Битие 24
1 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,
Pea naʻe motuʻa ʻa ʻEpalahame, pea lahi ʻaupito ʻa hono ngaahi ʻaho; pea naʻe tāpuaki ʻe Sihova ʻa ʻEpalahame ʻi he meʻa kotoa pē.
2 рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;
Pea pehē ʻe ʻEpalahame ki ke motuʻa tamaioʻeiki ʻi hono fale, ʻaia naʻe pule ki heʻene meʻa kotoa pē, “ʻOku ou kole ke ke ai ho nima ʻi hoku lalo tenga:
3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
He ko hoku loto, ke ke fuakava ʻia Sihova ko e ʻOtua ʻoe langi, pea ko e ʻOtua ʻo māmani, ke ʻoua naʻa ke fili ha uaifi ki hoku foha ʻi he ngaahi ʻofefine ʻoe kakai Kēnani, ʻaia ʻoku ou ʻāunofo ki ai.
4 но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака.
Ka te ke ʻalu ki hoku fonua, ki hoku kāinga, mo ke fili mai ha uaifi ki hoku foha ko ʻAisake.”
5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?
Pea pehēange ʻe he tamaioʻeiki kiate ia, “Kapau ʻe ʻikai fie haʻu mo au ʻae fefine ki he fonua ni; ʻe fēfē, te u toe ʻave ho foha ki he fonua naʻa ke haʻu mei ai?”
6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.
Pea talaange ʻe ʻEpalahame kiate ia, “Vakai, ʻoua ʻaupito naʻa ke toe ʻave hoku foha ki ai.
7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя; Той ще изпрати ангела си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми оттам.
Ko Sihova ko e ʻOtua ʻoe langi, ʻaia naʻe ʻomi au mei he fale ʻo ʻeku tamai, mo e fonua ʻo hoku kāinga, pea naʻa ne lea kiate au mo ne fuakava kiate au, ʻo pehē, Te u foaki ki ho hako ʻae fonua ni: te ne fekau ʻene ʻāngelo ke muʻomuʻa ʻiate koe, pea te ke ʻomi mei ai ha uaifi ki hoku foha.
8 Но, ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.
Pea kapau ʻe ʻikai loto ʻae fefine ke haʻu mo koe, te ke ʻataʻatā ai mei he ʻe ta fuakava ni: kaeʻoua naʻa ke toe ʻave hoku foha ki ai.”
9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.
Pea naʻe ai ʻe he tamaioʻeiki hono nima ki he lalo tenga ʻo hono ʻeiki ko ʻEpalahame, pea ne fuakava kiate ia, koeʻuhi ko e meʻa ni.
10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.
Pea naʻe fili mai ʻe he tamaioʻeiki ʻae kāmeli ʻe hongofulu ʻi he fanga kāmeli ʻa ʻene ʻeiki, pea ʻalu; he naʻe ʻiate ia ʻae ngaahi meʻa kotoa pē ʻa ʻene ʻeiki, pea tuʻu hake ia ʻo ʻalu ki Mesopōtemia, ki he kolo ʻo Nehoa.
11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
Pea naʻa ne fakatūʻulutui ʻene fanga kāmeli ʻi he tuaʻā kolo ʻi he veʻe vaikeli, ʻi he feituʻulaʻā efiafi, ʻio, ʻi he feituʻulaʻā ʻoku ʻalu ai ʻae kau fefine ke utu vai.
12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.
Pea pehē ʻe ia, “E Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻeku ʻeiki ko ʻEpalahame, ʻoku ou kole kiate koe, ke ke fakamonūʻia au he ʻaho ni, pea ke fakahā hoʻo ʻofa ki heʻeku ʻeiki ko ʻEpalahame.
13 Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.
Vakai, ʻoku ou tuʻu ʻi heni, ʻi he veʻe vaikeli; pea ʻe haʻu ʻae ngaahi ʻofefine ʻoe kakai ʻoe kolo ke utu vai.
