Битие 29
1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
profectus ergo Iacob venit ad terram orientalem
2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
et vidit puteum in agro tresque greges ovium accubantes iuxta eum nam ex illo adaquabantur pecora et os eius grandi lapide claudebatur
3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца, та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
morisque erat ut cunctis ovibus congregatis devolverent lapidem et refectis gregibus rursum super os putei ponerent
4 И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
dixitque ad pastores fratres unde estis qui responderunt de Haran
5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
quos interrogans numquid ait nostis Laban filium Nahor dixerunt novimus
6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с те.
sanusne est inquit valet inquiunt et ecce Rahel filia eius venit cum grege suo
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте те и идете да ги пасете.
dixitque Iacob adhuc multum diei superest nec est tempus ut reducantur ad caulas greges date ante potum ovibus et sic ad pastum eas reducite
8 А те рекоха: Не можем догде не се съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
qui responderunt non possumus donec omnia pecora congregentur et amoveamus lapidem de ore putei ut adaquemus greges
9 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си, защото тя ги пасеше.
adhuc loquebantur et ecce Rahel veniebat cum ovibus patris sui nam gregem ipsa pascebat
10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи, та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
quam cum vidisset Iacob et sciret consobrinam suam ovesque Laban avunculi sui amovit lapidem quo puteus claudebatur
11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
et adaquato grege osculatus est eam elevataque voce flevit
12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й и, че е син на Ревека; а тя се завтече, та извести на баща си.
et indicavit ei quod frater esset patris eius et filius Rebeccae at illa festinans nuntiavit patri suo
13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, завтече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.
qui cum audisset venisse Iacob filium sororis suae cucurrit obviam conplexusque eum et in oscula ruens duxit in domum suam auditis autem causis itineris
14 И Лаван му рече: Наистина, ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
respondit os meum es et caro mea et postquam expleti sunt dies mensis unius
15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата?
dixit ei num quia frater meus es gratis servies mihi dic quid mercedis accipias
16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата - Рахил.
habebat vero filias duas nomen maioris Lia minor appellabatur Rahel
17 На Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
sed Lia lippis erat oculis Rahel decora facie et venusto aspectu
18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
quam diligens Iacob ait serviam tibi pro Rahel filia tua minore septem annis
19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
respondit Laban melius est ut tibi eam dem quam viro alteri mane apud me
20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
servivit igitur Iacob pro Rahel septem annis et videbantur illi pauci dies prae amoris magnitudine
21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
dixitque ad Laban da mihi uxorem meam quia iam tempus expletum est ut ingrediar ad eam
22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
qui vocatis multis amicorum turbis ad convivium fecit nuptias
23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
et vespere filiam suam Liam introduxit ad eum
24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
dans ancillam filiae Zelpham nomine ad quam cum ex more Iacob fuisset ingressus facto mane vidit Liam
25 Но на сутринта, ето, че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
et dixit ad socerum quid est quod facere voluisti nonne pro Rahel servivi tibi quare inposuisti mihi
26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
respondit Laban non est in loco nostro consuetudinis ut minores ante tradamus ad nuptias
27 Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
imple ebdomadem dierum huius copulae et hanc quoque dabo tibi pro opere quo serviturus es mihi septem annis aliis
28 И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
adquievit placito et ebdomade transacta Rahel duxit uxorem
29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
cui pater servam Balam dederat
30 И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.
tandemque potitus optatis nuptiis amorem sequentis priori praetulit serviens apud eum septem annis aliis
31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
videns autem Dominus quod despiceret Liam aperuit vulvam eius sorore sterili permanente
32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще обикне.
quae conceptum genuit filium vocavitque nomen eius Ruben dicens vidit Dominus humilitatem meam nunc amabit me vir meus
33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон.
rursumque concepit et peperit filium et ait quoniam audivit Dominus haberi me contemptui dedit etiam istum mihi vocavitque nomen illius Symeon
34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий
concepit tertio et genuit alium dixitque nunc quoque copulabitur mihi maritus meus eo quod pepererim illi tres filios et idcirco appellavit nomen eius Levi
35 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.
quarto concepit et peperit filium et ait modo confitebor Domino et ob hoc vocavit eum Iudam cessavitque parere
