Битие 21
1 И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
И Господ походи Сару, као што беше рекао и учини Господ Сари као што беше казао.
2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
Јер затрудне и роди Сара Авраму сина у старости његовој у исто време кад каза Господ.
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
И Аврам надеде име сину који му се роди, ког му роди Сара, Исак.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
И обреза Аврам сина свог Исака кад би од осам дана, као што му заповеди Бог.
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.
А Авраму беше сто година кад му се роди син Исак.
6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.
А Сара рече: Бог ми учини смех; ко год чује, смејаће ми се.
7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.
И рече: Ко би рекао Авраму да ће Сара дојити децу? Ипак му родих сина у старости његовој.
8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
А кад дете дорасте да се одбије од сисе, учини Аврам велику гозбу онај дан кад одбише Исака од сисе.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
И Сара виде сина Агаре Мисирке, која га роди Авраму, где се подсмева;
10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
Па рече Авраму: Отерај ову робињу са сином њеним, јер син ове робиње неће бити наследник с мојим сином, с Исаком.
11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.
А то Авраму би врло криво ради сина његовог.
12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
Али Бог рече Авраму: Немој да ти је криво ради детета и ради робиње твоје. Шта ти је год казала Сара, послушај; јер ће ти се у Исаку семе прозвати.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
Али ћу и од сина робињиног учинити народ, јер је твоје семе.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
И Аврам устав ујутру рано, узе хлеба и мешину воде, и даде Агари метнувши јој на леђа, и дете, и отпусти је. А она отишавши луташе по пустињи вирсавској.
15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст
А кад неста воде у мешини, она баци дете под једно дрво,
16 и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
Па отиде колико се може стрелом добацити, и седе према њему; јер говораше: Да не гледам како ће умрети дете. И седећи према њему стаде гласно плакати.
17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
А Бог чу глас детињи, и анђео Божји викну с неба Агару, и рече јој: Шта ти је Агаро? Не бој се, јер Бог чу глас детињи оданде где је.
18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
Устани, дигни дете и узми га у наручје; јер ћу од њега учинити велик народ.
19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
И Бог јој отвори очи, те угледа студенац; и отишавши напуни мешину воде, и напоји дете.
20 Бог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
И Бог беше с дететом, те одрасте, и живеше у пустињи и поста стрелац.
21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.
А живеше у пустињи Фарану. И мати га ожени из земље мисирске.
22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
У то време рече Авимелех и Фихол војвода његов Авраму говорећи: Бог је с тобом у свему што радиш.
23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
Закуни ми се сада Богом да нећеш преварити мене ни сина мог ни унука мог него да ћеш добро онако како сам ја теби чинио и ти чинити мени и земљи у којој си дошљак.
24 И рече Авраам: Заклевам се.
А Аврам рече: Хоћу се заклети.
25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
Али Аврам прекори Авимелеха за студенац, који узеше на силу слуге Авимелехове.
26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
А Авимелех рече: Не знам ко је то учинио; нити ми ти каза, нити чух до данас.
27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.
Тада Аврам узе оваца и говеда, и даде Авимелеху, и ухвати веру међу собом.
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
А Аврам одлучи седам јагањаца из стада.
29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
А Авимелех рече Авраму: Шта ће оно седам јагањаца што си одлучио?
30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
А он одговори: Да примиш из моје руке оно седам јагањаца, да ми буде сведочанство да сам ја ископао овај студенац.
31 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
Отуда се прозва оно место Вирсавеја, јер се онде заклеше обојица.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
Тако ухватише веру на Вирсавеји. Тада се диже Авимелех и Фихол војвода његов, и вратише се у земљу филистејску.
33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.
А Аврам посади луг на Вирсавеји, и онде призва име Господа Бога Вечног.
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
И Аврам живеше као дошљак у земљи филистејској много времена.
