Битие 19
1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:
Tare ankero tremoke kinagasegeke Sodomu kumate uhanati'na'e. Loti'a ana ra kumamofo kasante mani'nege'ne ome ke'na'e. Hanki Loti'a neznageno otino vuno zanagafi upari huno, arena ome nereno amanage hu'ne.
2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.
Muse huranantoanki ranimota'a eri'za vahetani'amo'na nompi marerita tanaga sese hi'o. Nagrane maseteta okina vugaha'e, huno hige'ne zanagra anage hu'na'e. A'o, megi'a kumapi masegahu'e.
3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
Hianagi Loti'a hankavetigene agrane vu'na'e. Vakeno noma'afi ra ne'za ome kre neznanteno zo'ore bretia mago'a kre znantegene ne'na'e.
4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата
Hagi ne'zana nete'za omase mani'nageno, miko Sodomu kumate nehazavene ranra vahe'mo'zanena Loti nona eme regagi'naze.
5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
Ana hute'za Lotina ke'za atimi'za, Iga nantu vahe'ma zanavrenkama nonka'afima ante'nana vahera mani'na'e? Zanavre kamategeta znanteta masamaneno.
6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата след себе си, и рече:
Hazageno Loti'a atineramino amefiti kafana eri negino,
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
anage hu'ne, Muse hurmantoanki nafuheta kefo avu'ava zana huoznantegahaze.
8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли по покрива на стрехата ми.
Kama antahiho, mofani'amokea vene omase mofatre manina'anki, zanagri zanavre'na eme tami'nena tamavesinia zama hunaku'ma hanuta anara huznantegahaze. Hagi muse (plis) hurmantoanki nantu vahe'ma noni'afima emanina'ana zanagrira mago'zana huoznantegahaze.
9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.
Huno nehige'za zamagra anage hu'naze, Kagra manigano! Ru kazigati vahe'moka tagrikura nehananki, hago kagra refko hurante'za nehampi, kagrira kazeri havizantfa hugahune. Lotina atufe'za kafama'are eme rentrako hu'za kafana anafe hu'za ufre'za hu'naze.
10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.
Ana netremokea Lotina avazuhu nompinka nente'ne, kafana erigi'na'e.
11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.
Maka vene'nema no kasante'ma oti'naza vahe'mokizmia zanagra ositeti vuno rante vu'nea nagara zamavurga erisu hige'za impane eneri'za, kafanku hakre'za vu'za e'za hu'naze.
12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;
Anama nehazage'ne ana netremokea amanage huke Lotina antahige'na'e, Ama kumapina vaheka'a mago'a mani'nazo? Ne'mofaka'ane, neganemone, ruga'a vaheka'ane zamavarenka amafintira ko viho.
13 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.
Ama kumara eri haviza hugahu'e. Zamagenkemo'a Ra Anumzamofonte marerigeno Ra Anumzamo'a ama rankumara omeri haviza hi'o huno hurantegeta e'no'e'.
14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но не зетьовете му се видя, че той се шегува.
Anagema hakeno'a mofa'amoke arave hugahaze hu'za huhampri znante'naza ne'trente Loti'a vuno amanage huno ome zanasami'ne, Anumzamo'a ama kumara ahe fanane huku nehianki otinketa ama kura atreta vamaneno, huno hige'ne, reravatga nehunka taginke nehane nehu'ne kiza re'na'e.
15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.
Ko'atu afu'za rugeka nehigeno ankero netremokea amanage huke asami'na'e, Lotiga ame' hunka mofaka'ararene, negnarone zamavarenka vuo. Amafi vahe knaza mani'neta erizanku freta viho.
16 Но тоя се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.
Hianagi Loti'a tare agesa nentahige'ne, ana netremokea Lotine, nenarone, mofa'ararene zamazante zamavazu huke, ana kumapinti vu'ne fegi'a ome zamatre'na'e. Anumzamo'a asuntaginte'negu huno Lotina anara hunte'ne.
17 И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
Fegiama atiramitageno'a, mago ankeromo huno, Frisagi ko' atreta freho! Magore huta rukrahera huta onkeho, ama agupomofo tvaontera omanita agonarega mareriho. Anama osanuta tamagranena frigahaze.
18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!
Hianagi Loti'a amanage hu'ne, A'o! Ranimota'a keke huranantonki, anara osugahie!
19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината да не би да ме постигне злато и да умра.
