Битие 21
1 И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
Visitavit autem Dominus Saram, sicut promiserat: et implevit quæ locutus est.
2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
Concepitque et peperit filium in senectute sua, tempore quo prædixerat ei Deus.
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
Vocavitque Abraham nomen filii sui, quem genuit ei Sara, Isaac:
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
et circumcidit eum octavo die, sicut præceperat ei Deus,
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.
cum centum esset annorum: hac quippe ætate patris, natus est Isaac.
6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.
Dixitque Sara: Risum fecit mihi Deus: quicumque audierit, corridebit mihi.
7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.
Rursumque ait: Quis auditurus crederet Abraham quod Sara lactaret filium, quem peperit ei jam seni?
8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
Crevit igitur puer, et ablactatus est: fecitque Abraham grande convivium in die ablactationis ejus.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
Cumque vidisset Sara filium Agar Ægyptiæ ludentem cum Isaac filio suo, dixit ad Abraham:
10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
Ejice ancillam hanc, et filium ejus: non enim erit hæres filius ancillæ cum filio meo Isaac.
11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.
Dure accepit hoc Abraham pro filio suo.
12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
Cui dixit Deus: Non tibi videatur asperum super puero, et super ancilla tua: omnia quæ dixerit tibi Sara, audi vocem ejus: quia in Isaac vocabitur tibi semen.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
Sed et filium ancillæ faciam in gentem magnam, quia semen tuum est.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
Surrexit itaque Abraham mane, et tollens panem et utrem aquæ, imposuit scapulæ ejus, tradiditque puerum, et dimisit eam. Quæ cum abiisset, errabat in solitudine Bersabee.
15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст
Cumque consumpta esset aqua in utre, abjecit puerum subter unam arborum, quæ ibi erant.
16 и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
Et abiit, seditque e regione procul quantum potest arcus jacere: dixit enim: Non videbo morientem puerum: et sedens contra, levavit vocem suam et flevit.
17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
Exaudivit autem Deus vocem pueri: vocavitque angelus Dei Agar de cælo, dicens: Quid agis Agar? noli timere: exaudivit enim Deus vocem pueri de loco in quo est.
18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
Surge, tolle puerum, et tene manum illius: quia in gentem magnam faciam eum.
19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
Aperuitque oculos ejus Deus: quæ videns puteum aquæ, abiit, et implevit utrem, deditque puero bibere.
20 Бог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
Et fuit cum eo: qui crevit, et moratus est in solitudine, factusque est juvenis sagittarius.
21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.
Habitavitque in deserto Pharan, et accepit illi mater sua uxorem de terra Ægypti.
22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
Eodem tempore dixit Abimelech, et Phicol princeps exercitus ejus, ad Abraham: Deus tecum est in universis quæ agis.
23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
Jura ergo per Deum, ne noceas mihi, et posteris meis, stirpique meæ: sed juxta misericordiam, quam feci tibi, facies mihi, et terræ in qua versatus es advena.
24 И рече Авраам: Заклевам се.
Dixitque Abraham: Ego jurabo.
25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
Et increpavit Abimelech propter puteum aquæ quem vi abstulerunt servi ejus.
26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
Responditque Abimelech: Nescivi quis fecerit hanc rem: sed et tu non indicasti mihi, et ego non audivi præter hodie.
27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.
Tulit itaque Abraham oves et boves, et dedit Abimelech: percusseruntque ambo fœdus.
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
Et statuit Abraham septem agnas gregis seorsum.
29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
Cui dixit Abimelech: Quid sibi volunt septem agnæ istæ, quas stare fecisti seorsum?
30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
At ille: Septem, inquit, agnas accipies de manu mea: ut sint mihi in testimonium, quoniam ego fodi puteum istum.
31 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
Idcirco vocatus est locus ille Bersabee: quia ibi uterque juravit.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
Et inierunt fœdus pro puteo juramenti.
33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.
Surrexit autem Abimelech, et Phicol princeps exercitus ejus, reversique sunt in terram Palæstinorum. Abraham vero plantavit nemus in Bersabee, et invocavit ibi nomen Domini Dei æterni.
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
Et fuit colonus terræ Palæstinorum diebus multis.
