Битие 2
1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
Så blev himmelen og jorden med hele sin hær fullendt.
2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
Og Gud fullendte på den syvende dag det verk som han hadde gjort, og han hvilte på den syvende dag fra all den gjerning som han hadde gjort.
3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
Og Gud velsignet den syvende dag og helliget den; for på den hvilte han fra all sin gjerning, den som Gud gjorde da han skapte.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.
Dette er himmelens og jordens historie, da de blev skapt, den tid da Gud Herren gjorde jord og himmel:
5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
Det var ennu ingen markens busk på jorden, og ingen markens urt var ennu vokset frem; for Gud Herren hadde ikke latt det regne på jorden, og der var intet menneske til å dyrke jorden.
6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.
Da steg det op en damp av jorden og vannet hele jordens overflate.
7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Og Gud Herren dannet mennesket av jordens muld og blåste livets ånde i hans nese; og mennesket blev til en levende sjel.
8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
Og Gud Herren plantet en have i Eden, i Østen, og der satte han mennesket som han hadde dannet.
9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.
Og Gud Herren lot trær av alle slag vokse op av jorden, prektige å se til og gode å ete av, og midt i haven livsens tre og treet til kunnskap om godt og ondt.
10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.
Og det gikk en elv ut fra Eden og vannet haven; og siden delte den sig i fire strømmer.
11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.
Den første heter Pison; det er den som løper omkring hele landet Havila, der hvor det er gull.
12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.
Og gullet i dette land er godt; der er bdellium og onyks-stenen.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя
Den annen elv heter Gihon; det er den som løper omkring hele landet Kus.
14 Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
Den tredje elv heter Hiddekel; det er den som går østenfor Assur. Og den fjerde elv er Frat.
15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
Og Gud Herren tok mennesket og satte ham i Edens have til å dyrke og vokte den.
16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
Og Gud Herren bød mennesket: Du må fritt ete av alle trær i haven;
17 но от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
men treet til kunnskap om godt og ondt, det må du ikke ete av; for på den dag du eter av det, skal du visselig dø.
18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
Og Gud Herren sa: Det er ikke godt at mennesket er alene; jeg vil gjøre ham en medhjelp som er hans like.
19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
Og Gud Herren hadde dannet av jorden alle dyr på marken og alle fugler under himmelen, og han ledet dem til mennesket for å se hvad han vilde kalle dem; og som mennesket kalte hver levende skapning, så skulde den hete.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери.
Så gav mennesket navn til alt feet og fuglene under himmelen og alle ville dyr; men for et menneske fant han ingen medhjelp som var hans like.
21 Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
Da lot Gud Herren en dyp søvn falle på mennesket, og mens han sov, tok han et av hans ribben og fylte igjen med kjøtt.
22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
Og Gud Herren bygget av det ribben han hadde tatt av mennesket, en kvinne og ledet henne til mennesket.
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
Da sa mennesket: Dette er endelig ben av mine ben og kjøtt av mitt kjøtt; hun skal kalles manninne, for av mannen er hun tatt.
24 Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
Derfor skal mannen forlate sin far og sin mor og bli hos sin hustru, og de skal være ett kjød.
25 А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.
Og de var nakne både Adam og hans hustru, men bluedes ikke.
