Битие 29
1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
Basa ma, Yakob lao nakandoo seriꞌ rulu neu.
2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
Faiꞌ esa, ana nita oe mataꞌ sa deka kamboꞌ esa. Hiek-lombo nononggoꞌ telu, nea-nea rae rinu sia naa. Te fatu monaeꞌ esa tatana oe mataꞌ a.
3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца, та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
Mia doo na, mete ma hiek-lombo basa se raꞌabꞌue, dei fo manatadꞌa ra oꞌo dinggoꞌ fatu a, fo hando oe fee se rinu. Basa fo, ara tatana baliꞌ oe mataꞌ a.
4 И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
Yakob natane manatadꞌa ra nae, “Hei ma bee ima?” Ara rataa rae, “Hai, mia kambo Haran ia.”
5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
Yakob natane seluꞌ nae, “Mihine toꞌo Labꞌan ngga, do? Eni, Nahor anan.” Ara rataa rae, “Hai mihine.”
6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с те.
Ma Yakob natane fai nae, “Ana malolole, do?” Ara rataa rae, “Tou lasiꞌ a malolole. Sobꞌa mete dei. Naa, eni ana feto na, naran Rahel. Ana mboo nendi hiek-lombo nara rema rinu sia ia. De muhani e.”
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте те и идете да ги пасете.
Basa ma Yakob olaꞌ nae, “Oras ia, feꞌe rereloꞌ. Malole lenaꞌ banda bee raꞌabꞌue sia ia ena, naa, hei fee se rinu leo. Basa fo, mboo mendi se nembe reu, fo raa selu uru.”
8 А те рекоха: Не можем догде не се съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
Te ara rareresi rae, “We, nda taꞌo naa sa! Hai musi mihani manatadꞌa ra basa se mboo rendi banda ra raꞌabꞌue sia ia dei, fo hai feꞌe oꞌo dinggoꞌ fatu a, fo hani se.”
9 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си, защото тя ги пасеше.
Yakob feꞌe ola-olaꞌ no atahori ra ma, Rahel losa no ama na hiek-lombo nara. Eni mana biasa mboo banda naa ra.
10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи, та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
Yakob nita Rahel ma hiek-lombo nara ma, ana neu oꞌo dinggoꞌ oe mataꞌ a tatana na. De hani toꞌo na banda nara.
11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
Basa ma, ana neu holu-idu Rahel, ma nggae.
12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й и, че е син на Ревека; а тя се завтече, та извести на баща си.
Ana dui Rahel nae, “Odꞌi! Au ia, ho ama ma odꞌi na Ribka anan.” Boe ma, Rahel nela baliꞌ neu nafadꞌe ama na.
13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, завтече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.
Labꞌan rena Rahel dui soꞌal Yakob, eni odꞌi na Ribka anan ma, ana nelaꞌ neu soru e. Ara randaa ma, Labꞌan holu ma idu e. Basa ma, no Yakob ume neu, de Yakob dui basaꞌ e neu e.
14 И Лаван му рече: Наистина, ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
Ma Labꞌan olaꞌ nae, “Memaꞌ tebꞌe! Hita ruꞌa nggita bobꞌonggiꞌ!” Yakob leo no se losa fula esa ena ma,
15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата?
Labꞌan olaꞌ no e nae, “Taꞌo ia, Ako! Au nda nau ho tao ues mudꞌaꞌ sa, huu ruꞌa nggita bobꞌonggiꞌ. Ho moꞌe nggadiꞌ baꞌu sa?”
16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата - Рахил.
Labꞌan ana feton rua. Aꞌa ka, naran Lea, ma odꞌi ka, naran Rahel.
17 На Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
Lea, akaꞌ mata deke na fo maloleꞌ, te Rahel meulau na seli.
18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
Yakob sue Rahel, de nataa Labꞌan nae, “Au tao ues fee toꞌo too hitu, sadꞌi toꞌo fee au sao ala Rahel.”
19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
Ma Labꞌan nataa nae, “Au nau! Malole lenaꞌ au fee ne sao nggo, fo au bobꞌonggi ngga. Naa fo, atahori feaꞌ afiꞌ sao rala e. De leo siaꞌ a ia, fo tao ues fee au.”
