Битие 3
1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
To thuol ne riek moloyo le duto mag bungu mane Jehova Nyasaye ochweyo. Omiyo nopenjo dhako niya, “Bende en adier ni Nyasaye nowacho ni, ‘Kik ucham olemb yien moro amora manie puodho?’”
2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
Dhako nodwoko thuol niya, “Wanyalo chamo olembe mag yiende manie puodho duto,
3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
makmana Nyasaye nosiemowa ni, ‘Kik ucham olemo mar yien man e dier puodhono, kendo kik umule nono to ubiro tho.’”
4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
Thuol nowacho ne dhako niya, “Adier ok unutho.
5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
Nikech Nyasaye ongʼeyo ni sa ma unuchame wengeu noyepi kendo unubed machal gi Nyasaye, kungʼeyo ber gi rach.”
6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
Kane dhako oneno ni olemb yien-no ne ber kuom chiemo kendo moro wangʼ kendo nyalo miyo ibed gi rieko, nokawo moko mochamo, to bangʼe nomiyo chwore ma en bende nochame.
7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
Eka wengegi noyepo kendo negifwenyo ni gin duge; kuom mano negikawo it ngʼowu kendo giumogo dugegi.
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
Eka Adam kod chiege nowinjo dwond Jehova Nyasaye kawuotho e puodho e seche mag angʼich welo kendo ne gipondo ne Jehova Nyasaye e kind yiende manie puodho.
9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
To Jehova Nyasaye noluongo Adam mopenje niya, “In kanye?”
10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
Nodwoko niya, “Ne awinji e puodho kendo luoro nomaka nikech ne an duk, koro ne apondo.”
11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
Kendo Jehova Nyasaye nowachone niya, “En ngʼa manonyisi ni in duk? Dibed ni isechamo olemb yien mane akweri ni kik icham?”
12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
Adam nodwoke niya, “Dhako mane imiya ema nomiya olemo moko moa e yien-no kendo achamo.”
13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
Eka Jehova Nyasaye nopenjo dhako niya, “Ma en angʼo ma isetimo?” Dhako nodwoke niya, “Thuol nowuonda, mi achamo olemo.”
14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
Kuom mano Jehova Nyasaye nowacho ne thuol niya, “Nikech isetimo ma, “Okwongʼi moloyo le duto kendo gige buya duto! Ibiro lak gi bund iyi kendo ibiro chamo buru, ndalo duto mag ngimani.
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
Kendo anaket sigu e kindi gi dhako, kendo e kind kothe gi kothi; en noto wiyi, to in to nika ofunj tiende.”
16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
Dhako to ne owachone niya, “Anamedni rem malich e kindeni mag nywol; adier ininywol nyithindo gi rem. Dwaroni nobed mana kuom chwori bende enobed gi teko kuomi.”
17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
To Adam to ne owachone niya, “Nikech ne iwinjo chiegi kendo ichamo olemb yath mane akweri ni, ‘Kik icham olembe,’ “Okwongʼ lowo nikech in, kuom tich matek, ibiro chiemo koa kuom lowo, ndalo duto mag ngimani.
18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
Enonyagni kit kuthe mopogore opogore kendo ibiro chamo alode manie thim.
19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
Inicham chiembi mana kuom luchi, nyaka idog e lowo nikech kanyo ema ne ogolie, nimar in lowo kendo lowo ema nidogie.”
20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.
Adam nochako chiege ni Hawa nikech nobiro bedo min ji duto.
21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
Jehova Nyasaye noloso lewni mag pien ne Adam kod chiege kendo noumogi.
22 И Господ Бог каза: Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
Kendo Jehova Nyasaye nowacho niya, “Dhano koro osebedo machal kodwa, kongʼeyo ber kod rach. Kik yiene mondo oter lwete kendo okaw olemb ngima kendo ocham madimi odag nyaka chiengʼ.”
23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
Omiyo Jehova Nyasaye noriembe e Puodho mar Eden mondo opur lowo kamane ogole.
24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Bangʼ kane oseriembo Adam oko, ne oketo kerubi gi ligangla mamil koni gi koni yo wuok chiengʼ mar Puodho Mar Eden mondo orit yo mochomo yadh ngima.
