< Битие 21 >
1 И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
Ra Anumzamo'ma huvempa kema ko'ma Serama hunte'nere, Serana eri knare hunte'ne.
2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
Sera'a amu'ene huno ne' mofavre kasente'ne. Abrahamu'a ozafa retegeno kasentegahane huno Anumzamo'ma asami'nea kna egeno kasente'ne.
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
Abrahamu'a Sera'ma kasentea ne'mofavregura Aisaki'e huno agi'a ante'ne.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
Hanki Abrahamu'a nemofo Aisakina 8'a zagegna manitegeno, Anumzamo'ma asmi'nea kante anteno agoza anona taga hunte'ne.
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.
Abrahamu'a 100'a zagegafu mani'tegeno Sera'a mofavre Aisakina kasente'ne.
6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.
Hagi Sera'a amanage hu'ne, Anumzamo naza hige'na kizaneroe. Vahe'mo'za antahisu'za nagrane muse nehu'za kiza regahaze.
7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.
Anage huteno Sera'a amanage huno hu'ne, Iza Abrahamuna, Sera'a mofavre'a ante omigahie huno hugahie? Ana hu'neanagi menina agra ozafarefinka mofavre kase amue.
8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
Ana Mofavremo nena huno ami a'o nehigeno, Abrahamu'a ra ne'za kre'ne.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
Mago zupa Sera'a keana Haga, Isipi a'mofo mofavre Abrahamunteti ante'nea ne'mo avaharo nehigeno ke'ne.
10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
Sera'a amanage huno Abrahamuna asami'ne, Erizanti'a e'neria a'ene mofavre'anena zanahenatigeke vi'o, eri'za a'mofo mofavremo'a fenonka'a e'origahie. Hagi mofavre'nimo Aisaki erigahie.
11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.
Anage nehigeno nentahino, Abrahamu'a mofavre'agura tusi rimpagna hu'ne.
12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
Hianagi Anumzamo'a amanage huno asami'ne, Abrahamuga krimpa havizana osuo. Na'ankure mofavrene eri'za a' kagura kagesa ontahio, Sera'ma nanekema kasamiaza huo, Aisakimpinti kagehe'za fore hugahaze.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
Eri'za a'mofo mofavrefintira Nagra zamazeri hakare ha'nena, rankuma ante'za manigahaze. Na'ankure zamagra kagri kageheze.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
Hanki Abrahamu'a nanterame otino bretine, zagagafa avufgare tro hu'naza tafempi tinafino Haga afunte nenteno, mofavre'a avrenemino hunte'ne. Hanki Haga'a atreno Berseba ka'ma kopi vuno umani'ne.
15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст
Hagi zagagafa avufgaretima tro'ma hu'naza tintafempi ti'mo'ma vagaregeno'a, mofavre'a osi zafamofo tonapi ome ante'ne.
16 и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
Ana huteno kevema ahetregeno nevia avamente Haga'a umanineno amanage hu'ne, Negesugeno mofavreni'a fri zankura navresra hie, nehuno krafa huno zavi ate'ne.
17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
Hianagi ne' mofavremofo zavike'a, Anumzamo'a antahi'ne, Anumzamofo ankeromo monafinti amanage hu'ne, Hagaga kagripina na'a hu'ne? Korera osuo, antuma mani'neno ne'mofavremo'ma zavima neteana Anumzamo'a antahi'ne.
18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
Otinka vunka ne'mofavre azante ome azeri otinka avro, Nagra azeri ra hanugeno, tusi'a vahe fore huno rankuma antegahie.
19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
Anage nehuno Anumzamo'a ana a'mofo avurga azeri hari higeno keana, mago tinkeri me'negeno keteno vuno zagagafa avufgareti tro'ma hu'naza tafempi tina afino ana mofavrea ome amigeno ne'ne.
20 Бог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
Hagi Anumzamo'a ana ne'mofavrene mani'negeno nena huno, ka'ma mopafina atima ahe'zantera harfa ne' mani'ne.
21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.
Agra ka'ma mopafi Parani mani'negeno, nerera'a Isipi mopareti a' ome avreno eme ami'ne.
22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
Ana zupage Abimeleki'ene vugota sondia kva ne'a Fikoli'enena amanage hu'ne Abrahamuna asmi'na'e, Anumzamo'a kagrane mani'neno maka'zama hana zampina asomu hunegante.
23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
Hanki kagra tamage hunka Anumzamofo avufi huvempa hunka nasamio. Nagri'ene, mofavre'niane, nagehe'inena reravatga hunka havizana huoranto. Hagi amama emani'nana mopafima knare navu'nava hugante'noaza hunka nagrira knare kavukva hunanto.
24 И рече Авраам: Заклевам се.
Higeno Abrahamu'a huno, Nagra huvempa huanki'na kema hanaza hugantegahue.
25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
Hagi mago zupa Abrahamu'a tinkeri'agu Abimelekina keaga hunte'ne. Na'ankure Abimeleki eri'za vahe'mo'za tinkeria hanare'nazagu anara hu'ne.
26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
Abimeleki'a amanage hu'ne, Iza e'inahu'zana hu'nefi, kagra nasaminke'na ontahi'noe. Hanki meni ama nehankena nentahue.
27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.
Abrahamu'a mago'a bulimakaoramine, sipisipiraminena refko huno Abimelekina eme nemino, anante raru hu'ne tragote'ne manisa'a nanekea huvempa (covenant) hu'na'e.
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
Abrahamu'a sipisipi kevu'afintira 7ni'a a' sipisipi anentatami avre arure ante'ne.
29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
Ana higeno Abimeleki'a amanage huno Abrahamuna antahige'ne, Ami 7ni'a a' sipisipi anentatamina nankna kagukagesare avre rurera ante'nane?
30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
Abrahamu'a amanage hu'ne, Kagra ama 7ni'a a' sipisipi anentatamina nazampinti kamuana erigeno, ana zamo huama huranteno, ama tinkeria nagriku kafinte'ne hino.
31 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
E'inage nehuno ana kumara Besebe huno agi'a ante'ne, na'ankure anante tarega'moke huvempa kea hu'na'e.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
Hanki zamagra huvempa hu'za Berseba hute'za, Abimeleki'ene sondia kva ne'a Fikoli'ene otine mopa zaniarega Filistia vu'na'e.
33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.
Abrahamu'a tamariski zafa Berseba negrino, anante manivava Ra Anumzamofo agi hanta vazi'ne.
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
Abrahamu'a za'za kna Filistia vahe mopafina mani'ne.