Битие 22
1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
And it came to pass after these things, that God did prove Abraham, and said unto him: 'Abraham'; and he said: 'Here am I.'
2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принесе го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
And He said: 'Take now thy son, thine only son, whom thou lovest, even Isaac, and get thee into the land of Moriah; and offer him there for a burnt-offering upon one of the mountains which I will tell thee of.'
3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе се двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
And Abraham rose early in the morning, and saddled his ass, and took two of his young men with him, and Isaac his son; and he cleaved the wood for the burnt-offering, and rose up, and went unto the place of which God had told him.
4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
On the third day Abraham lifted up his eyes, and saw the place afar off.
5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
And Abraham said unto his young men: 'Abide ye here with the ass, and I and the lad will go yonder; and we will worship, and come back to you.'
6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
And Abraham took the wood of the burnt-offering, and laid it upon Isaac his son; and he took in his hand the fire and the knife; and they went both of them together.
7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
And Isaac spoke unto Abraham his father, and said: 'My father.' And he said: 'Here am I, my son.' And he said: 'Behold the fire and the wood; but where is the lamb for a burnt-offering?'
8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
And Abraham said: 'God will provide Himself the lamb for a burnt-offering, my son.' So they went both of them together.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дърветата.
And they came to the place which God had told him of; and Abraham built the altar there, and laid the wood in order, and bound Isaac his son, and laid him on the altar, upon the wood.
10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
And Abraham stretched forth his hand, and took the knife to slay his son.
11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
And the angel of the LORD called unto him out of heaven, and said: 'Abraham, Abraham.' And he said: 'Here am I.'
12 И ангелът рече: да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже на пожали за Мене и сина си, единствения си син.
And he said: 'Lay not thy hand upon the lad, neither do thou any thing unto him; for now I know that thou art a God-fearing man, seeing thou hast not withheld thy son, thine only son, from Me.'
13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
And Abraham lifted up his eyes, and looked, and behold behind him a ram caught in the thicket by his horns. And Abraham went and took the ram, and offered him up for a burnt-offering in the stead of his son.
14 И Авраам наименува това място Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
And Abraham called the name of that place Adonai-jireh; as it is said to this day: 'In the mount where the LORD is seen.'
15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
And the angel of the LORD called unto Abraham a second time out of heaven,
16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
and said: 'By Myself have I sworn, saith the LORD, because thou hast done this thing, and hast not withheld thy son, thine only son,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
that in blessing I will bless thee, and in multiplying I will multiply thy seed as the stars of the heaven, and as the sand which is upon the seashore; and thy seed shall possess the gate of his enemies;
18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
and in thy seed shall all the nations of the earth be blessed; because thou hast hearkened to My voice.'
19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
So Abraham returned unto his young men, and they rose up and went together to Beer-sheba; and Abraham dwelt at Beer-sheba.
20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
And it came to pass after these things, that it was told Abraham, saying: 'Behold, Milcah, she also hath borne children unto thy brother Nahor:
21 първородния му Уза, брата ми Вуза, Камуила Арамовия баща.
Uz his first-born, and Buz his brother, and Kemuel the father of Aram;
22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Елдафа и Ватуила.
and Chesed, and Hazo, and Pildash, and Jidlaph, and Bethuel.'
23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
And Bethuel begot Rebekah; these eight did Milcah bear to Nahor, Abraham's brother.
24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
And his concubine, whose name was Reumah, she also bore Tebah, and Gaham, and Tahash, and Maacah.
