Битие 22
1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
After these dedes God dyd proue Abraham and sayde vnto him: Abraham. And he answered: here am I.
2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принесе го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
And he sayde: take thy only sonne Isaac whome thou louest and get the vnto the lande of Moria and sacrifyce him there for a sacrifyce vpon one of the mountayns which I will shewe the
3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе се двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
Than Abraham rose vp early in the mornynge and sadled his asse and toke two of his meyny wyth him and Isaac his sonne: ad clove wod for the sacrifyce and rose vp and gott him to the place which God had appoynted him.
4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
The thirde daye Abraham lyfte vp his eyes and sawe the place a farr of
5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
and sayde vnto his yong men: byde here with the asse. I and the lad will goo yonder and worshippe and come agayne vnto you.
6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
And Abraham toke the wodd of the sacrifyce and layde it vpon Isaac his sonne and toke fyre in his hande and a knyfe. And they went both of them together.
7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
Than spake Isaac vnto Abraham his father and sayde: My father? And he answered here am I my sonne. And he sayde: Se here is fyre and wodd but where is the shepe for sacrifyce?
8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
And Abraham sayde: my sonne God wyll prouyde him a shepe for sacrifyce. So went they both together.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дърветата.
And when they came vnto the place which God shewed him Abraha made an aulter there and dressed the wodd ad bownde Isaac his sonne and layde him on the aulter aboue apon the wodd.
10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
And Abraham stretched forth his hande and toke the knyfe to haue kylled his sonne.
11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
Than the angell of the LORde called vnto him from heauen saynge: Abraham Abraham. And he answered: here am I.
12 И ангелът рече: да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже на пожали за Мене и сина си, единствения си син.
And he sayde: laye not thy handes apon the childe nether do any thinge at all vnto him for now I knowe that thou fearest God in yt thou hast not kepte thine only sonne fro me.
13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
And Abraham lyfted vp his eyes and loked aboute: and beholde there was a ram caught by the hornes in a thykette. And he went and toke the ram and offred him vp for a sacrifyce in the steade of his sonne
14 И Авраам наименува това място Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
And Abraham called the name of the place the LORde will see: wherfore it is a come saynge this daye: in the mounte will the LORde be sene.
15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
And the Angell of the LORde cryed vnto Abraham from heaven the seconde tyme
16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
saynge: by my selfe haue I sworne (sayth the LORde) because thou hast done this thinge and hast not spared thy only sonne
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
that I will blesse th and multiplye thy seed as the starres of heaven and as the sonde vpo the seesyde. And thy seed shall possesse the gates of hys enymies.
18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
And in thy seed shall all the nations of the earth be blessed because thou hast obeyed my voyce.
19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
So turned Abraham agayne vnto his yonge men and they rose vp and wet to gether to Berseba. And Abraham dwelt at Berseba
20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
And it chaused after these thiges that one tolde Abraham saynge: Beholde Milcha she hath also borne childern vnto thy brother Nachor:
21 първородния му Уза, брата ми Вуза, Камуила Арамовия баща.
Hus his eldest sonne and Bus his brother and Lemuell the father of the Sinans
22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Елдафа и Ватуила.
and Cesed and Haso and Pildas and Iedlaph and Bethuel.
23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
And Bethuel begat Rebecca. These. viij. dyd Milcha bere to Nachor Abrahams brother
24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
And his concubyne called Rheuma she bare also Tebah Gaham Thahas and Maacha.
