Битие 22
1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
Nda dooꞌ sa ma, Lamatualain sobꞌa Abraham, nae mete ana rena Eni, do hokoꞌ. De Lamatualain noꞌe e nae, “Abraham!” Abraham nataa nae, “Ia, Lamatualain.”
2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принесе го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
Lamatualain denu e nae, “Rena malolole! Haꞌi mala ana mone ise ma, fo ho sueꞌ a. Mendi e nisiꞌ rae Moria, fo tao e dadꞌi tutunu-hohotuꞌ fee Au. Losa naa, dei fo Au feꞌe utudꞌu ho mamanaꞌ sia leteꞌ sa.”
3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе се двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
Mbila fefetu anan ma, Abraham tati hau ai. Ana futu hau naa ra, de fua neu banda keledei. Boe ma, ana no Isak ma ate nara rua, lao risiꞌ mamanaꞌ fo Lamatualain nafadꞌe basa neu e.
4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
Ara lao-laoꞌ, boe ma finiesa na ma, Abraham nita mamanaꞌ naa mia dodꞌooꞌ.
5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
Ana nafadꞌe ate karuaꞌ ra nae, “Hei ruꞌa nggi mihati ia dei, mo banda keledei ia. Au o ana ngga mii sia ataꞌ naa dei, mae beꞌutee neu Lamatualain. Basa fo, hai baliꞌ iaꞌ ima fai.”
6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
Boe ma Abraham haꞌi hau ai tutunu-hohotuꞌ, de fua neu Isak aru na. Ana o nendi memaꞌ dombe no hau ma ai. Ruꞌa se laoꞌ data-data ma,
7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
Isak noꞌe ama na nae, “Amaꞌ!” Abraham nataa nae, “Taꞌo bee, Isak?” Ana natane nae, “Amaꞌ. Hita tae tunu tutunu-hohotuꞌ. Hau sia ena, ma ai o sia boe. Te bibꞌi lombo anaꞌ fo dadꞌi tutunu-hohotuꞌ a sia bee?”
8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
Abraham nataa nae, “Ana ngge! Dei fo Lamatualain mana fee nggita bibꞌi lombo anaꞌ dadꞌi tutunu-hohotuꞌ.” De ruꞌa se lao rakandoo.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дърветата.
Ara losa mamanaꞌ fo Lamatualain nafadꞌe basaꞌ a ma, Abraham lutu mbatu mei tutunu-hohotuꞌ a. Basa ma, ana naꞌalalangga hau ai neu ataꞌ. De ana paꞌa ana na, ma naꞌalelenggaꞌ e neu hau ai ra ata.
10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
Boe ma haꞌi nala dombe nae mbau nisa ana na.
11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
Te aiboiꞌ ma, LAMATUALAIN ate na mia sorga nameli mia lalai nae, “We! Bram! Helafiꞌ dei!” Ana nataa nae, “Taꞌo bee?”
12 И ангелът рече: да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже на пожали за Мене и сина си, единствения си син.
Boe ma haraꞌ naa nae, “Afiꞌ tao misa anaꞌ naa! Afiꞌ tao saa-saa neu e boe! Ia naa, Au bubꞌuluꞌ tebꞌe-tebꞌeꞌ ho tungga Au hihii Ngga, huu ho nau fee ana mone ise ma, fo dadꞌi tutunu-hohotu neu Lamatualain.”
13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
Basa ma, Abraham nita bibꞌi lombo moneꞌ esa sura na kadꞌoꞌ sia hau anaꞌ ra nggangge nara. Ana neu haꞌi bibꞌi lombo naa, de tunu dadꞌi tutunu-hohotuꞌ soaꞌ neu Lamatualain, nggati ana na.
14 И Авраам наименува това място Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
Naa de, Abraham babꞌae mamanaꞌ naa Yahova Yire, sosoa na ‘Dei fo, Lamatualain fee saa fo parluꞌ a.’ Losa ia, atahori o olaꞌ rae, “Sia LAMATUALAIN lete na ata, dei fo Ana fee saa fo parluꞌ a.”
15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
Basa ma Lamatualain ate Na nameli mia lalai nae,
16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
“LAMATUALAIN nafadꞌe ao Na nae, ‘Au sumba endiꞌ nara ngga, taꞌo ia: Ho nau fee ana mone ise ma neu Au, fo dadꞌi tutunu-hohotuꞌ. Naa de,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
Au fee papala-babꞌanggiꞌ nae na seli neu nggo ma tititi-nonosi mara. Dei fo ara boe ramahefu-ramabela losa atahori nda reken rala se sa, onaꞌ nduuꞌ sia lalai, ma saraꞌaeꞌ sia tasi suu na. Dei fo umbu-ana mara o rakalaꞌ musu nara boe.
18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
Mia tititi-nonosi mara, basa leo mana sia raefafoꞌ ia hambu papala-babꞌanggiꞌ, huu ho tungga parenda Ngga ena.’”
19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
Basa ma, Abraham no Isak onda baliꞌ risiꞌ ate ka ruaꞌ ra, de baliꞌ Beer Syeba reu. Boe ma, Abraham se leo sia naa.
20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
Lao esa, Abraham rena oi odꞌi na Nahor sao na Milka bꞌonggi ana nara ena.
21 първородния му Уза, брата ми Вуза, Камуила Арамовия баща.
Ana uluꞌ a, naran Us. Odꞌi na, naran Bus. Boe ma, Kemuel (ana dadꞌi Aram aman),
22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Елдафа и Ватуила.
ma Kesed, Haso, Pildas, Yidlaf, no Betuel.
23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
Betuel ia, Ribka aman.
24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
Nahor o hambu seluꞌ anaꞌ mia sao tias na, naran Reuma. Ana bꞌonggi Teba, Gaham, Tahas, no Maaka.
