Битие 19
1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:
黃昏時，那兩位使者來到了索多瑪，羅特正坐在索多瑪城門口，他一看見他們，就起身前去迎接，俯伏在地，
2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.
說：「請二位先生下到你們僕人家中住一夜，洗洗你們的腳；明天早起，再趕你們的路。」他們答說：「不，我們願在街上過宿。」
3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
但因羅特極力邀請，他們才轉身跟著進了他的家。羅特為他們備辦了宴席，烤了無酵餅；他們就吃了。
4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата
他們尚未就寢，閤城的人即索多瑪男人，不論年輕年老的，沒有例外，全都來圍住他的家，
5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
向羅特喊說：「今晚來到你這裏的那兩個男人在那裏﹖給我們領出來，叫我們好認識他們。」
6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата след себе си, и рече:
羅特就出來，隨手關上門，到門口見他們，
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
說：「我的弟兄們! 請你們切不可作惡。
8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли по покрива на стрехата ми.
看，我有兩個女兒，尚未認識過男人，容我領出她們來，任憑你們對待她們；只是這兩個男人，既然來到舍下，請你們不要對他們行事。」
9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.
他們反說：「滾開! 」繼而說：「來這裏的這個外方人，居然做起判官來! 現在我們待你比他們還要厲害。」他們遂用力向羅特衝去，一齊向前要打破那門。
10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.
那兩個人卻伸出手來，將羅特拉進屋內，關上了門；
11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.
又使那些在屋門口的男人，無論大小都迷了眼，找不著門口。
12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;
那兩個人對羅特說：「你這裏還有什麼人﹖帶你的女婿、兒女，以及城中你所有的人，離開這地方，
13 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.
因為我們要毀滅這地方；由於在上主面前控告他們的聲音實在大，所以上主派遣我們來毀滅這地方。」
14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но не зетьовете му се видя, че той се шегува.
羅特遂出去，告訴要娶他女兒的兩個女婿說：「起來，離開這地方，因為上主要毀滅這城! 」但他的兩個女婿卻以為他在開玩笑。
15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.
天一亮，兩位使者就催促羅特說：「起來，快領你的妻子和你這裏的兩個女兒逃走，免得你因這城的罪惡同遭滅亡。」
16 Но тоя се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.
羅特仍遲延不走；但因為上主憐恤他，那兩個人就拉著他的手，他妻子的和他兩個女兒的手領出城外。
17 И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
二人領他們到城外，其中一個說：「快快逃命，不要往後看，也不要在平原任何地方站住；該逃往山中，免得同遭滅亡。」
18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!
羅特對他們說：「啊! 不，我主!
19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината да не би да ме постигне злато и да умра.
你僕人既蒙你垂愛，又蒙你大顯仁慈，得以保全我的性命；但是現在我不能逃往山中，怕遇見災禍死去。
20 Гледай, моля, твоя град е близо, за да побягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
看這座城很近，容我逃往那裏，那只是一座小城；請容我逃往那裏；那不只是一座小城嗎﹖在那裏我可保全性命。」
21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
其中一個對他說：「好罷! 連在這事上我也顧全你的臉面，我必不消滅你提及的這座城。
22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор.
你趕快逃往那裏，因為你不到那裏，我不能行事。」為此那城稱為左哈爾。
23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
羅特到了左哈爾時，太陽已升出地面；
24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
上主遂使硫磺和火，從天上上主那裏，降於索多瑪和哈摩辣，
25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
毀滅了這幾座城市和整個平原，以及城中所有的居民和地上的草木。
26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.
羅特的妻子因回頭觀看，立即變為鹽柱。
27 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;
亞巴郎清晨起來，到了以前他立在上主面前的地方，
28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
向索多瑪和哈摩辣，以及整個平原一帶眺望，看見那地煙火上騰，也如燒窯一般。
29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.
當天主毀滅平原諸城，消滅羅特所住的城市時，想起了亞巴郎，由滅亡中救了羅特。
30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
羅特因為怕住在左哈爾，便與他的兩個女兒離開左哈爾，上了山住在那裏；他和兩個女兒同住在一個山洞裏。
31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
長女對幼女說：「我們的父親已經老了，地上又沒有男人依照世界上的禮俗來與我們親近。
32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
來讓我們用酒將父親灌醉，與他同睡：這樣我們可由父親傳生後代﹖」
33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.
那天夜裏，她們就用酒將父親灌醉；長女遂進去與父親同睡；女兒幾時臥下，幾時起來，他都不知道。
34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.
第二天，長女對幼女說：「看，昨夜我與父親同睡了，今夜我們再用酒灌醉他，你好進去與他同睡，由我們的父親傳生後代。」
35 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
那天夜裏，她們又用酒將父親灌醉，幼女遂進去與他同睡；女兒幾時臥下，幾時起來，他都不知道。
36 Така и двете лотови дъщери зачнаха от баща си.
這樣，羅特的兩個女兒都由父親懷了孕。
37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е до днес отец на моавците.
長女生了一個兒子，給他起名叫摩阿布，是現今摩阿人的始祖。
38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.
幼女也生了一個兒子，給他起名叫本阿米，是現今阿孟子民的始祖。
