Битие 19
1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:
Hlaem pakhat vaengah puencawn rhoi loh Sodom a pha rhoi. Te vaengah Lot te Sodom vongka ah ngol. Lot loh a hmuh vaengah amih rhoi doe ham thoo tih a maelhmai neh lai la bakop thuk.
2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.
Te phoeiah, “Ka boei aw, na sal im la ha phael mai dae ne. Rhaeh lamtah na kho sil rhoi dae. Na thoo vetih na longpuei ah na cet dam bitni,” a ti nah. Tedae, “Pawh, toltung ah ka rhaeh rhoi bitni,” a ti rhoi.
3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
Tedae amih rhoi te tlal a hloep dongah anih taengla hoii uh tih a im ah kun uh. Amih rhoi ham buhkoknah a saii vaengah vaidamding te a kaeng pah tih a caak uh.
4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата
Tedae a yalh uh hlan ah khopuei hlang Sodom rhoek ca neh camoe patong la pilnam boeih loh a dik a noi duela im a vael uh.
5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
Te phoeiah Lot te a khue uh tih, “Khoyin ah nang taengla aka lo hlang rhoi te ta? Amih rhoi te ka ming uh van ham kaimih taengla han khuen,” a ti na uh.
6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата след себе си, и рече:
Tedae Lot te thohka la cet tih a hnukkah thohkhaih te a khaih.
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
Te phoeiah, “Ka manuca rhoek thaehuet uh boel mai.
8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли по покрива на стрехата ми.
Ka taengah canu panit om pueng he, te rhoi loh tongpa a ming rhoi moenih. Amih rhoi te nangmih taengla kang khuen pawn eh. Te vaengah amih rhoi te na mik loh then a ti bangla saii uh. Tedae hekah hlang rhoi taengah tah hno saii uh boeh. Ka tungpum hlipkhup la ha kun dongah he,” a ti nah.
9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.
Tedae, “Thoeih lah,” a ti uh. Te phoeiah, “Bakuep hamla hlang pakhat te halo tih lai a tloek tarha aya? Amih rhoi lakah namah te kan talh uh ve ne,” a ti uh. Te vaengah hlang te khaw, Lot te khaw khak a aep uh tih thohkhaih te boh ham thoeih uh.
10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.
Te vaengah im khuikah hlang rhoi loh kut a yueng rhoi tih Lot te amih taeng lamkah im khuila a doek rhoi phoeiah thohkhaih te tlup a khaih rhoi.
11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.
Te vaengah im thohka kah hlang rhoek te tanoe kangham due mikdael neh a ngawn tih thohka hmuh ham khaw khobing uh.
12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;
Te phoeiah hlang rhoi loh Lot taengah, “Nang taengah ulae aka om pueng? Na cava neh na capa rhoek khaw, na canu rhoek neh khopuei khuikah namah hut boeih te he hmuen lamkah khuen laeh.
13 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.
BOEIPA mikhmuh ah amih kah pangngawlnah loh rhoeng coeng tih hekah hmuen he phae ham BOEIPA loh kaimih n'tueih dongah khopuei he ka phae rhoi pawn ni,” a ti rhoi.
14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но не зетьовете му се видя, че той се шегува.
Te dongah Lot te cet tih a canu rhoek kah a loh a cava rhoek taengah a thui pah vaengah, “Khopuei he BOEIPA loh a phae dongah hekah hmuen lamkah thoo uh lamtah cet uh laeh,” a ti nah. Tedae a cava rhoek kah mikhmuh ah nueihbu bangla a om pah.
15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.
Tedae mincang a pha vaengah puencawn rhoi loh Lot te a tanolh rhoi tih, “Thoo lamtah na yuu khaw, na canu aka om rhoi he khuen laeh. Khopuei kah thaesainah dongah na khoengvoep ve,” a ti nah.
16 Но тоя се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.
Te vaengah uelh tih hlang rhoek te amah kut, a yuu kut neh a canu rhoi kah kut khaw a hlaengtang uh. BOEIPA kah thinphatnah he anih soah a om dongah anih te a khuen tih khopuei vongvoel ah duem uh.