14 Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия; и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; -тя нека е оная, която си отредил за слугата си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
Tuku ke hoko ʻo pehē, ke ʻilonga ʻae taʻahine, ʻaia te u pehē ki ai, ‘ʻOku ou kole kiate koe, tuku hifo hoʻo hina, ke u inu; pea te ne pehē mai, Inu, pea te u fakainu hoʻo fanga kāmeli foki;’ ko ia ia kuo ke fili maʻa hoʻo tamaioʻeiki ko ʻAisake: pea te u ʻilo ai kuo ke fakahā ʻae ʻofa ki heʻeku ʻeiki.”
15 Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
Pea naʻe hoko, ʻo pehē, ʻi he teʻeki ai ʻosi ʻene lea, vakai naʻe haʻu mo ʻene hina vai ʻi hono uma, ʻa Lepeka ʻaia naʻe tupu ia Petueli, ko e tama ʻa Milika, ko e uaifi ʻo Nehoa, ko e taʻokete ʻo ʻEpalahame.
16 Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
Pea naʻe hoihoifua ʻae taʻahine ke sio ki ai, pea ko e tāupoʻou ia, he naʻe teʻeki ʻiloʻi ia ʻe ha tangata; pea ne ʻalu hifo ia ki he vai, ʻo fakafonu ʻene hina pea toe ʻalu hake.
17 А слугата се завтече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.
Pea lele ʻae tamaioʻeiki ke fakafetaulaki kiate ia, ʻo ne pehē kiate ia: “ʻOku ou kole ke u inu ha vai siʻi ʻi hoʻo hina.”
18 А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си, и му даде да пие.
Pea pehēange ʻe ia, “Ko ʻeku ʻeiki ke ke inu;” pea fakatoʻotoʻo ia ʻo tuku hifo ʻae hina ki hono nima, ʻo ne fakainu ia.
19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея догде се напоят.
Pea hili ʻene fakainu ia, pea pehē ʻe ia, “Te u utu ki hoʻo fanga kāmeli foki ke ʻoua ke nau fiu.”
20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
Pea fakatoʻotoʻo ia, pea lingi ʻae vai mei he hina ki he tukuʻanga vai, pea toe lele ki he vai ke utu, pea naʻa ne utu ki heʻene fanga kāmeli kotoa pē.
21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно или не.
Pea naʻe ofo ʻae tangata kiate ia, kae fakalongo pe, ko ʻene vakai pe kuo fakamonūʻia ʻe Sihova hono fononga pe ʻikai.
22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:
Pea naʻe hoko ʻo pehē, ʻi he hili ʻae inu ʻae fanga kāmeli, naʻe toʻo ʻe he tangata ʻae hau koula, ko e vaheua ʻoe sikeli siliva hono mamafa, pea mo e lelu koula ʻe ua ki hono nima, ko e sikeli ʻe hongofulu hono mamafa.
23 Чия си дъщеря? - я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
Pea ne pehē, “Ko e ʻofefine ʻohai koe? ʻOku ou kole ke ke tala mai, pe ʻoku ʻataʻatā ʻae ʻapi ʻo hoʻo tamai ke mau ʻapitanga ai.”
24 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.
Pea ne pehē kiate ia, “Ko e ʻofefine au ʻo Petueli ko e tama ʻa Milika, ʻaia naʻa ne fāʻeleʻi kia Nehoa.”
25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.
Pea ne pehē foki kiate ia, “ʻOku mau maʻu ʻae mohuku mo e meʻakai lahi pea ʻoku ʻataʻatā homau ʻapi ke [mou ]ʻapitanga ki ai.”
26 Тогава човекът се наведе, та се поклони на Господа.
Pea tulolo hifo ʻae tangata hono ʻulu, pea hū ia kia Sihova.
27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта си и верността си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.
ʻO ne pehē, “ʻOku monūʻia ʻa Sihova ko e ʻOtua ʻa ʻeku ʻeiki ko ʻEpalahame, ʻaia ʻoku ʻikai te ne fakamasiva ʻeku ʻeiki ʻi heʻene ʻaloʻofa mo ʻene moʻoni; naʻaku ʻi he hala, pea kuo tataki au ʻe Sihova ki he fale ʻoe kāinga ʻo ʻeku ʻeiki.”
