Битие 2
1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
E'inahu huno monane mopane, anampima me'nea zantamina maka trohu vagare'ne.
2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
Eri'za eri vagareteno, nampa 7ni knarera Anumzamo'a manigasa hu'ne.
3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
Anumzamo'a nampa 7ni knarera manigasa nehuno, ana kna eri ruotge huno asomu hunte'ne. Na'ankure miko'a eri'zana eri vagarenegu huno manigasa hu'ne.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.
Ra Anumzamo'ma monane mopane eri fore'ma hunte'nea nanekea, amanahu me'ne.
5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
E'i ana knafina za'ara zana fore ama mopafina osu'ne, na'ankure Ra Anumzamo'a ana knafina kora atregeno oru'ne. Ana higeno eri'za eri vahera fore huno omani'negeno,
6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.
kampu'i tintamimo'za mopafinti hanati'za mika mopamofona tina ami'naze.
7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Ra Anumzamo'a kugusopa erino regripeteno vahe tro huno agonagampi Agra'a asimu'a huhu huvazigeno, vahe efore hu'ne.
8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
Hanki Ra Anumzamo'a mago hoza zage hanati kaziga ante'neankino, ana hozagura Ideni hoze hu'nea hozamofo agu'afi, ana nera avreno ome ante'ne.
9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.
Ra Anumzamo'a rumofo rumofo zafa higeno, mopafinti hage'ne. Hakare zafamo'za zamuma kete'ene ne'zama ne'arera knare hu'naze. Hagi ana hoza amu'nompina tare zafa me'ne. Mago zafa ofri manivava hu zafe. Hagi mago zafa knare zanki, havizanki huno'ma antahino keno'ma hu zafe.
10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.
Hagi Ideni hozafintira mago ti hanatino enevuno, hozafina tina nemino ana timo'a refko huno 4'afi ranti evu'ne.
11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.
Ese'ma evu'nea timofo agi'a Pisoni tinkino, maka Havira mopafi rugagino evu'ne. Ana mopafina knare goli me'ne.
12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.
Ana mopafima me'neana mago'zana ruokamre knare goline, mana nentake'zane, mizama'amo mareri'nea oniksie nehaza havene me'ne.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя
Anante timofo agi'a Gihoni tinkino, Kusi mopafi rugagino evu'ne.
14 Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
Hagi nampa 3a Taigrisi tinkino, zage hanati kaziga Asiria mopafi evu'ne. Hagi nampa 4a Yufretis tine.
15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
Hanki Ra Anumzamo'a ana ne'ma avreno Ideni hozafima ante'neana, hoza eri'zama enerino kegavama hanigure huno avrente'ne.
16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
Hianagi Ra Anumzamo'a amanage huno kasegea hunagru hunte'ne, Kagra mika hozafima me'nea zafa raga amne negahane.
17 но от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
Hianagi knare'zanki havi'zanki huno antahino keno'ma hu zafa raga onetfa huo. Hanki kagrama ana zafa ragama nesnanana, tamage hunka anazupa frigahane.
18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
Hagi anante Ra Anumzamo'a anage hu'ne, Vemo'ma agrake maniazamo'a knare osianki'na, azahu vahera tro hanugeno knare hu'ne tragote'ne manigaha'e.
19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
Nehuno mopa kateno mika zagagafane, namaramine, ne'one zagagafaraminena tro huzmanteteno zamavareno zamagi antezamisie huno ana nete vigeno, zamagi'a ante'zamigeno ana zamagima ante'nere me'ne.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери.
Higeno ana ne'mo'a mika nontegama nemaniza zagagafagi, monafima hare'za vanoma nehaza nama'zagagi, mopafima nemaniza maka afi zagagafagi huno zamagi zami'neanagi, agri'ma azahu knampa'a omani'ne.
21 Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
Ana higeno Ra Anumzamo'a ve mofona azeri avukoko higeno mase himre'negeno, magoke omete asoza'a avazu huteno, avufanu renkanirente'ne.
22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
Ra Anumzamo'a ana ne'mofo asoza'ama eri'nereti a' trohuno avreno egeno,
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
ana ne'mo'a huno, Ha e'ine! Nagri zaferinareti zaferina'a tro nehuno, nagri navufareti avufga'a tro hu'neanki'na, are hu'na agi antemue. Na'ankure e'i ve'mofo avufafinti erino trohu'negu hu'ne.
24 Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
E'i ana agafare vemo'a nererane, nefanena atreno, a'ane hagerafino eri mago huke nemani'e.
25 А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.
Zanagra arave huke kena omasi zanavufga zanavapa manina'anagi, zanagazea osu'ne.
