Битие 19
1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:
Ikki pǝrixtǝ kǝqtǝ Sodomƣa yetip kǝldi; xu qaƣda Lut Sodomning dǝrwazisida olturatti. Lut ularni kɵrüpla ornidin turup, aldiƣa qiⱪip yüzi yǝrgǝ tǝgküdǝk tǝzim ⱪilip:
2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.
— Mana, ǝy hojilirim, kǝminilirining ɵyigǝ qüxüp putliringlarni yuyup ⱪonup ⱪalƣaysilǝr; andin ǝtǝ sǝⱨǝr ⱪopup yolƣa qiⱪsanglarmu bolidu, dewidi, bular jawabǝn: — Yaⱪ, biz xǝⱨǝr mǝydanida kǝqlǝymiz, — dedi.
3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
Əmma u ularni qing tutuwidi, ahir ular uning bilǝn berip ɵyigǝ kirdi. U ularƣa dastihan selip, petir toⱪaqlarni pixurup bǝrdi, ular ƣizalandi.
4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата
Ular tehi yatmiƣanidi, xǝⱨǝrdikilǝr, yǝni Sodomning ǝrkǝkliri, yax, ⱪeri ⱨǝmmisi ⱨǝrⱪaysi mǝⱨǝllilǝrdin kelip ɵyni ⱪorxiwaldi;
5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
ular Lutni qaⱪirip uningƣa: — Bügün kǝqtǝ seningkigǝ kirgǝn adǝmlǝr ⱪeni? Ularni bizgǝ qiⱪirip bǝr, biz ular bilǝn yeⱪinqiliⱪ ⱪilimiz, — dedi.
6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата след себе си, и рече:
Lut dǝrwazining aldiƣa, ularning ⱪexiƣa qiⱪip, ixikni yepiwetip,
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
ularƣa: — Əy buradǝrlirim, mundaⱪ rǝzillikni ⱪilmanglar!
8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли по покрива на стрехата ми.
Mana, tehi ⱨeq ǝr bilǝn billǝ bolmiƣan ikki ⱪizim bar; ularni silǝrgǝ qiⱪirip berǝy. Ular bilǝn haliƣininglarni ⱪilinglar. Əmma bu adǝmlǝr ɵgzǝmning sayisi astiƣa kirgǝnikǝn, silǝr ularni ⱨeqnemǝ ⱪilmanglar! — dedi.
9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.
Lekin ular jawab berip: «Neri tur!» deginiqǝ, yǝnǝ: — Bu yǝrdǝ turuxⱪa kǝlgǝn bu musapir ⱨakim bolmaⱪqimikǝn? Əmdi sanga ularƣa ⱪilƣandinmu bǝttǝr yamanliⱪ ⱪilimiz! — dǝp Lutni ⱪistap, ixikni qeⱪixⱪa basturup kǝldi.
10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.
Əmma u ikki kixi ⱪollirini uzitip Lutni ɵygǝ ɵz ⱪexiƣa tartip ǝkiriwelip, ixikni taⱪiwaldi
11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.
wǝ ɵyning dǝrwazisining aldidiki adǝmlǝrni kiqikidin tartip qongiƣiqǝ korluⱪⱪa muptila ⱪildi; xuning bilǝn ular dǝrwazini izdǝp, ⱨalidin kǝtti.
12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;
Andin ikkǝylǝn Lutⱪa: — Muxu yǝrdǝ yǝnǝ birǝr kiming barmu? Küy’oƣul, oƣul yaki ⱪizliring wǝ yaki xǝⱨǝrdǝ baxⱪa adǝmliring bolsa ularni bu yǝrdin elip kǝtkin!
13 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.
Qünki biz bu yǝrni yoⱪitimiz; qünki ular toƣruluⱪ kɵtürülgǝn dad-pǝryad Pǝrwǝrdigarning aldida intayin küqlük bolƣaq, Pǝrwǝrdigar bizni uni yoⱪitixⱪa ǝwǝtti, — dedi.