28 А момата се завтече, та разказа тия неща на майка си.
Pea naʻe lele ʻae taʻahine, ʻo fakahā ki he fale ʻo ʻene faʻē, ʻae ngaahi meʻa ni.
29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора.
Pea naʻe ʻi ai ʻae tuongaʻane ʻo Lepeka ko Lepani hono hingoa; pea lele kituʻa ʻa Lepani ki he tangata, ʻi he vaikeli.
30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът; той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.
Pea naʻe hoko ʻo pehē, ʻi heʻene mamata ki he hau, mo e lelu ʻi he nima ʻo hono tuofefine, pea mo ʻene fanongo ki he ngaahi lea ʻa Lepeka ko hono tuofefine, ʻo pehē, naʻe lea pehē mai ʻae tangata kiate au; pea haʻu leva ia ki he tangata; pea vakai naʻe tuʻu ia ʻo ofi ki he fanga kāmeli ʻi he veʻe vaikeli.
31 И рече му: Влез, ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
Pea pehē ʻe ia, “Haʻu ki heni, ʻa koe ko e monūʻia ʻo Sihova; ko e hā ʻoku ke kei tuʻu ai ʻi tuaʻā? He kuo ʻosi ʻeku teu ʻae fale, mo e potu ki he fanga kāmeli.
32 И тъй, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите, и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.
Pea naʻe hū ʻae tangata ki he fale; pea ne vete ʻae fanga kāmeli, pea ne ʻatu ʻae mohuku mo e meʻakai ki he fanga kāmeli, mo e vai ke fufulu ai hono vaʻe mo e vaʻe ʻoe kau tangata naʻe ʻiate ia.
33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, догде не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.
Pea naʻe tuku ʻi hono ʻao ʻae meʻakai: ka naʻe pehē ʻe ia, “E ʻikai te u kai, kaeʻoua muʻa ke u fakahā ʻeku fekau,” pea ne pehē, “Ke ke lea.”
34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.
Pea ne pehē ʻe ia, “Ko e tamaioʻeiki au ʻa ʻEpalahame,
35 Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.
Pea kuo tāpuaki lahi ʻe Sihova ʻeku ʻeiki; pea kuo hoko ia ʻo lahi: pea kuo ne foaki kiate ia ʻae fanga sipi, mo fanga manu, mo e siliva, mo e koula, mo e kau tamaioʻeiki mo e kau kaunanga, mo e fanga kāmeli, mo e fanga ʻasi.
36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, що има.
Pea ko Sela, ko e uaifi ʻo ʻeku ʻeiki naʻa ne fanauʻi ki heʻeku ʻeiki ʻae tama heʻene motuʻa; pea kuo ne tuku ʻa ʻene meʻa kotoa pē kiate ia.
37 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.
Pea naʻe fekau ʻe heʻeku ʻeiki kiate au ke u fuakava, ʻo pehē, ‘E ʻikai te ke fili ha uaifi ki hoku foha mei he ngaahi ʻofefine ʻoe kakai Kēnani, ʻaia ʻoku ʻonautolu ʻae fonua ʻoku ou nofo ai;’
38 Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми.
Ka ke ʻalu ki he fale ʻo ʻeku tamai mo hoku kāinga, ʻo ʻomi mei ai ha uaifi ki hoku foha.
39 И рекох на господаря ми: Може да не иска жената да дойде след мене.
Pea naʻaku pehē ki heʻeku ʻeiki, ‘Ka e fēfē ʻoka ʻikai fie haʻu ʻae fefine mo au?’
40 Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.
