Битие 26
1 И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,
Lao esa, hambu ndoe-laꞌas manaseliꞌ sia nusaꞌ naa, onaꞌ ndoe-laꞌas leleꞌ Abraham feꞌe masodꞌaꞌ. Dadꞌi Isak neu noꞌe isin sia Abimelek, atahori Filistin ra mane na, fo eni bisa leo sia Gerar.
2 защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;
Ana tao taꞌo naa, huu LAMATUALAIN natudꞌu Ao na neu e nae, “Afiꞌ muu sia Masir. Dei fo Au utudꞌu nggo mamana feaꞌ.
3 остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;
Mete ma ho leo manumban sia mamanaꞌ naa, naa, Au o nggo, ma fee nggo papala-babꞌanggiꞌ mataꞌ-mataꞌ. Au tao tititi-nonosi mara ramahefu, onaꞌ nduuꞌ sia lalai a. Au fee nggo mo tititi-nonosi mara mamanaꞌ ia no basa nusa nara. Mia tititi-nonosi mara, basa atahori raefafoꞌ a hambu papala-babꞌanggiꞌ. No naa, Au tao utetu hehelu-fufuli ngga o amam Abraham.
4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;
5 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.
Au tao basa ia ra, huu amam tungga hihii Ngga, parenda Ngga, ma dala Ngga.”
6 Затова Исаак се настани в Герар.
De Isak leo manumban sia Gerar.
7 И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.
Ribka, meulau na seli. Dadꞌi atahori sia naa ra rita e ma, ara ratatane e. Te Isak nataa nae, “Ribka ia, au odꞌi ngga.” Ana namatau mete ma eni nataa nae sao na, neꞌo atahori ra tao risa e fo haꞌi rala Ribka.
8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.
Isak leo dodꞌoo sia naa ena ma, lao esa maneꞌ a nakaloloik mia jendela, ma nita Isak holu ma idꞌu Ribka.
9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох да не би да бъда убит поради нея.
Boe ma ana denu atahori roꞌe Isak, de natane e nae, “Isak! Inaꞌ naa, sao ma! Saa de mae, ho odꞌim?” Isak nataa nae, “Taꞌo ia, amaꞌ! Au umutau mete ma ae eni, au sao ngga, afiꞌ losa atahori ra tao risa au.”
10 И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти и ти щеше да ни навлечеш грях.
Maneꞌ a nataa nae, “Mete ma atahori sia ia sungguꞌ ro sao ma naa, ho fee salaꞌ neu hai! Taꞌo bee de ho tao taꞌo naa neu hai?”
11 Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му, непременно ще се умъртви.
Basa ma, Abimelek fee nesenenedꞌaꞌ neu rauinggu nara nae, “Misinedꞌa malolole! Hei seka mimbirani ngganggu atahori ia, do sao na, naa, au hukun isa nggi.”
12 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.
Leleꞌ naa, Isak sela-nggari sia nusaꞌ naa. Ana hambu baliꞌ buna-bꞌoa na lao natun esa, huu LAMATUALAIN fee ne papala-babꞌanggiꞌ.
13 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, догдето стана твърде велик.
Ana bau namasuꞌi, losa namasuꞌi raranggi.
14 Той придоби овци, придоби и говеда, и много слуги; а филистимците му завиждаха;
Sapi, bibꞌi, ma hiek nara, boe ramahefu. Ana mana tao ues nara o, hetar boe. De atahori Filistin ra rala nara mera mbali e.
15 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.
Maꞌahulu naa, Isak aman Abraham se ali oe mataꞌ naeꞌ. Te ia naa, atahori Filistin ra mbori raꞌateme oe mataꞌ ra no rae.
16 И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.
Boe ma mane Abimelek olaꞌ no Isak nae, “Isak! Malole lenaꞌ, ho lao hela nusaꞌ ia leo. Te koasa ma lenaꞌ hai ena.”
17 Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.
Basa de, Isak lao hela naa, de neu leo baliꞌ sia lololoꞌ Gerar.
18 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.
Ana ali baliꞌ oe mataꞌ, fo ara tatanaꞌ ra. Ana babꞌae oe mataꞌ ra, tungga nara-naraꞌ fo ama na babꞌae nalaꞌ ra.
19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.
Isak ate nara ali oe mataꞌ sia lololoꞌ Gerar ma, ara ali dai oe a mata na, de nasapupuraꞌ dea neu.