17 И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
Amih te poeng la a khuen neh amih taengah, “Na hinglu te yong puei laeh. Na hnuk paelki boeh. Vannaem takuem ah pai boeh, tlang la yong laeh, na khoengvoep ve,” a ti nah.
18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!
Tedae Lot loh amih rhoi taengah, “Pawh ka Boeipa bet ca mah.
19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината да не би да ме постигне злато и да умра.
Na sal he na mikhmuh ah mikdaithen ka dang tih na sitlohnah te na rhoengsak dongah ka hinglu hing sak ham kai taengah nan saii coeng. Tedae kai he tlang daengla yong ham tah ka coeng oeh pawh. Yoethae loh kai m'puei vetih ka duek ve.
20 Гледай, моля, твоя град е близо, за да побягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
Tahae ah ke kah khopuei la rhaelrham ham yoei ta ke. Te dongah anih ke yiit cakhaw pahoi ka yong mai eh. Anih te ka hinglu aka hing sak ham yiit pawt maco?” a ti nah.
21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
Te dongah anih te, “Hekah olka ham khaw na mikhmuh ah kan paek vetih na thui khopuei te ka palet mahpawh.
22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор.
A loe la yong pahoi laeh, ke la na pawk hil pakhat khaw saii ham ka coeng thai moenih,” a ti nah. Te dongah khopuei ming khaw Zoar a sui.
23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
Lot loh Zoar a pha vaengah khomik loh khohmuen ah thoeng coeng.
24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
Te vaengah BOEIPA loh BOEIPA taengkah kat hmai te Sodom neh Gomorrah ah vaan lamkah a tlan sak.
25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
Te dongah tekah khopuei rhoek neh vannaem boeih khaw, khopuei kah khosa kho boeih neh diklai toian khaw a palet.
26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.
Tedae Lot yuu loh a hnuk a paelki dongah lungkaeh tung la poeh.
27 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;
Abraham tah mincang ah BOEIPA mikhmuh kah a pai nah hmuen la pahoi hlah uh.
28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
Sodom neh Gomorrah ben kah, vannaem khohmuen phai boeih te a dan thuk vaengah hmailing hmaikhu bangla diklai hmaikhu a thoeng te lawt a hmuh.
29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.
Tedae Pathen loh vannaem kah khopuei a phae vaengah Pathen loh Abraham te a poek. Te dongah Lot te a paletnah khui lamloh a khuen. Te phoeiah Lot loh kho a sak nah khopuei te a palet.
30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
Te dongah Lot te Zoar lamkah nong tih tlang ah kho a sak. Te vaengah a canu panit te khaw amah taengah om. Zoar ah khosak ham a rhih dongah a canu rhoi khaw lungko khuiah om uh.
31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
Te vaengah a caming loh canoi la, “A pa he patong coeng tih diklai pum kah khosing la mamih rhoi taengah aka kun ham hlang khaw diklai ah om voelpawh.
32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
Halo, a pa ke misurtui tul sih lamtah a taengah yalh sih. Te phoeiah a pa neh tiingan hing sak sih,” a ti nah.
33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.
Te dongah a napa te amah tekah khoyin ah misurtui a tul rhoi. Te vaengah a caming kun tih a napa taengah yalh dae me vaengah yalh tih me vaengah a thoh khaw ming pawh.
34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.
Tekah a vuen ah khaw caming loh canoi taengah, “Hlaemyin ah a pa taengla ka yalh coeng. Tihnin hlaem ah misurtui tul bal sih. Paan lamtah a taengah yalh van. A pa neh tiingan khaw hing sak sih,” a ti nah.
35 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
Amah tekah hlaem ah khaw a napa te misurtui koep a tul rhoi tih canoi loh a kun thil. A taengah yalh dae me vaengah yalh tih me vaengah a thoh khaw ming pawh.
36 Така и двете лотови дъщери зачнаха от баща си.
Te dongah Lot canu rhoi te a napa loh a vawn sak.
37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е до днес отец на моавците.
Te phoeiah caming loh capa a cun tih a ming te Moab a sui dongah tihnin due Moab rhoek kah a napa la om.
38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.
Canoi long khaw capa a cun van tih a ming te Benammi a sui dongah tihnin due Ammon ca rhoek kah a napa la om.