Pea pehē mai ʻe ia kiate au, ‘Ko Sihova ʻaia ʻoku ou ʻalu ʻi hono ʻao, te ne fekau ʻene ʻāngelo ke ʻalu mo koe ʻo fakamonūʻia hoʻo ʻalu; pea te ke ʻomi ha uaifi ki hoku foha mei hoku kāinga mo e fale ʻo ʻeku tamai:
41 Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и, ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
Pea te ke ʻataʻatā mei heʻeku fuakava ni, ʻoka ke ka hoko ki hoku kāinga, pea kapau ʻe ʻikai te nau tuku ha tokotaha kiate koe, pea te ke ʻataʻatā mei he ʻe tā fuakava ni.’
42 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,
Pea naʻaku haʻu he ʻaho ni ki he vaikeli pea u pehē, ‘E Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻeku ʻeiki ko ʻEpalahame, kapau ʻoku ke fakamonūʻia hoku hala, ʻaia ʻoku ou ʻalu ai:
43 ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,
Vakai ʻoku ou tuʻu ʻi he veʻe vaikeli pea te u pehē, ʻoka haʻu ha taʻahine ke utu vai, te u pehē kiate ia, ‘ʻOku ou kole kiate koe, tuku mai ha vai siʻi ʻi hoʻo hina ke u inu:’
44 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.
Pea kapau te ne pehē mai kiate au, ‘Inu koe, pea te u utu ha vai ki hoʻo fanga kāmeli foki,’ ʻofa ko e fefine ko ia kuo fili ʻe Sihova ki he foha ʻo ʻeku ʻeiki.
45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.
Pea naʻe teʻeki ai ʻosi ʻeku lea ʻi hoku loto, mo ʻene hoko mai ʻa Lepeka mo ʻene hina ʻi hono uma: pea hifo ia ki he vai, ʻo utu, pea ne u pehē kiate ia, ‘ʻOku ou kole kiate koe tuku mai ke u inu.’
46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.
Pea naʻe fakatoʻotoʻo ia ʻo tuku hifo ʻene hina mei hono uma, ʻo ne pehē, ‘Inu, pea te u fakainu hoʻo fanga kāmeli foki; pea u inu, pea naʻa ne fakainu ʻae fanga kāmeli foki.
47 Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.
Pea naʻaku fehuʻi kiate ia ʻo pehē, ‘Ko e ʻofefine ʻohai koe?’ Pea pehē ʻe ia, ‘Ko e ʻofefine ʻo Petueli, ko e foha ʻo Nehoa ʻaia naʻe fanauʻi ʻe Milika kiate ia: pea naʻaku ai ʻae hau ki hono mata, mo e lelu ki hono nima.’
48 И наведох се, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
Pea punou hifo hoku mata ʻo hū mo e fakafetaʻi kia Sihova, ko e ʻOtua ʻo ʻeku ʻeiki ko ʻEpalahame, ʻaia naʻe tataki au ʻi he hala totonu ke ʻave ʻae ʻofefine ʻoe tokoua ʻa ʻeku ʻeiki ki hono foha.
49 Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и верно спрямо господаря ми, кажете ми; и, ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
Pea ko eni, kapau te mou fai ʻofa mo totonu, ki heʻeku ʻeiki, tala mai, pea ka ʻikai, tala mai, koeʻuhi ke u afe ki he nima toʻomataʻu, pe ki he toʻohema.”
50 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.
Pea lea ʻa Lepani mo Petueli, ʻo pehēange, “ʻOku haʻu ʻae meʻa ni meia Sihova; pea ʻoku ʻikai te ma faʻa lea ʻaki kiate koe ʻae kovi pe ko e lelei;
51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.
Vakai, ʻoku ʻi ho ʻao ʻa Lepeka, toʻo ia, pea ʻalu, pea ke hoko ia ko e uaifi ki he foha ʻo hoʻo ʻeiki, ʻo hangē ko e folofola ʻa Sihova.”
52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.
Pea ʻi he fanongo ʻae tamaioʻeiki ʻa ʻEpalahame ki he ngaahi lea ni, naʻe hū ia kia Sihova, ʻo ne punou ki he kelekele;
53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.
Pea toʻo ʻe he tamaioʻeiki ʻae ngaahi teunga siliva, mo e ngaahi teunga koula, mo e ngaahi kofu, ʻo ne foaki ia kia Lepeka; pea ne foaki ʻae ngaahi meʻa mahuʻinga ki hono tuongaʻane, mo ʻene faʻē.
