< Битие 21 >
1 И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
Yahweh paid attention to Sarah as he had said he would, and Yahweh did for Sarah just as he had promised.
2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
Sarah conceived and bore a son to Abraham in his old age, at the set time of which God had spoken to him.
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
Abraham named his son, the one who had been born to him, whom Sarah bore to him, Isaac.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
Abraham circumcised his son Isaac when he was eight days old, just as God had commanded him.
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.
Abraham was one hundred years old when his son Isaac was born to him.
6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.
Sarah said, “God has made me laugh; every one who hears will laugh with me.”
7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.
She also said, “Who would have said to Abraham that Sarah would nurse children, and yet I have borne him a son in his old age!”
8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
The child grew and was weaned, and Abraham made a great feast on the day that Isaac was weaned.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
Sarah saw the son of Hagar the Egyptian, whom she had borne to Abraham, mocking.
10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
So she said to Abraham, “Drive out this slave woman and her son, for the son of this slave woman will not be heir with my son, with Isaac.”
11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.
This thing was very grievous to Abraham because of his son.
12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
But God said to Abraham, “Do not be grieved because of the lad, and because of your servant woman. Listen to her words in all she says to you about this matter, because it is through Isaac that your descendants will be named.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
I will also make the son of the servant woman into a nation, because he is your descendant.”
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
Abraham rose up early in the morning, took bread and a skin of water, and gave it to Hagar, putting it on her shoulder. He gave her the boy and sent her away. She departed and wandered in the wilderness of Beersheba.
15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст
When the water in the waterskin was gone, she abandoned the child under one of the bushes.
16 и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
Then she went, and sat down a short distance from him, about the distance of a bowshot away, for she said, “Let me not look upon the death of the child.” As she sat there across from him, she lifted up her voice and wept.
17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
God heard the voice of the lad, and the angel of God called to Hagar out of heaven, and said to her, “What troubles you, Hagar? Do not be afraid, for God has heard the voice of the lad where he is.
18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
Get up, raise up the lad, and encourage him; for I will make him into a great nation.”
19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
Then God opened her eyes, and she saw a well of water. She went and filled the skin with water, and gave the lad a drink.
20 Бог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
God was with the lad, and he grew. He lived in the wilderness and became an archer.
21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.
He lived in the wilderness of Paran, and his mother got a wife for him from the land of Egypt.
22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
It came about at that time that Abimelech and Phicol the captain of his army spoke to Abraham, saying, “God is with you in all that you do.
23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
Now therefore swear to me here by God that you will not deal falsely with me, nor with my offspring, nor with my descendants. Show to me and to the land in which you have been staying the same covenant faithfulness that I have shown to you.”
24 И рече Авраам: Заклевам се.
Abraham said, “I swear.”
25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
Abraham also complained to Abimelech concerning a well of water that Abimelech's servants had seized from him.
26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
Abimelech said, “I do not know who has done this thing. You did not tell me before now; I have not heard of it until today.”
27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.
So Abraham took sheep and oxen and gave them to Abimelech, and the two men made a covenant.
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
Then Abraham set seven female lambs of the flock by themselves.
29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
Abimelech said to Abraham, “What is the meaning of these seven female lambs that you have set by themselves?”
30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
He replied, “These seven female lambs you will receive from my hand, so that it may be a witness for me, that I dug this well.”
31 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
So he called that place Beersheba, because there they both swore an oath.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
They made a covenant at Beersheba, and then Abimelech and Phicol, the captain of his army, returned to the land of the Philistines.
33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.
Abraham planted a tamarisk tree in Beersheba. There he worshiped Yahweh, the eternal God.
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
Abraham remained as a foreigner in the land of the Philistines many days.