20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
Boe ma Yakob tao ues too hitu, fo bisa sao Rahel. Huu ana sue Rahel seli, naa de, too hitu naa ra, ana medꞌa onaꞌ fai hiraꞌ a.
21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
Basa too hitu naa ra ma, Yakob fee nesenenedꞌaꞌ neu Labꞌan nae, “Toꞌo! Au tao ues fee toꞌo too hitu ena. De fee au sao Rahel leo.”
22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
Boe ma, Labꞌan lemba-dꞌodꞌe se, de narolo basa atahori sia nusaꞌ naa.
23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
Tetembaꞌ naa, Labꞌan nda fee Rahel sa, te ana fee Lea nisiꞌ Yakob lalaat na rala. De Yakob sungguꞌ no e. Mbila fefetu na ma, Yakob feꞌe bubꞌuluꞌ nae, eni sao Lea. De ana neu natane Labꞌan nae, “Saa de toꞌo eꞌedꞌik au? Au tao ues too hitu, fo ae sao Rahel! Taꞌo bee de nggati no Lea?” Ma Labꞌan nataa nae, “Afiꞌ mumunasa taꞌo naa! Tungga hai adat ma, odꞌiꞌ afiꞌ sao naꞌahuluꞌ aꞌaꞌ. Malole lenaꞌ taꞌo ia! Muhani lemba-dꞌodꞌeꞌ ia losa fai hitu basa dei. Basa fo, ho sao Rahel, sadꞌi ho tao ues fee au too hitu fai.” Boe ma Labꞌan fee ate ina na, naran Silpa, fo dadꞌi Lea ate na.
24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 Но на сутринта, ето, че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
Yakob o nau boe. Naa de, fefeta fai kahituꞌ a basa ma, Labꞌan naꞌasasaoꞌ Rahel no Yakob.
29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
Labꞌan fee ate inaꞌ na esa fai, naran Bilha, fo dadꞌi Rahel ate na.
30 И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.
Basa ma, Yakob sungguꞌ no Rahel. Ana sue Rahel lenaꞌ Lea, de tao ues seluꞌ too hitu fee ama ari na.
31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
LAMATUALAIN nahine Yakob sue Rahel lenaꞌ Lea. De Ana fee Lea bꞌonggi, te Rahel nda bꞌonggi sa.
32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще обикне.
Lea nairu, de bꞌonggi ana touꞌ esa. Ana nae, “LAMATUALAIN memaꞌ nita au sususa ngga. Ia naa, sao ngga nau mete-seꞌu au, huu anaꞌ ia.” Naa de, ana babꞌae anaꞌ a, Ruben (lii na, naeꞌ a onaꞌ dedꞌeat esa fo sosoa na, ‘ana nita au sususa ngga ena’).
33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон.
Basa ma, Lea nairu seluꞌ, de bꞌonggi ana touꞌ esa fai. Ana nae, “LAMATUALAIN rena au sao ngga nda tao mataꞌ neu au sa. Naa de, Ana fee au anaꞌ esa fai.” Naa de, ana babꞌae anaꞌ naa, Simeon (sosoa na ‘atahori rena ena’).
34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий
Basa ma, Lea nairu seluꞌ, de bꞌonggi ana touꞌ esa fai. Ana nae, “No anaꞌ ia, au dedꞌeat ngga basa ena. Au sao ngga musi nenepaꞌaꞌ no au, huu au bꞌonggi fee ne ana touꞌ telu ena.” Naa de, ana babꞌae anaꞌ naa, Lewi (sosoa na ‘nenepaꞌaꞌ’).
35 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.
Basa ma, Lea nairu fai, de bꞌonggi ana touꞌ esa. Ana nae, “Oeꞌ ia, au ae koa-kio LAMATUALAIN!” Naa de, ana babꞌae anaꞌ naa, Yahuda (sosoa na mbei ma ‘koa-kio’). Basa naa ma, Lea nda bꞌonggi sa ena.
