Битие 2
1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
Aa le nifonitse ty tane toy naho o likerañeo naho ty fitozantoza’ iareo.
2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
Nifoniren’ Añahare ami’ty andro faha-fito i fitoloña’ey, le nitroatse ami’ty andro faha-fito amo hene tolon-draha nanoe’eo;
3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
Le nitahien’ Añahare ty andro faha-fito vaho nimasiñe’e, amy te ama’e ro nitroara’e amy ze nitsenèn’ Añahare iaby, hamokara’e ka.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.
Inay ty fanoñonañe o likerañeo naho ty tane toy amy fañamboarañe iareoy. Tamy sa namboare’ Iehovà Andriañahare ty tane toy naho o likerañeoy
5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
naho mbe tsy tan-tane ao ze hataen-kivoke naho taolo’ ty nitiria’ ze ahetse am-patrañe ao, vaho mboe tsy nampahavie’ Iehovà Andriañahare orañe ty tane, fa tsy teo ty ondaty hahava i taney;
6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.
fe niboahan-jono ty tane ze nahatondra-drano ty ambone’ ty tane toy iaby;
7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
le namboare’ Iehovà Andrianañahare ami’ty lembon-tane t’indaty naho nikofoha’e tion-kaveloñe o lalam-piantsona’eo vaho ninjare fañova veloñe indatiy.
8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
Le nañalahala goloboñe maniñanañe e Edene ao t’Iehovà Andrianañahare, vaho navotra’e ao indaty namboare’ey.
9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.
Le nampitirie’ Iehovà Andrianañahare boak’ an-tane ao ze karazan-katae soa am-pivazohoañe naho mafiry am-pikamañe, le añivo’ i goloboñey ao ty hataen-kaveloñe naho ty hataem-paharendrehañe ty soa naho ty raty.
10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.
Nikavavàke boak’ Edene ao ty oñe handeñe i goloboñey, ie boak’ ao le nivaky efatse.
11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.
Pisone ty añara’ ty valoha’e, mañariari’ i hene tane’ Kavilày, ie amam-bolamena;
12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.
soa ty volamena’ i taney; añe ty bedolake naho ty vato antsetra.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя
Gihone ty añara’ i oñe faharoe mitsikarioke era’ i tane Kosiy.
14 Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
Hidiklà ty añara’ i fahateloy ze miary atiñana’ i Asore; vaho i Perate t’y oñe fah’efatse.
15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
Navotra’ Iehovà Andrianañahare an-Golobo’ i Edene ao indatiy hañalahala naho hañambeñ’ aze.
16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
Le hoe ty linili’ Iehovà Andrianañahare am’indatiy, Azo’o ikamañe ze hene hatae amy goloboñey ao;
17 но от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
fe ko ikamà’o ty hataem-paharendrehañe ty soa naho ty raty, fa toe hivetrake irehe ami’ty andro ikama’o aze.
18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
Le hoe t’Iehovà Andrianañahare, Tsy mahasoa indatiy te ho tokañe, hamboarako mpañimba mañeva.
19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
Aa le boak’ amo taneo ty namboare’ Iehovà Andrianañahare ze kila bibin-kivoke, naho ze hene voron-tioke vaho nendese’e am’ indatiy hivazoho ze sindre ho tokava’ indatiy aze; aa le ze nitokava’ indatiy ty raha veloñe, le izay ty añara’e.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери.
Nimea’ indatiy añarañe ze hene hare naho voron-tioke, vaho ze biby am-patrañe añe iaby; fa naho indatiy, tsy nioniñe ty mpañolotse mañeva aze.
21 Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
Aa le nampifetsaha’ Iehovà Andrianañahare am’indatiy ty rotse miheotse, naho ie nirotse le nafaha’e ty pa’e raike vaho nakite’e amy toe’ey ty nofotse.
22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
Nitsene ampela t’Iehovà Andrianañahare amy rinambe’e añ’ila’ indatiy vaho nasese’e am’indatiy.
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
Le hoe indatiy, Itoy henaneo ty taola’ o taolakoo naho ty nofo’ o nofokoo; le hatao Rakemba re amy te lahilahy ro nañakarañe aze.
24 Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
Aa le mienga ty rae’e naho i rene’e t’indaty le mipitek’ ami’ty vali’e vaho nofotse raike iereo.
25 А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.
Ie amy zay, songa nitanjaka indatiy naho i vali’ey fe tsy nimeñatse.