14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но не зетьовете му се видя, че той се шегува.
Xuning bilǝn Lut taxⱪiriƣa qiⱪip, ⱪizlirini alidiƣan [bolƣusi] küy’oƣullirining ⱪexiƣa berip: «Əmdi ⱪopup bu yǝrdin qiⱪip ketinglar; qünki Pǝrwǝrdigar xǝⱨǝrni yoⱪitidu» — dedi. Əmma u [bolƣusi] küy’oƣullirining nǝzirigǝ qaⱪqaⱪ ⱪilƣandǝk kɵründi.
15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.
Tang atⱪanda, pǝrixtilǝr Lutni aldiritip: — Əmdi ⱪopup ayaling bilǝn ⱪexingdiki ikki ⱪizingni alƣin; bolmisa xǝⱨǝrning ⱪǝbiⱨlikigǝ qetilip ⱪelip, ⱨalak bolisǝn, — dedi.
16 Но тоя се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.
Əmma u tehiqǝ arisaldi bolup turƣanda, Pǝrwǝrdigar uningƣa rǝⱨim ⱪilƣanliⱪi üqün, u ikkiylǝn Lutning ⱪolini, ayalining ⱪolini wǝ ikki ⱪizining ⱪollirini tutup, ularni xǝⱨǝrning sirtiƣa ǝqiⱪip, orunlaxturup ⱪoydi.
17 И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
Ularni qiⱪarƣandin keyin xu ix boldiki, ulardin biri uningƣa: — Jeningni elip ⱪaq, ⱨalak bolmasliⱪing üqün kǝyninggǝ ⱪarimay, tüzlǝngliktiki ⱨeq yǝrdǝ tohtimay, taƣⱪa ⱪaqⱪin! — dedi.
18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!
Lekin Lut ularƣa: — Undaⱪ bolmiƣay, ǝy hojam, ɵtünüp ⱪalay!
19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината да не би да ме постигне злато и да умра.
Mana, kǝminǝng kɵzüngdǝ iltipat tapti, jenimni ⱪutⱪuzdung, manga zor mǝrⱨǝmǝt kɵrsǝtting; ǝmma mǝn taƣⱪa ⱪaqalmaymǝn; undaⱪ ⱪilsam, manga birǝr apǝt qüxüp, ɵlüp ketǝrmǝnmikin.
20 Гледай, моля, твоя град е близо, за да побягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
Ⱪara, awu xǝⱨǝrgǝ ⱪeqip barsa bolƣudǝk naⱨayiti yeⱪin ikǝn, xundaⱪla kiqik xǝⱨǝr ikǝn! Ɵtünüp ⱪalay, mening xu yǝrgǝ ⱪeqiximƣa yol ⱪoyƣaysǝn! U kiqik [xǝⱨǝr] ǝmǝsmu?! Jenim xu yǝrdǝ aman ⱪalidu! — dedi.
21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
Pǝrixtǝ uningƣa jawab berip: — Hǝyr, bu ixtimu sanga maⱪul bolay, sǝn eytⱪan xu xǝⱨǝrni wǝyran ⱪilmay.
22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор.
Əmdi u yǝrgǝ tezdin ⱪeqip barƣin; qünki sǝn xu yǝrgǝ yetip barmiƣuqǝ ⱨeq ix ⱪilalmasmǝn, — dedi. Xunga u xǝⱨǝrning ismi «Zoar» dǝp atalƣan.
23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
Lut Zoarƣa yetip barƣanda kün nuri yǝr yüzigǝ qeqilƣanidi.
24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
Xu qaƣda Pǝrwǝrdigar ǝrxtin, ɵz yenidin Sodom bilǝn Gomorraning üstigǝ günggürt wǝ ot yaƣdurup,
25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
xu xǝⱨǝrlǝrni, pütkül tüzlǝnglikni ⱨǝmdǝ xǝⱨǝrlǝrdiki barliⱪ aⱨalilǝr wǝ yǝrdin üngǝnlǝrni ⱪoxup bǝrbat ⱪildi.
