< Битие 18 >
1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
And the LORde apeared vnto him in the okegrove of Mamre as he sat in his tent doze in the heate of the daye.
2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
And he lyfte vp his eyes and looked: ad lo thre men stode not farr from hym. And whe he sawe them he ran agenst them from the tent dore and fell to the grounde
3 Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.
and sayde: LORde yf I haue founde fauoure in thy syght goo not by thi seruaunte.
4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
Let a litle water be fett and wash youre fete and rest youre selves vnder the tree:
5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
And I will fett a morsell of breed to comforte youre hartes wythall. And tha goo youre wayes for even therfore ar ye come to youre servaunte. And they answered: Do even so as thou hast sayde.
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
And Abraha went a pace in to his tent vnto Sara ad sayde: make redy att once thre peckes of fyne meale kneade it and make cakes.
7 А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
And Abraham ran vnto his beastes and fett a calfe that was tendre and good and gaue it vnto a yonge man which made it redy attonce.
8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.
And he toke butter and mylcke and the calfe which he had prepared and sett it before them and stode hymselfe by them vnder the tree: and they ate.
9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
And they sayde vnto him: Where is Sara thy wife? And he sayde: in the tent.
10 И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
And he sayde: I will come agayne vnto the as soone as the frute can lyue. And loo: Sara thy wife shall haue a sonne. That herde Sara out of the tent doore which was behind his backe.
11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
Abraham and Sara were both olde and well stryken in age and it ceased to be with Sara after the maner as it is wyth wyves.
12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
And Sara laughed in hir selfe saynge: Now I am waxed olde shall I geue my selfe to lust and my lorde olde also?
13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
Than sayd the LORde vnto Abraha: wherfore doth Sara laughe saynge: shal I of a suertie bere a childe now when I am olde?
14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
is the thinge to harde for the LORde to do? In the tyme appoynted will I returne vnto the as soone as the frute can haue lyfe And Sara shall haue a sonne.
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.
Than Sara denyed it saynge: I laughed not for she was afrayde. But he sayde: yes thou laughtest.
16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
Than the men stode vp from thence ad loked towarde Sodome. And Abraham went with them to brynge them on the waye.
17 И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,
And the LORde sayde: Can I hyde from Abraham that thinge which I am aboute to do
18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
seynge that Abraham shall be a great ad a myghtie people and all the nations of the erth shalbe blessed in him?
19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
For I knowe him that he will commaunde his childern and his housholde after him yt they kepe the waye of the LORde to do after righte and conscyence that the LORde may brynge vppon Abraham that he hath promysed him.
20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
And the LORde sayde? The crie of Sodome and Gomorra is great and there synne is excedynge grevous.
21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
I will go downe and see whether they haue done all to gedder acordynge to that crye which is come vnto me or not that I may knowe.
22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
And the me departed thece and went to Sodomeward. But Abraham stode yet before ye LORde
23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
and drewe nere and saydeWylt thou destroy the rightwes with the wyked?
24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?
Yf there be. l. rightwes within the cyte wilt thou destroy it and not spare the place for the sake of. l. rightwes that are therin?
25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
That be farre from the that thou shuldest do after thys maner to sley the rightwes with the weked ad that the rightwes shulde be as the weked: that befarre from the. Shulde not the iudge of all ye worlde do acordynge to righte?
26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
And the LORde sayde: Yf I fynde in Sodome. l. rightwes within the cyte I will spare all the place for their sakes.
27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
And Abraham answered and sayde: beholde I haue taken vppon me to speake vnto ye LORde ad yet am but dust ad asshes.
28 може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
What though there lacke. v. of. l. rightwes wylt thou destroy all the cyte for lacke of. v? And he sayde: Yf I fynde there. xl. and. v. I will not destroy them.
29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.
And he spake vnto him yet agayne and sayde: what yf there be. xl. foude there: And he sayde: I wyll not do it for forties sake.
30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
And he sayde: O let not my LORde be angrye that I speake. What yf there be foude. xxx. there? And he sayde: I will not do it yf I finde. xxx. there.
31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
And be sayde: Oh se I haue begonne to speake vnto my LORde what yf there be. xx. founde there? And he sayde: I will not distroy the for tweties sake.
32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.
And he sayde: O let not my LORde be angrye that I speake yet but eue once more only. What yf ten be founde there? And he sayde: I will not destroy the for. x. sake.
33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
And the LORde wet his waye as soone as he had lefte comenynge with Abraha. And Abraham returned vnto his place