Битие 22
1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
Sometime later God tested Abraham. He called out to him, “Abraham!” “I'm here,” Abraham replied.
2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принесе го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
God told him, “Go with your son, the one you love, your only son, to the land of Moriah and sacrifice him there as a burnt offering on one of the mountains that I'll show you.”
3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе се двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
Abraham got up early in the morning and saddled up his donkey. He took two servants and Isaac with him and went to cut firewood for the burnt offering. Then he left with them to go to the place God had told him about.
4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
After traveling for three days Abraham could see the place in the distance.
5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
He told his servants, “Wait here with the donkey while I go with the boy and worship God. Then we'll return.”
6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
Abraham had Isaac carry the wood for the burnt offering, while he carried the fire and the knife, and they walked up together.
7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
Isaac said to Abraham, “Father?” “Yes, my son?” Abraham replied. “Well, we have the fire and the wood, but where's the lamb for the burnt offering?” Isaac asked.
8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
“God will provide the lamb for the burnt offering, my son,” Abraham replied, and they went on walking up together.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дърветата.
When they arrived at the place where God had told him to go, Abraham built an altar and placed the wood on it. Then he bound his son Isaac and placed him on the altar on top of the wood.
10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
Abraham picked up the knife, ready to slaughter his son.
11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
But the angel of the Lord shouted to him from heaven, “Abraham! Abraham!” “Yes, I'm here,” he replied.
12 И ангелът рече: да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже на пожали за Мене и сина си, единствения си син.
The angel said, “Don't touch the boy! Don't do anything to him, because now I know that you truly do what God tells you. You didn't refuse to give me your son, your only son.”
13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
Abraham looked up and saw a ram caught by its horns in some bushes. He brought the ram over and sacrificed it as a burnt offering in place of his son.
14 И Авраам наименува това място Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
Abraham called the place “The Lord will Provide.” That's still a saying people use today: “the Lord will provide on his mountain.”
15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
The angel of the Lord shouted again to Abraham from heaven,
16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
“I swear by myself, says the Lord, that because you have done this and didn't refuse to give me your son, your only son,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
you can be sure that I will bless you and give you many descendants. They will be as numerous as the stars of heaven and the sand of the seashore, and they will conquer their enemies.
18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
All the nations of the earth will be blessed by your descendants because you did what I told you.”
19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
Then Abraham returned to his servants, and they went back together to Beersheba where Abraham was living.
20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
Sometime later, Abraham was told, “Milcah has had sons for your brother Nahor.”
21 първородния му Уза, брата ми Вуза, Камуила Арамовия баща.
Uz was the firstborn, then his brother Buz, Kemuel (who became the ancestor of Arameans),
22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Елдафа и Ватуила.
Chesed, Hazo, Pildash, Jidlaph, and Bethuel.
23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
(Bethuel was Rebekah's father.) Milcah had these eight sons for Abraham's brother Nahor.
24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
In addition, Reumah his concubine had Tebah, Gaham, Tahash, and Maacah.
