Битие 15
1 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.
По глаголех же сих, бысть слово Господне ко Авраму в видении нощию, глаголя: не бойся, Авраме: Аз защищаю тя, мзда твоя многа будет зело.
2 А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
Глагола же Аврам: Владыко Господи, что ми даси? Аз же отпущаюся безчаден: сын же масек домочадицы моея, сей Дамаск Елиезер.
3 Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
И рече Аврам: понеже мне не дал еси семене, домочадец же мой наследник мой будет.
4 Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.
И абие глас Господень бысть к нему, глаголющий: не будет сей наследник твой, но иже изыдет из тебе, той будет наследник тебе.
5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.
Изведе же его вон и рече ему: воззри на небо и изочти звезды, аще возможеши исчести я. И рече: тако будет семя твое.
6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.
И верова Аврам Богу, и вменися ему в правду.
7 После му каза: Аз съм Господ, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.
Рече же к нему: Аз (есмь) Бог изведый тя от страны Халдейския, яко дати тебе землю сию наследствовати.
8 А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя?
И рече: Владыко Господи, по чесому уразумею, яко наследити ю имам?
9 Господ му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
Рече же к нему: возми Мне юницу трилетну и козу трилетну и овна трилетна, и горлицу и голубя.
10 И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.
Взя же он вся сия и раздели я на полы, и положи я противолична едина ко другому: птиц же не раздели.
11 И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.
Слетеша же птицы на телеса растесаная их: и седе близу их Аврам.
12 А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак, го обзе.
Заходящу же солнцу, ужас нападе на Аврама, и се, страх темен велий нападе нань.
13 Тогава Господ каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.
И речено бысть ко Авраму: ведый увеси, яко преселно будет семя твое в земли не своей, и поработят я, и озлобят я, и смирят я лет четыриста:
14 Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот
языку же, емуже поработают, сужду Аз: по сих же изыдут семо со имением многим:
15 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.
ты же отидеши ко отцем твоим в мире, препитан в старости добрей:
16 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.
в четвертем же роде возвратятся семо: не бо исполнишася греси Аморреов до ныне.
17 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.
Егда же бысть солнце на западе, пламень бысть: и се, пещь дымящися, и свещы огненны, яже проидоша между растесании сими.
18 И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,
В день той завеща Господь Авраму завет, глаголя: семени твоему дам землю сию от реки Египетския даже до реки великия Евфрата:
19 земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,
Кенеов и Кенезеов и Кедмонеов,
20 хетейците, ферезейците, рафаимите,
и Хеттеов и Ферезеов и Рафаинов,
21 аморейците, ханаанците, гергесейците и евусейците.
и Аморреов и Хананеов, и Евеов и Гергесеов и Иевусеов.
