Битие 18
1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
Lao esa, Abraham leo deka no hau ineꞌ ra sia Mamre, LAMATUALAIN natudꞌu Ao na neu e sia naa. Dudꞌui na taꞌo ia: Faiꞌ naa, mafeoꞌ a seli, de Abraham endoꞌ haꞌi anin mia lalaat mataꞌ.
2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
Ana botiꞌ mata na ma, nita atahori telu rambariiꞌ sia naa. Boe ma, ana nelaꞌ soru se, de sendeꞌ lululangga na,
3 Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.
nae, “Ama nggare! Mete ma bisa na, amaꞌ se tuli au lalaat ngga dei. Onaꞌ mae minu akaꞌ a oe hieꞌ o, malole.
4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
Amaꞌ se hahae sia hau mafoꞌ ia, dei fo au denu ana kara haꞌi oe fo safe ei mara.
5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
Ma au uu sadꞌia nanaat fee amaꞌ se, fo maꞌadere baliꞌ, fo feꞌe lao mikindoo na. Au umuhoꞌo bisa uhao amaꞌ se.” Ara rataa rae, “Malole. Makasi. Hai tuli.”
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
Abraham nelaꞌ nisiꞌ lalaat, de nafadꞌe Sara nae, “Lailai! Haꞌi mala tarigu maloleꞌ sak esa, fo tao roti.”
7 А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
Basa ma nelaꞌ nisiꞌ sapi nara, de paꞌa nala sapi ana mbarunaꞌ esa, ma denu ate na tati, de tunu-nasu e.
8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.
Boe ma ana neu haꞌi susu, keju, ma sisi naa, de nendi fee fuiꞌ ra. Ara raa ma, ana nambariiꞌ sia hau huu na, de mete-seꞌu se.
9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
Boe ma ara ratane rae, “Abraham! Sao ma Sara, sia bee? Ana nataa nae, “Sia lalaat rala.”
10 И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
Boe ma esa mia teluꞌ se olaꞌ nae, “To mana nemaꞌ ia, Au baliꞌ. Leleꞌ naa, sao ma Sara bꞌonggi ana touꞌ esa ena.” Ara olaꞌ taꞌo naa ma, Sara rena mia lelesu a seriꞌ.
11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
Leleꞌ naa, Abraham no Sara lasiꞌ ena, ma Sara o nda afiꞌ hambu fula na sa ena.
12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
Ana rena ara olaꞌ taꞌo naa ma, ana mali sia rala na, ma duꞌa nae, “Awe! Umulasi helaꞌ a rui ngga onaꞌ ia, ma sao ngga o mana masaloeꞌ ena. Naa taꞌo bee hai feꞌe hii dadꞌi masao feuꞌ, fo sangga anaꞌ fai?”
13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
Basa de LAMATUALAIN natane Abraham nae, “Taꞌo bee de Sara mali? Ana duꞌa nae saa fo Au olaꞌ ia, nda dadꞌi sa, huu eni lasiꞌ ena, do?
14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
Au ia, LAMATUALAIN! Nda hambu saa fo Au nda tao alaꞌ sa! Misinedꞌa malolole, e! Mete ma Au baliꞌ too mana nemaꞌ ia, Sara bꞌonggi ana touꞌ esa ena.”
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.
Sara rena taꞌo naa ma, namatau. De ana nafanii nae, “Au nda mali sa ma!” Te Lamatualain nataa nae, “Ho mali tebꞌe ma!”
16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
Basa ma, fuiꞌ ka teluꞌ ra rae risiꞌ kamboꞌ Sodꞌom, de Abraham no se losa dalaꞌ taladꞌa na. Mia naa, ara bisa rita Sodꞌom.
17 И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,
Basa ma LAMATUALAIN duꞌa sia rala na nae, “Au ae tao ulutu kambo Sodꞌom, te malole lenaꞌ, Au dui Abraham,
18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
huu tititi-nonosi nara boe ramaheta, ma dadꞌi leo manaseliꞌ. Ma ana o dadꞌi papala-babꞌanggiꞌ soaꞌ neu basa leo sia raefafoꞌ a.