Hanki antahio, eri'za vahekamo'na nagu'nevazinka, nahoke nehenka navrenka eme natrane. Hianagi agonamo'a afete me'neankina ovu'nenugeno knazamo'a nazeri haviza hanige'na, ama ana vahe'ene frigahue.
20 Гледай, моля, твоя град е близо, за да побягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
Hagi ko, antu onensa kumara tava'onte me'neanki, natrege'na ana osi kumapi fre'na umani'nena, ana knazana agatera'neno.
21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
Higeno ankeromo'a huno, Knareki mago'ene nantahiganke'na keka'a antahigamuankina kema hana osi kumara eri havizana osugahuanki traginka ana kumapi vuo.
22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор.
Ame hunka mago'zama osunesure ana kumate vuo. Ana hu'negu ana osi kuma'mofo agi'a Zoari hu'naze.
23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
Hagi Loti'a Zoari kumate uhanatigeno zage hanatino rumasa hu'ne.
24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
Ana higeno Ra Anumzamo'a tevene, teve nerea salfa haverami monafinti herafitregeno ko'ma riaza huno Sodomu kumate'ene Gomora kumate erami'ne.
25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
Ana huno ana maka ranra kuma'ene, ranra kuma agu'afi mani'naza vahe'ene, hozane, trazane, mopafi nehagea maka'zana ahe fanane huvagare'ne.
26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.
Hianagi Loti nenaro'a henka ne-eno rukrahe huno ana kumatega negegeno'a, avufgamo'a ruzahe higeno hagemo'ma hiaza huno krage feno anante oti'ne.
27 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;
Abrahamu'a masereti ame nantera otino Ra Anumzanema oti'neno keaga hu'nere vu'ne.
28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
Vuno unemanino ke fenkamu teno Sodomu kuma'ene, Gomora kuma'enema me'nea agupofima keana mago'zana onke'neanki teve kunke ke'ne. Kumo'a tusiza huno marenerino vemagu vemagu nehuno refite vagare'ne.
29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.
Anumzamo'a ana huno Loti'ma agupofima nemania kumatamima eri havizama nehuno'a, Abrahamu'enema huvempama hu'nea kegu agesa nentahino, Lotina avreno rurega ome ante'ne.
30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
Zoari kumapi mani'zanku Loti'a koro nehuno tare mofa'arare'ne hage'za agonarega havegampi umani'naze.
31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
Umani'ne'za nuna'amo'a ngana'amofona amanage huno asami'ne, Nafati'amo'a ozafa re'ne. Amafi ve erita mofavre kasentesnu'a vahera omanitfa hu'ne.
32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
Hagi antahio, tafati'amofona negi ti ami'manenkeno neteno negi nenena nagatimofo zamagi fanane hu'zankura anukita mase'neta, tafati'amofo mofavre kasentesanu'e.
33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.
Huno hige'ne ana kenage nafaznimofona hanave ti amikeno neteno, agesa ontahi negi neno mase'negene, nuna'amo'a anteno mase'ne. Anazama ha'ana neznafa'a antahino keno osu'ne.
34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.
Nuna'amo'a nefama anteno masegeno komatia nanterana, nagana'amofona amanage huno asami'ne, Hago nagra kenage nerafa'ene mase'noanki meni kenage anahu kna huta hanave ti ami'manenkeno neteno, ete negi nenena anukinka masetegeta, nagati'amofo zamagi fanane huzankura nafati'amofo mofavre tamu'ene huta kasenta'maneno, huno hige'ne,
35 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
ana hu'ne nafa'zanimofona waini ti amikeno neteno agesa ontahi negineno masenegeno nagana'amo anteno mase'ne. Anazama hiana neznafa'a antahino keno osu'ne.
36 Така и двете лотови дъщери зачнаха от баща си.
E'ina nehuke, Loti mofa tremokea nafa'zanimofonteti zanamu'ene hu'na'e.
37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е до днес отец на моавците.
Kota mofa'mo ne'mofavre kasenteteno, agi'a Moapu'e huno ante'ne, agra Moapu vahe'mokizmi nezmageho'e.
38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.
Hagi nagana'amo enena ana zanke huno ne' mofavre kasenteno, agi'a Ben-Ammi'e huno ante'ne. Ana mofavrefinti'ma fore hu'nea vahekura Amoni vahere hu'za nehaze.
