Битие 19
1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:
Kalvantami kahni touh tangmin lah Sodom kho a tho roi. Lot teh khopui thung kâennae longkha koe a tahung teh, Lot ni ahnimouh roi a hmu navah dawn hanelah a thaw teh, talai dawk a tabo.
2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.
Ahni ni ka bawipa roi, pahren lahoi na sanpa im kâen roi nateh roe rawi ei. Na khok hai pâsu roi ei telah atipouh. Ahnimouh roi ni telah nahoeh, alawilah ka roe roi han doeh atipouh.
3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
Hatei, puenghoi a pasawt dawkvah, ahni koe a cei roi teh, im thung a kâen roi. Hahoi, tonphuenhoehe vaiyei a poe teh a ca roi.
4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата
Ahnimanaw a i awh hoehnahlan vah, Sodom kho e tongpa camo matawng abuemlah a tho awh teh, im khik a kalup awh.
5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
Lot a kaw awh teh, tapa tangmin lah na im ka tho e tami roi namaw ao. Hote tami roi ikhai hanelah ka ngai awh, alawilah tâcawt sak telah atipouh awh.
6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата след себе си, и рече:
Lot teh takhang koehoi alawilah ahnimouh koe a tâco teh, tho a khan hnukkhu,
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
ka hmaunawnghanaw pahren lahoi thoenae sak awh hanh.
8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли по покрива на стрехата ми.
Khenhaw! tongpa ka panuek hoeh rae ka canu kahni touh ka tawn. Na ngai patetlah na ti thai awh. Hatdawkvah, pahren lahoi ahnimouh roi nangmouh koe ka tâco sak han. Imyin roi koe teh banghai sak awh hanh.
9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.
Ahnimanaw ni, kâhnawnh telah atipouh awh. Hahoi nang teh imyin lah na o eiteh, lawkcengkung lah o hanelah na kâcai. Hatdawkvah, ahnimanaw koe ka sak awh e hlak nang koe hoe kathout lah ka sak awh han telah atipouh awh. Hahoi Lot hah rek a savek awh teh, tho hai peng raphoe hanelah a tho awh.
10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.
Hatei, ahnimouh roi ni a kut hoi imthung lah Lot hah a sawn roi teh, tho khik a khan sin roi.
11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.
Tho teng kaawm e tami kathoeng kalen abuemlahoi a mit a dawn sak teh, tho hmawt thai awh hoeh.
12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;
Ahnimouh roi ni Lot koevah, hivah nang hoi na kâkuen e tami ao rah maw. Na langa, capanaw, canunaw, hoehpawiteh, khothung kaawm e tâcawtkhai leih.
13 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.
Bangkongtetpawiteh, BAWIPA hmalah a hramki awh teh, a tarannae a len poung toe. Hatdawkvah, hie hmuen raphoe hanelah BAWIPA ni na patoun roi e doeh telah atipouh.
14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но не зетьовете му се видя, че той се шегува.
Lot a tâco teh, a canu ka lat e a cavanaw koevah, thaw awh leih. Hete hmuen heh tâcawt takhai awh leih. Bangkongtetpawiteh, BAWIPA ni khopui a raphoe han toe atipouh. Hatei, a cavanaw ni panuilai lah a pouk awh.
15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.
Amom kho vumpava a dai navah, kalvantami roi ni, thaw leih, na yu hoi na canu roi tâcawtkhai leih, nahoeh pawiteh, hete kho reknae na khang payon vaih telah ngangngang a cangawt.
16 Но тоя се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.
Hatei, a hnanthoe dawkvah, kalvantami roi ni, ama hoi a yu, a canu roi hoi a kut dawk hoi a sawn teh, khopui alawilah a tâcokhai. Bangkongtetpawiteh, BAWIPA ni a pahren dawk doeh.
17 И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
Alawilah, a tâcokhai awh hnukkhu, na hringnae a hlout thai nahanlah yawng leih. Hnuklah kamlang laihoi khen hanh. Tanghling koe khoeroe awm hanh. Mon vah yawng leih. Nahoeh pawiteh na due han telah atipouh.
