Битие 25

1 А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

A Avram uze drugu ženu, po imenu Heturu.

2 Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха.

I ona mu rodi Zomrana i Joksana i Madana i Madijama i Jesvoka i Soijena.

3 И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим.

A Joksan rodi Savana i Dedana. A Dedanovi sinovi biše Asurim i Latusim i Laomim.

4 А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура.

A sinovi Madijamovi: Efar i Afir i Enoh i Avida i Eldaga. Svi bjehu djeca Heturina.

5 Но Авраам даде целия си имот на Исаака.

A Avram dade sve što imaše Isaku;

6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.

A sinovima svojih inoèa dade Avram dare, i opravi ih od Isaka sina svojega još za života svojega na istok, u istoèni kraj.

7 А числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.

I vijeka Avramova što poživje bješe sto i sedamdeset i pet godina.

8 И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си.

I onemoæav umrije Avram u dobroj starosti, sit života, i bi pribran k rodu svojemu.

9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий,

I pogreboše ga Isak i Ismailo u peæini Makpelskoj na njivi Efrona sina Sara Hetejina, koja je prema Mamriji;

10 нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, също и жена му Сара.

Na njivi koju kupi Avram od sinova Hetovijeh, ondje je pogreben Avram sa Sarom ženom svojom.

11 А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои.

I po smrti Avramovoj blagoslovi Bog Isaka sina njegova; a Isak življaše kod studenca živoga koji me vidi.

12 Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама;

A ovo je pleme Ismaila sina Avramova, kojega rodi Avramu Agara Misirka robinja Sarina,

13 и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден- Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам,

I ovo su imena sinova Ismailovijeh, kako se zvahu u plemenima svojim; prvenac Ismailov Navajot, pa Kidar i Navdeilo i Masam,

14 Масма, Дума, Маса,

I Masma i Duma i Masa,

15 Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.

I Hadar i Teman i Jetur i Nafes i Kedma.

16 Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.

To su sinovi Ismailovi, i to su im imena po selima i gradovima njihovijem, dvanaest knezova nad svojim narodima.

17 И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си.

A godine su vijeka Ismailova sto i trideset i sedam godina. Poslije onemoæav umrije, i bi pribran k rodu svojemu.

18 А потомците му се населиха в земите от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; Исмаил се засели независим от всичките си братя.

I življahu od Evilata do Sura prema Misiru, kako se ide u Asiriju; i dopade mu prema svoj braæi svojoj da živi.

19 Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака,

A ovo je pleme Isaka sina Avramova: Avram rodi Isaka;

20 а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана.

A Isaku bješe èetrdeset godina kad se oženi Revekom, kæerju Vatuila Sirina iz Mesopotamije, sestrom Lavana Sirina.

21 И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.

I Isak se moljaše Gospodu za ženu svoju, jer bješe nerotkinja; i umoli Gospoda, te zatrudnje Reveka žena njegova.

22 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.

Ali udarahu jedno o drugo djeca u utrobi njezinoj, te reèe: ako je tako, našto sam? I otide da pita Gospoda.

23 А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.

A Gospod joj reèe: dva su plemena u utrobi tvojoj, i dva æe naroda izaæi iz tebe; i jedan æe narod biti jaèi od drugoga naroda, i veæi æe služiti manjemu.

24 И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.

I kad doðe vrijeme da rodi, a to blizanci u utrobi njezinoj.

25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав.

I prvi izaðe crven, sav kao runo rutav; i nadješe mu ime Isav.

26 После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато тя ги роди.

A poslije izaðe brat mu, držeæi rukom za petu Isava; i nadješe mu ime Jakov. A bješe Isaku šezdeset godina, kad ih rodi Reveka.

27 И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.

I djeca odrastoše, i Isav posta lovac i ratar, a Jakov bješe èovjek krotak i bavljaše se u šatorima.

28 И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.

I Isak milovaše Isava, jer rado jeðaše lova njegova; a Reveka milovaše Jakova.

29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял.

Jednom Jakov skuha jelo, a Isav doðe iz polja umoran.

30 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом).

I reèe Isav Jakovu: daj mi da jedem toga jela crvenoga, jer sam umoran. Otuda se prozva Edom.

31 И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

A Jakov mu reèe: prodaj mi danas prvenaštvo svoje.

32 А Исав рече: Виж, аз съм на умиране, за какво ми е това първородство?

A Isav odgovori: evo, hoæu da umrem, pa što æe mi prvenaštvo?

33 И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.

A Jakov reèe: zakuni mi se danas. I on mu se zakle; tako prodade svoje prvenaštvo Jakovu.

34 Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

I Jakov dade Isavu hljeba i skuhanoga leæa, i on se najede i napi, pa usta i otide. Tako Isav nije mario za prvenaštvo svoje.