Битие 21
1 И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
And the LORD visited Sarah as he had said, and the LORD did to Sarah as he had spoken.
2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
For Sarah conceived, and bore Abraham a son in his old age, at the set time of which God had spoken to him.
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
And Abraham called the name of his son that was born to him, whom Sarah bore to him, Isaac.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
And Abraham circumcised his son Isaac being eight days old, as God had commanded him.
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.
And Abraham was an hundred years old, when his son Isaac was born to him.
6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.
And Sarah said, God hath made me to laugh, so that all that hear will laugh with me.
7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.
And she said, Who would have said to Abraham, that Sarah shall nurse children? for I have borne him a son in his old age.
8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
And the child grew, and was weaned: and Abraham made a great feast the day that Isaac was weaned.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
And Sarah saw the son of Hagar the Egyptian, which she had borne to Abraham, mocking.
10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
Therefore she said to Abraham, Cast out this bondwoman and her son: for the son of this bondwoman shall not be heir with my son, even with Isaac.
11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.
And the thing was very grievous in Abraham’s sight because of his son.
12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
And God said to Abraham, Let it not be grievous in thy sight because of the lad, and because of thy bondwoman; in all that Sarah hath said to thee, hearken to her voice; for in Isaac shall thy seed be called.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
And also of the son of the bondwoman will I make a nation, because he is thy seed.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
And Abraham rose early in the morning, and took bread, and a bottle of water, and gave it to Hagar, putting it on her shoulder, and the child, and sent her away: and she departed, and wandered in the wilderness of Beersheba.
15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст
And the water was spent in the bottle, and she cast the child under one of the shrubs.
16 и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
And she went, and sat her down apart from him a good way off, as it were a bowshot: for she said, Let me not see the death of the child. And she sat apart from him, and raised her voice, and wept.
17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
And God heard the voice of the lad; and the angel of God called to Hagar out of heaven, and said to her, What aileth thee, Hagar? fear not; for God hath heard the voice of the lad where he is.
18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
Arise, lift up the lad, and hold him in thy hand; for I will make him a great nation.
19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
And God opened her eyes, and she saw a well of water; and she went, and filled the bottle with water, and gave the lad a drink.
20 Бог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
And God was with the lad; and he grew, and dwelt in the wilderness, and became an archer.
21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.
And he dwelt in the wilderness of Paran: and his mother took for him a wife out of the land of Egypt.
22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
And it came to pass at that time, that Abimelech and Phichol the chief captain of his host spoke to Abraham, saying, God is with thee in all that thou doest:
23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
Now therefore swear to me here by God that thou wilt not deal falsely with me, nor with my son, nor with my son’s son: but according to the kindness that I have done to thee, thou shalt do to me, and to the land in which thou hast sojourned.
24 И рече Авраам: Заклевам се.
And Abraham said, I will swear.
25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
And Abraham reproved Abimelech because of a well of water, which Abimelech’s servants had violently taken away.
26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
And Abimelech said, I know not who hath done this thing: neither didst thou tell me, neither yet have I heard of it, but to day.
27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.
And Abraham took sheep and oxen, and gave them to Abimelech; and both of them made a covenant.
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
And Abraham set seven ewe lambs of the flock by themselves.
29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
And Abimelech said to Abraham, What mean these seven ewe lambs which thou hast set by themselves?
30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
And he said, For these seven ewe lambs shalt thou take from my hand, that they may be a witness to me, that I have dug this well.
31 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
Therefore he called that place Beersheba; because there they swore both of them.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
Thus they made a covenant at Beersheba: then Abimelech arose, and Phichol the chief captain of his host, and they returned into the land of the Philistines.
33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.
And Abraham planted a grove in Beersheba, and called there on the name of the LORD, the everlasting God.
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
And Abraham sojourned in the land of the Philistines many days.