26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.
Lekin Lutning arⱪisidin mangƣan ayali kǝynigǝ ⱪariwidi, tuz tüwrükkǝ aylinip ⱪaldi.
27 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;
Ətisi tang sǝⱨǝrdǝ, Ibraⱨim ⱪopup ilgiri Pǝrwǝrdigarning aldida turƣan jayƣa qiⱪip,
28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
Sodom bilǝn Gomorra tǝrǝpkǝ, xundaⱪla tüzlǝnglikning ⱨǝmmǝ yerigǝ nǝzǝr seliwidi, mana, yǝr yüzidin humdanning tütünidǝk tütün ɵrlǝwatⱪinini kɵrdi.
29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.
Əmma xundaⱪ boldiki, Huda u tüzlǝngliktiki xǝⱨǝrlǝrni wǝyran ⱪilƣanda, U Ibraⱨimni esigǝ elip, Lut turƣan xǝⱨǝrlǝrni bǝrbat ⱪilƣanda uni balayi’apǝtning iqidin qiⱪirip ⱪutⱪuzdi.
30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
Əmma Lut Zoar xǝⱨiridǝ turuxtin ⱪorⱪⱪaqⱪa, Zoardin ketip, taƣⱪa qiⱪip, ikki ⱪizi bilǝn xu yǝrdǝ makanlaxti. U ikki ⱪizi bilǝn bir ɵngkürdǝ turdi.
31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
Əmdi qong ⱪiz kiqikigǝ: — Atimiz bolsa ⱪerip kǝtti; dunyaning ⱪaidǝ-yosuni boyiqǝ bu yurtta bizgǝ yeⱪinqiliⱪ ⱪilidiƣan ⱨeq ǝr kixi ⱪalmidi.
32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
Ⱪeni, atimizni xarab bilǝn mǝst ⱪilip ⱪoyup, uning bilǝn billǝ yatayli; xundaⱪ ⱪilsaⱪ, biz pǝrzǝnt kɵrüp atimizning uruⱪini ⱪalduralaymiz, — dedi.
33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.
Xuning bilǝn ular u keqisi atisiƣa xarab iqküzüp [mǝst ⱪilip] ⱪoyup, qong ⱪizi kirip atisi bilǝn yatti. Lekin Lut uning kirip yatⱪininimu, ⱪopup kǝtkininimu ⱨeq sǝzmidi.
34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.
Ətisi xundaⱪ boldiki, qongi kiqikigǝ: — Mana, mǝn ahxam atam bilǝn yattim; bügün kǝqtimu uningƣa yǝnǝ xarab iqküzǝyli; xuning bilǝn sǝn kirip uning bilǝn yatⱪin; xundaⱪ ⱪilip, ⱨǝr ikkimiz pǝrzǝnt kɵrüp atimizning nǝslini ⱪalduralaymiz, — dedi.
35 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
Xuning bilǝn ular u keqisi atisiƣa xarab iqküzüp [mǝst ⱪilip] ⱪoyup, kiqik ⱪizi ornidin turup uning bilǝn billǝ yatti. Əmma Lut uning kirip yatⱪininimu, ⱪopup kǝtkininimu ⱨeq sǝzmidi.
36 Така и двете лотови дъщери зачнаха от баща си.
Xundaⱪ ⱪilip, Lutning ikkila ⱪizi ɵz atisidin ⱨamilidar bolup ⱪaldi.
37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е до днес отец на моавците.
Qongi bolsa oƣul tuƣup, uning etini Moab ⱪoydi; u bügünki Moabiylarning atisidur.
38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.
Kiqikimu oƣul tuƣup, uning etini Bǝn-Ammi ⱪoydi. U bügünki Ammoniylarning atisidur.