19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
Au here ala e, fo nanori ana nara ro atahori feaꞌ ra, fo tungga rakandoo LAMATUALAIN dala Na ma rasodꞌa no ndoo-tetuꞌ. Mete ma ara tao taꞌo naa, Au tao utetu hehelu-fufuli Ngga o Abraham.”
20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
Boe ma LAMATUALAIN nafadꞌe Abraham nae, “Taꞌo ia! Au rena atahori ra fale rala nara, huu atahori kambo Sodꞌom no Gomora deꞌulaka nara, seli tebꞌe ena.
21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
Naa de, Au onda, fo ita no mata Ngga, basa saa fo Au renaꞌ a, tebꞌe, do, hokoꞌ. Mete ma hokoꞌ, Au musi bubꞌuluꞌ.”
22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
LAMATUALAIN feꞌe olaꞌ no Abraham ma, fuiꞌ ka ruaꞌ ra laoꞌ rakandoo risiꞌ Sodꞌom.
23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
Abraham neu deka-deka no Lamatualain, de kokoe nae, “Taꞌo bee? Amaꞌ nae tao nalutu atahori maloleꞌ ro atahori deꞌulakaꞌ lao esaꞌ, do?
24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?
Mete ma hambu atahori maloleꞌ lima nulu sia kamboꞌ naa, Amaꞌ feꞌe mae tao mulutu basa atahori ra, do? Do, Amaꞌ nda tao mulutu kamboꞌ naa sa, huu sira?
25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
Amaꞌ afiꞌ tao taꞌo naa! Afiꞌ losa atahori maloleꞌ ra o mate boe, huu Amaꞌ nae nalutu atahori deꞌulakaꞌ ra. Amaꞌ dadꞌi mana maꞌetuꞌ sia lalai no raefafoꞌ ia. Amaꞌ o bubꞌuluꞌ naa nda matetuꞌ sa.”
26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
LAMATUALAIN nataa nae, “Mete ma Au hambu atahori maloleꞌ lima nulu sia Sodꞌom, Au nda hukun kamboꞌ naa sa, huu sira.”
27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
Boe ma Abraham olaꞌ seluꞌ nae, “Amaꞌ, oꞌe ambon, au ae olaꞌ mbei fai. Au ia, atahori nggoaꞌ, nda uhine saa-saa saꞌ boe.
28 може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
Onaꞌ nda hambu atahori maloleꞌ losa lima nulu sa, te akaꞌ a haa nulu lima, naa taꞌo bee? Mete ma kuran atahori lima, naa Amaꞌ feꞌe mae tao mulutu kamboꞌ naa, do?” Lamatualain nataa nae, “Mete ma Au hambu atahori maloleꞌ haa nulu lima sia naa, Au nda tao ulutu e sa.”
29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.
Abraham feꞌe kokoe seluꞌ nae, “Mete ma hambu akaꞌ a atahori haa nulu, naa taꞌo bee, Amaꞌ?” Nataa nae, “Mete ma hambu atahori haa nulu, Au nda hukun se sa.”
30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
Abraham kokoe nakandooꞌ a nae, “Amaꞌ afiꞌ mumunasa, te mete ma akaꞌ a atahori maloleꞌ telu nulu a, naa taꞌo bee?” Nataa nae, “Mete ma hambu telu nulu, Au nda hukun se sa.”
31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
Basa ma Abraham naloe seluꞌ nae, “Amaꞌ afiꞌ mumunasa, te au utane seluꞌ mbei fai. Mete ma akaꞌ a atahori rua nulu, naa taꞌo bee?” Nataa nae, “Mete ma hambu atahori rua nulu, Au nda tao ulutu kamboꞌ naa sa.”
32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.
Boe ma Abraham tatana oꞌola na nae, “Amaꞌ! Au olaꞌ lao esa fai, te afiꞌ mumunasa au, o! Mete ma akaꞌ a atahori maloleꞌ sanahulu a, naa taꞌo bee?” Nataa nae, “Mete ma hambu atahori maloleꞌ sanahulu sia naa, Au nda tao ulutu kamboꞌ naa sa.”
33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
LAMATUALAIN olaꞌ basa ma, Ana lao nakandoo. Boe ma, Abraham baliꞌ.
