Битие 26

1 И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,

Али наста глад у земљи сврх прве глади која беше за времена Аврамовог; и Исак отиде к Авимелеху цару филистејском у Герар.

2 защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;

И јави му се Господ и рече: Немој ићи у Мисир, него седи у земљи коју ћу ти казати.

3 остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;

Седи у тој земљи, и ја ћу бити с тобом, и благословићу те; јер ћу теби и семену твом дати све ове земље, и потврдићу заклетву, којом сам се заклео Авраму оцу твом.

4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;

И умножићу семе твоје да га буде као звезда на небу, и даћу семену твом све ове земље; и у семену твом благословиће се сви народи на земљи,

5 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.

Зато што је Аврам слушао глас мој и чувао наредбу моју, заповести моје и правила моја и законе моје.

6 Затова Исаак се настани в Герар.

И оста Исак у Герару.

7 И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.

А људи у месту оном питаху за жену његову, а он говораше: Сестра ми је. Јер се бојаше казати: Жена ми је; да ме, вели, не убију ови људи ради Ревеке, јер је лепа.

8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.

И кад проведе много времена онде, догоди се, те погледа Авимелех цар филистејски с прозора, и виде Исака где се шали с Ревеком женом својом.

9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох да не би да бъда убит поради нея.

И дозва Авимелех Исака и рече: Та то ти је жена; како си казао: Сестра ми је? А Исак му одговори: Рекох: да не погинем с ње.

10 И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти и ти щеше да ни навлечеш грях.

А Авимелех рече: Шта си нам учинио? Лако је могао ко од народа овог лећи с твојом женом, те би нас ти увалио у грех.

11 Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му, непременно ще се умъртви.

И заповеди Авимелех свему народу свом говорећи: Ко се дотакне овог човека или жене његове, погинуће.

12 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.

И Исак стаде сејати у оној земљи, и доби оне године по сто, тако га благослови Господ.

13 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, догдето стана твърде велик.

И обогати се човек, и напредоваше све већма, те поста силан.

14 Той придоби овци, придоби и говеда, и много слуги; а филистимците му завиждаха;

И имаше оваца и говеда и много слуга; а Филистеји му завиђаху,

15 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.

Па све студенце које беху ископале слуге оца његовог за времена Аврама оца његовог заронише Филистеји, и засуше их земљом.

16 И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.

И Авимелех рече Исаку: Иди од нас, јер си постао силнији од нас.

17 Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.

И Исак отиде оданде, и разапе шаторе у долини герарској, и настани се онде.

18 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.

И стаде Исак откопавати студенце, који беху ископани за времена Аврама оца његовог, и које заронише Филистеји по смрти Аврамовој; и прозва их именима која им беше надео отац његов.

19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.

И копајући слуге Исакове у оном долу нађоше студенац живе воде.

20 Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата. Затова Исаак нарече кладенеца Есен, понеже се караха за него.

Али се свађаше пастири герарски с пастирима Исаковим говорећи: Наша је вода. И надеде име оном студенцу Есек, јер се свадише с њим.

21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна.

После ископаше други студенац, па се и око њега свађаше, зато га назва Ситна.

22 Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец; и за него не се караха. И нарече го Роовот

Тада се подиже оданде, и ископа други студенац, и око њега не би свађе; зато га назва Реховот, говорећи: Сад нам даде Господ простора да растемо у овој земљи.

23 От там отиде във Вирсавее.

И отиде оданде горе у Вирсавеју.

24 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата ми Авраама.

И исту ноћ јави му се Господ, и рече: Ја сам Бог Аврама оца твог. Не бој се, јер сам ја с тобом, и благословићу те и умножићу семе твоје Аврама ради слуге свог.

25 И той издигна там олтар призова Господното име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.

И начини онде жртвеник, и призва име Господње; и онде разапе шатор свој; и слуге Исакове ископаше онде студенац.

26 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Оховата и военачалника си Фихола

И дође к њему Авимелех из Герара с Охозатом пријатељем својим и с Фихолом војводом својим.

27 И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?

А Исак им рече: Што сте дошли к мени, кад мрзите на ме и отерасте ме од себе?

28 А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,

А они рекоше: Видесмо заиста да је Господ с тобом, па рекосмо: Нека буде заклетва између нас, између нас и тебе; хајде да ухватимо веру с тобом;

29 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа.

Да нам не чиниш зла, као што се ми тебе не дотакосмо и као што ми теби само добро чинисмо, и пустисмо те да идеш на миру, и ето си благословен од Господа.

30 Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.

Тада их он угости; те једоше и пише.

31 На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.

А сутрадан уставши рано, заклеше се један другом, и отпусти их Исак и отидоше од њега с миром.

32 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали и му рекоха: Намерихме вода.

Исти дан дошавши слуге Исакове казаше му за студенац који ископаше, и рекоше му: Нађосмо воду.

33 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.

И назва га Савеја; отуда се зове град онај Вирсавеја до данашњег дана.

34 А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.

А кад би Исаву четрдесет година, узе за жену Јудиту, кћер Веоха Хетејина, и Васемату кћер Елона Хетејина.

35 Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.

И оне задаваху много јада Исаку и Ревеци.