20 Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата. Затова Исаак нарече кладенеца Есен, понеже се караха за него.
Te Gerar manatadꞌa nara rareresi ro Isak manatadꞌa nara, huu oe mataꞌ naa. Ara rae, “Ia hai oe ma!” Naa de, Isak babꞌae oe mataꞌ naa Esek, sosoa na ‘rareresi’.
21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна.
Basa ma, Isak atahori nara ali seluꞌ oe mataꞌ esa fai. Te ara rareresi fai, huu oe mataꞌ naa. Naa de, Isak babꞌae oe mataꞌ naa, Sitna, sosoa na ‘balabꞌan’.
22 Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец; и за него не се караха. И нарече го Роовот
Basa naa ma, ana lao hela mamanaꞌ naa, de ali seluꞌ oe mataꞌ feaꞌ fai. Ia ma, ara nda rareresi sa. Naa de Isak babꞌae oe mataꞌ naa, Rehobot, sosoa na ‘mamana loaꞌ’. Ana olaꞌ nae, “Ia naa, Lamatualain fee hita leo sia mamana loaꞌ. Sia ia dei de, hita feꞌe tamahefu naa.”
23 От там отиде във Вирсавее.
Mia naa, Isak se lao fo reu leo sia Beer Syeba.
24 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата ми Авраама.
Tetembaꞌ naa, LAMATUALAIN natudꞌu Ao na neu e, ma olaꞌ nae, “Isak! Au ia, ho ama ma Abraham Lamatualain na. Afiꞌ mumutau, te Au unea nggo. Au fee nggo papala-babꞌanggiꞌ. Ma tititi-nonosi mara boe ramahefu. Au tao taꞌo ia, huu hehelu-fufuli Ngga neu ama ma.”
25 И той издигна там олтар призова Господното име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.
Basa ma Isak lutu mbatu mei tutunu-hohotuꞌ sia naa, de noꞌe makasi neu LAMATUALAIN. Ana leo sia naa, ma atahori nara ali oe fai.
26 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Оховата и военачалника си Фихола
Leleꞌ naa, mane Abimelek nema mia Gerar. Ana nema no nonoo na Ahusat, ma malangga netati na, Fikol, fo randaa ro Isak.
27 И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?
Isak natane nae, “Ama maneꞌ! Feꞌesaꞌan, hei oi hendi hai ena. De ia naa, hei ima mae tao saa fai?”
28 А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,
Ara rataa rae, “Taꞌo ia! Ia naa hai bubꞌuluꞌ mae, Lamatualain nanea nggo. Huu naa, hai duꞌa-duꞌa, maloleꞌ lenaꞌ ruꞌa nggita tao hehelu-fufuliꞌ taꞌo ia: Ho sumba mae,
29 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа.
hei nda tao deꞌulakaꞌ mbali hai sa, onaꞌ hai o nda tao deꞌulakaꞌ mbali hei saꞌ boe. Memaꞌ hai rala mara maloleꞌ mo hei. Naa de, fai mana neuꞌ naa ra, hei lao mo mole-dame mia hai mbuku-kambo ma. Hai mihine tebꞌe-tebꞌeꞌ, LAMATUALAIN mana fee papala-babꞌanggiꞌ neu hei.”
30 Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.
Basa ma, Isak tao fefetas, de raa-rinu raꞌabꞌue reu esa.
31 На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.
Mbila fefetu na ma, ara tao susumbaꞌ. Dei de Isak fee se baliꞌ no mole-dame.
32 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали и му рекоха: Намерихме вода.
Faiꞌ naa, Isak atahori mana tao ues nara rema rafadꞌe rae oe mataꞌ fo sira aliꞌ a, hambu oeꞌ ena.”
33 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.
De Isak babꞌae oe mataꞌ naa, Syeba, sosoa na ‘susumbaꞌ’. Ara babꞌae kamboꞌ naa Beer Syeba, losa faiꞌ ia.
34 А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.
Esau too haa nulu ma, ana sao nala ana fetoꞌ rua mia leo Het. Esa, Beeri ana na, naran Yudit. Ma esa fai, Elon ana na, naran Basmat.
35 Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.
Inaꞌ ka ruaꞌ naa ra, raꞌasususaꞌ Isak no Ribka rala nara.