54 Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха, пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.
Pea naʻa nau kai mo inu, ko ia mo e kau tangata naʻe ʻiate ia, pea nau mohe ʻi he pō ko ia: pea nau tuʻu hake ʻi he pongipongi, pea naʻa ne pehē, “Tuku au ke u ʻalu ki heʻeku ʻeiki.”
55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.
Pea pehēange ʻe hono tuongaʻane mo ʻene faʻē, “Tuku muʻa ke mau nonofo mo e taʻahine ʻi he ʻaho niʻihi, ʻae ʻaho ʻe hongofulu nai; pea hili ia ʻe toki ʻalu atu.”
56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.
Pea pehēange ʻe ia kiate kinaua, “ʻOua te mo taʻofi au, he kuo fakamonūʻia ʻe Sihova hoku hala: tuku au ke u ʻalu ki heʻeku ʻeiki.”
57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.
Pea naʻa na pehē, “Te ma ui ʻae taʻahine ʻo fehuʻi mei hono ngutu.”
58 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.
Pea naʻa na ui ʻa Lepeka, ʻo pehē kiate ia, “Te ke ʻalu mo e tangata ni?” Pea pehēange ʻe ia, “Te u ʻalu.”
59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.
Pea naʻa nau tuku ʻa Lepeka ko honau tuofefine ke ne ʻalu mo hono fefine tauhi, mo e tamaioʻeiki ʻa ʻEpalahame, mo ʻene kau tangata.
60 И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
Pea naʻa nau tāpuaki ʻa Lepeka ʻo pehē kiate ia, “Ko homau tuofefine koe, ʻofa ke ke hoko koe ko e faʻē ʻoe ngaahi toko afe taʻefaʻalaua, pea ke maʻu ʻe ho hako ʻae matapā ʻonautolu ʻoku fehiʻa kiate koe.”
61 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.
Pea naʻe tuʻu hake ʻa Lepeka mo hono kau fefine, pea nau heka ʻi he fanga kāmeli ʻo muimui ki he tangata; pea ʻave ʻa Lepeka ʻe he tamaioʻeiki, pea fononga ʻi hono hala.
62 А Исаак идеше от Вир-лахайрои, защото живееше в южната земя.
Ka naʻe haʻu ʻa ʻAisake ʻi he hala mei he vai ko Lehai-Loʻai; he naʻa ne nofo ʻi he potu tonga.
63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя; и, ето камили се приближаваха.
Pea ʻalu atu ʻa ʻAisake ki he ngoue ʻi he efiafi, ke ne lotu; pea ne hanga hake hono mata ʻo sio, pea vakai ʻoku haʻu ʻae fanga kāmeli.
64 Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.
Pea hanga hake ʻe Lepeka hono mata, pea ʻi heʻene mamata kia ʻAisake, naʻe ʻalu hifo ia mei he kāmeli.
65 Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
He kuo ʻosi ʻene fehuʻi ki he tamaioʻeiki, ʻo pehē, ‘Ko hai ʻae tangata ko ia ʻoku haʻu ʻi he ngoue ke fakafetaulaki mai kiate kitautolu?” Pea naʻe pehēange ʻe he tamaioʻeiki, “Ko ʻeku ʻeiki ia: ko ia naʻa ne toʻo ai ʻae pulupulu, ʻo fakapulou ʻaki ia.”
66 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.
Pea naʻe fakamatala ʻe he tamaioʻeiki kia ʻAisake ʻae ngaahi meʻa kotoa pē naʻa ne fai.
67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.
Pea naʻe ʻomi ia ʻe ʻAisake ki he fale fehikitaki ʻo ʻene faʻē ko Sela, pea ne maʻu ʻa Lepeka, pea hoko ia ko hono uaifi: pea ʻofa ia kiate ia; pea naʻe fiemālie ʻa ʻAisake ʻi he hili ange [ʻae pekia ]o ʻene faʻē.
