Битие 18
1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
And the LORD appeared to him in the plains of Mamre: and he sat in the tent door in the heat of the day;
2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
And he lift up his eyes and looked, and, see, three men stood by him: and when he saw them, he ran to meet them from the tent door, and bowed himself toward the ground,
3 Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.
And said, My LORD, if now I have found favor in your sight, pass not away, I pray you, from your servant:
4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
Let a little water, I pray you, be fetched, and wash your feet, and rest yourselves under the tree:
5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
And I will fetch a morsel of bread, and comfort you your hearts; after that you shall pass on: for therefore are you come to your servant. And they said, So do, as you have said.
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
And Abraham hastened into the tent to Sarah, and said, Make ready quickly three measures of fine meal, knead it, and make cakes on the hearth.
7 А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
And Abraham ran to the herd, and fetched a calf tender and good, and gave it to a young man; and he hurried to dress it.
8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.
And he took butter, and milk, and the calf which he had dressed, and set it before them; and he stood by them under the tree, and they did eat.
9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
And they said to him, Where is Sarah your wife? And he said, Behold, in the tent.
10 И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
And he said, I will certainly return to you according to the time of life; and, see, Sarah your wife shall have a son. And Sarah heard it in the tent door, which was behind him.
11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
Now Abraham and Sarah were old and well stricken in age; and it ceased to be with Sarah after the manner of women.
12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
Therefore Sarah laughed within herself, saying, After I am waxed old shall I have pleasure, my lord being old also?
13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
And the LORD said to Abraham, Why did Sarah laugh, saying, Shall I of a surety bear a child, which am old?
14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
Is any thing too hard for the LORD? At the time appointed I will return to you, according to the time of life, and Sarah shall have a son.
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.
Then Sarah denied, saying, I laughed not; for she was afraid. And he said, No; but you did laugh.
16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
And the men rose up from there, and looked toward Sodom: and Abraham went with them to bring them on the way.
17 И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,
And the LORD said, Shall I hide from Abraham that thing which I do;
18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
Seeing that Abraham shall surely become a great and mighty nation, and all the nations of the earth shall be blessed in him?
19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
For I know him, that he will command his children and his household after him, and they shall keep the way of the LORD, to do justice and judgment; that the LORD may bring on Abraham that which he has spoken of him.
20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
And the LORD said, Because the cry of Sodom and Gomorrah is great, and because their sin is very grievous;
21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
I will go down now, and see whether they have done altogether according to the cry of it, which is come to me; and if not, I will know.
22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
And the men turned their faces from there, and went toward Sodom: but Abraham stood yet before the LORD.
23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
And Abraham drew near, and said, Will you also destroy the righteous with the wicked?
24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?
Peradventure there be fifty righteous within the city: will you also destroy and not spare the place for the fifty righteous that are therein?
25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
That be far from you to do after this manner, to slay the righteous with the wicked: and that the righteous should be as the wicked, that be far from you: Shall not the Judge of all the earth do right?
26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
And the LORD said, If I find in Sodom fifty righteous within the city, then I will spare all the place for their sakes.
27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
And Abraham answered and said, Behold now, I have taken on me to speak to the LORD, which am but dust and ashes:
28 може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
Peradventure there shall lack five of the fifty righteous: will you destroy all the city for lack of five? And he said, If I find there forty and five, I will not destroy it.
29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.
And he spoke to him yet again, and said, Peradventure there shall be forty found there. And he said, I will not do it for forty’s sake.
30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
And he said to him, Oh let not the LORD be angry, and I will speak: Peradventure there shall thirty be found there. And he said, I will not do it, if I find thirty there.
31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
And he said, Behold now, I have taken on me to speak to the LORD: Peradventure there shall be twenty found there. And he said, I will not destroy it for twenty’s sake.
32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.
And he said, Oh let not the LORD be angry, and I will speak yet but this once: Peradventure ten shall be found there. And he said, I will not destroy it for ten’s sake.
33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
And the LORD went his way, as soon as he had left communing with Abraham: and Abraham returned to his place.