18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!
Lot ni ahnimouh roi koe, telah nahoeh, ka bawipa roi.
19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината да не би да ме постигне злато и да умра.
Na sanpa ni na mithmu vah minhmai kahawi ka hmu toe. Ka hringnae na hlout sak teh, kai dawk lungpatawnae kalen poung na kamnue sak toe. Hatei, mon lah teh ka yawng thai mahoeh. Telah nahoeh pawiteh, runae ni na kei vaiteh, kadout han doeh.
20 Гледай, моля, твоя град е близо, за да побягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
Khenhaw! hote kho teh yawng nahane a hnaica. Kho kathoungcalah hai ao. Hote kho kathoengca koe na yawng sak haw. Ka hring han doeh telah atipouh.
21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
Ahnimouh roi ni na kâhei e patetlah lung na kuep khai toe. Na dei e kho teh ka raphoe mahoeh.
22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор.
Karanglah hawvah yawng leih. Hote kho dawk na pha hoehnahlan bang hno hai ka sak thai mahoeh atipouh. Hatdawkvah, hote kho teh Zoar telah min a phung.
23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
Zoar kho dawk Lot a kâen navah talai van kanî teh a tâconae toe.
24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
Hahoi BAWIPA ni BAWIPA ma koehoi e ganhmai Sodom hoi Gomorrah kho dawk kho lah a rak sak.
25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
Hote khopui roi hoi thingyei yawn pueng, khopui karingkungnaw abuemlah talai hoi ka paw e thingkung pueng koung a raphoe.
26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.
Hatei, a yu teh hnuklah a kangvawi dawkvah, palawi khom lah a kangcoung.
27 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;
Abraham teh BAWIPA hmalah a kangduenae hmuen koe amom vah a cei.
28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
Sodom hoi Gomorrah thingyei yawn pueng a khet navah, takhuen koe e hmaikhu patetlah ram pueng dawk e hmaikhu kahlun lah a luen e hah a hmu.
29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.
Hottelah Cathut ni thingyei yawn dawk e khopuinaw a raphoe lahunnah hoi Lot onae khopuinaw a raphoe nah Cathut ni Abraham a pahnim hoeh dawkvah, Lot teh rawknae koehoi a hlout sak.
30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
Hottelah Lot teh, Zoar kho hoi a luen teh mon dawk kho a sak. A canu kahni touh hai ama koe ao. Bangkongtetpawiteh, Zoar kho dawk o hane ngam hoeh. Hahoi a canu kahni touh hoi lungngoum thung ao awh.
31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
A canu kacue e ni a nawngha koe, apa a matawng toe, talai van e phung patetlah maimouh roi na ka ipkhai hane tongpa awm hoeh.
32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
Thohaw, apa misurtui pânei roi sei. Apa e miphun apout hoeh nahanlah ipkhai roi sei, telah atipouh.
33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.
Hote tangmin vah, misurtui a na pa a pânei roi teh, a na pa ni a ikhai e hoi bout a thaw e hah panuek hoeh.
34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.
Atangtho amom teh, kacue e ni paduem tangmin apa hoi kai ka i roi toe. Atu tangmin vah misurtui bout pânei sei. Apa e miphun a pout hoeh nahanelah, nang louk ipkhai loe atipouh.
35 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
Hote tangmin haiyah a na pa misurtui a pânei roi hnukkhu, kanaw e ni a na pa a ikhai teh, a i e hoi bout a thaw e a na pa ni panuek hoeh.
36 Така и двете лотови дъщери зачнаха от баща си.
Hottelah Lot e canu roi teh camo a vawn roi.
37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е до днес отец на моавците.
Kacue e ni tongpa a khe teh, Moab telah a min a phung. Hote tami teh atu kaawm e Moab miphunnaw e a na pa lah ao.
38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.
Kanaw e ni hai tongpa a khe teh, Benammi telah min a phung. Hote tami teh sahnin totouh kaawm e Ammon miphunnaw e a na pa doeh.
