Битие 22
1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
Bu ixlardin keyin xundaⱪ boldiki, Huda Ibraⱨimni sinap uningƣa: — Əy Ibraⱨim! dedi. U: mana mǝn! — dǝp jawab bǝrdi.
2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принесе го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
U: — Sǝn oƣlungni, yǝni sǝn sɵyidiƣan yalƣuz oƣlung Isⱨaⱪni elip, Moriya yurtiƣa berip, xu yǝrdǝ, Mǝn sanga eytidiƣan taƣlarning birining üstidǝ uni kɵydürmǝ ⱪurbanliⱪ süpitidǝ sunƣin, — dedi.
3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе се двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
Ətisi Ibraⱨim sǝⱨǝr ⱪopup, exikini toⱪup, yigitliridin ikkiylǝn bilǝn Isⱨaⱪni billǝ elip, kɵydürmǝ ⱪurbanliⱪ üqün otun yerip, Huda uningƣa eytⱪan yǝrgǝ ⱪarap mangdi.
4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
Üqinqi küni Ibraⱨim bexini kɵtürüp ⱪarap, yiraⱪtin u yǝrni kɵrdi.
5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
Ibraⱨim yigitlirigǝ: — Silǝr exǝk bilǝn muxu yǝrdǝ turup turunglar. Mǝn balam bilǝn u yǝrgǝ berip, sǝjdǝ ⱪilip, andin ⱪexinglarƣa yenip kelimiz, — dedi.
6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
Xuning bilǝn Ibraⱨim kɵydürmǝ ⱪurbanliⱪⱪa kerǝklik otunni elip, oƣli Isⱨaⱪⱪa yüdküzüp, ɵzi ⱪoliƣa piqaⱪ bilǝn otni elip, ikkisi billǝ yürüp kǝtti.
7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
Isⱨaⱪ atisi Ibraⱨimƣa: — Əy ata! dewidi, u uningƣa jawab berip: — Mana mǝn, oƣlum, dedi. U uningdin: — Mana ot bilǝn otunƣu bar, ǝmma kɵydürmǝ ⱪurbanliⱪ bolidiƣan ⱪoza ⱪeni? — dǝp soriwidi,
8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
Ibraⱨim jawab berip: — Əy oƣlum, Huda Ɵzi Ɵzigǝ kɵydürmǝ ⱪurbanliⱪ ⱪozini tǝminlǝydu, — dedi. Andin ikkisi birgǝ yolini dawamlaxturdi.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дърветата.
Ahirida ular Huda Ibraⱨimƣa eytⱪan jayƣa yetip kǝldi. Ibraⱨim u yǝrdǝ ⱪurbangaⱨ yasap, üstigǝ otunni tizip ⱪoydi. Andin u oƣli Isⱨaⱪni baƣlap, uni ⱪurbangaⱨdiki otunning üstidǝ yatⱪuzdi.
10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
Andin Ibraⱨim ⱪolini uzitip, oƣlini boƣuzliƣili piqaⱪni aldi.
11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
Xuan Pǝrwǝrdigarning Pǝrixtisi asmandin uni qaⱪirip uningƣa: — Ibraⱨim, Ibraⱨim! — dǝp warⱪiridi. U: — Mana mǝn, — dedi.
12 И ангелът рече: да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже на пожали за Мене и сина си, единствения си син.
U uningƣa: — Sǝn baliƣa ⱪolungni tǝgküzmigin, uni ⱨeqnemǝ ⱪilmiƣin; qünki Mǝn sening Hudadin ⱪorⱪⱪanliⱪingni bildim; qünki sening oƣlungni, yǝni yalƣuz oƣlungni Mǝndin ayimiding, — dedi.
13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
Ibraⱨim bexini kɵtürüp ⱪariwidi, mana, arⱪisida münggüzliri qatⱪalƣa qirmixip ⱪalƣan bir ⱪoqⱪarni kɵrdi. Ibraⱨim berip ⱪoqⱪarni elip, uni oƣlining ornida kɵydürmǝ ⱪurbanliⱪ ⱪilip sundi.
14 И Авраам наименува това място Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
Xuning bilǝn Ibraⱨim xu jayƣa «Yaⱨwǝⱨ-Yirǝⱨ» dǝp at ⱪoydi. Xunga kixilǝr: «Pǝrwǝrdigarning teƣida tǝminlinidu» degǝn bu sɵz bügüngǝ ⱪǝdǝr eytilip keliwatidu.
15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
Pǝrwǝrdigarning Pǝrixtisi asmandin Ibraⱨimni ikkinqi ⱪetim qaⱪirip uningƣa: —
16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
Sǝn ɵz oƣlungni, yǝni yalƣuz oƣlungni ayimay bu ixni ⱪilƣining üqün Mǝn Ɵzüm bilǝn ⱪǝsǝm ⱪilimǝnki, dǝydu Pǝrwǝrdigar,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
— Mǝn seni zor bǝrikǝtlǝp, nǝslingni asmandiki yultuzlardǝk nurƣun kɵpǝytip, dengiz saⱨilidiki ⱪumdǝk ƣolditimǝn; nǝsling bolsa düxmǝnlirining dǝrwaziliriƣa igǝ bolidu.
18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
Sǝn Mening awazimƣa ⱪulaⱪ salƣining üqün yǝr yüzidiki barliⱪ ǝl-yurtlar nǝslingning nami bilǝn ɵzliri üqün bǝht-bǝrikǝt tilǝydu, — dedi.
19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
Andin Ibraⱨim yigitlirining ⱪexiƣa yenip bardi. Ular ⱨǝmmisi ornidin turuxup Bǝǝr-Xebaƣa yol aldi. Ibraⱨim Bǝǝr-Xebada turup ⱪaldi.
20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
Bu ixlardin keyin Ibraⱨimƣa: «Mana Milkaⱨmu ining Naⱨorƣa birⱪanqǝ oƣul tuƣup beriptu», degǝn hǝwǝr yǝtti.
21 първородния му Уза, брата ми Вуза, Камуила Арамовия баща.
Ular bolsa tunji oƣli uz, uning inisi Buz wǝ Aramning atisi bolƣan Kǝmuǝl,
22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Елдафа и Ватуила.
andin Kǝsǝd, Hazo, Pildax, Yidlaf wǝ Betuǝl degǝn oƣullar idi.
23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
(Betuǝldin Riwkaⱨ tɵrǝldi). Bu sǝkkizini Milkaⱨ Ibraⱨimning inisi Naⱨorƣa tuƣup bǝrdi.
24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
Xuningdǝk uning keniziki Rǝumaⱨmu Tebaⱨ, Gaⱨam, Tahax wǝ Maakaⱨ degǝnlǝrni tuƣup bǝrdi.
