin ah maaetal a rhangcam neh a tairhi te khaw, maae nu rhikrhak neh a tairhi boeih te khaw, a soah aka bok boeih neh tuca khuikah aka pol boeih te a khoe tih a capa kut ah a tloeng pah.
36 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
Te phoeiah hnin thum longcaeh te amah neh Jakob laklo ah hnalak a khueh. Te daengah Jakob loh Laban kah boiva la aka sueng rhoek te a luem sak.
37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор, и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
Tedae Jakob loh amah ham khabok neh yungkha neh hlimbok kah a hlaeng te thingsup la a loh. Te phoeiah a dakda aka bok te a hlih tih cungkui dongah a bok la a tai.
38 Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,
Te phoeiah thing hlaeng a baeh te tuilong ah khaw, tuisoi tui taengah khaw, tui ok hamla boiva a kun nah ah khaw, boiva hmai ah khaw a khueh pah. Te dongah tui o la a caeh uh vaengah a pacu uh.
39 то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.
Boiva te cungkui taengah a pacu tih boiva khaw a rhangcam, rhikrhak la thang tih a tairhi pah.
40 И Яков отлъчваше агнетата, и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно и не ги тури с Лавановите овци.
Te vaengah Jakob loh tuca rhoek te a hoep tih Laban kah boiva khuikah a rhangcam neh aka pol boeih taengla boiva kah a hmai a khueh. Te phoeiah amah loh amah kah tuping te amah la hloep a khueh. Tedae te rhoek te Laban kah boiva taengah khueh pawh.
41 И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
Te phoeiah om tih boiva loh a pa a cuk takuem vaengah a tanglue te tah cungkui taengah a pa a cuk sak ham Jakob loh cungkui te tuilong kah boiva hmuh ah a khueh.
42 А когато те бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.
Tedae boiva te a rhae ngai atah a khueh pah pawt dongah a rhae rhoek te Laban ham om tih a tanglue te Jakob ham vik om.
43 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
Te dongah tekah hlang tah lut lut boei tih anih taengah boiva khaw, taengom neh sal khaw, kalauk neh laak khaw muep om.
