Битие 11
1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
Og heile verdi hadde eitt tungemål og same ordi.
2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
Og det bar so til, då dei for austigjenom, at dei fann ei slette i Sinearlandet, og der slo dei seg ned.
3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
Og dei sagde seg imillom: «Kom, lat oss gjera tigl og brenna det vel!» Og so bruka dei tiglet til murstein, og i staden for kalk bruka dei jordbik.
4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
So sagde dei: «Kom, lat oss byggja oss ein by, med eit tårn som når upp i himmelen, og gjera oss namngjetne, so me ikkje vert spreidde utyver all jordi!»
5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
Då steig Herren ned og vilde sjå byen og tårnet som manneborni bygde.
6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
Og Herren sagde: «Sjå dei er eitt folk, og alle hev dei eit tungemål, og dette er det fyrste dei tek seg fyre! No vert ikkje noko umogelegt for deim, kva dei so finn på å gjera.
7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
Lat oss då stiga ned der og vildra målet deira, so den eine ikkje skynar kva den andre segjer.»
8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
So spreidde Herren deim derifrå ut yver heile jordi, og dei heldt upp å byggja på byen.
9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
Difor kallar dei den byen Babel; for der vildra Herren målet for heile verdi, og derifrå spreidde Herren deim ut yver all jordi.
10 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;
Dette er soga um Sems-ætti: Då Sem var hundrad år gamall, fekk han sonen Arpaksad, tvo år etter storflodi.
11 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.
Og etter han hadde fenge Arpaksad, livde han endå i fem hundrad år, og fekk søner og døtter.
12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;
Då Arpaksad var fem og tretti år gamall, fekk han sonen Salah.
13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
Og etter han hadde fenge Salah, livde han endå fire hundrad og tri år, og fekk søner og døtter.
14 Сала живя тридесет години и роди Евера;
Då Salah var tretti år gamall, fekk han sonen Eber.
15 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
Og etter han hadde fenge Eber, livde han endå fire hundrad og tri år, og fekk søner og døtter.
16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;
Då Eber var fire og tretti år gamall, fekk han sonen Peleg.
17 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
Og etter han hadde fenge Peleg, livde han endå fire hundrad og tretti år, og fekk søner og døtter.
18 Фалек живя тридесет години и роди Рагава;
Då Peleg var tretti år gamall, fekk han sonen Re’u.
19 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
Og etter han hadde fenge Re’u, livde han endå tvo hundrad og ni år, og fekk søner og døtter.
20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;
Då Re’u var tvo og tretti år gamall, fekk han sonen Serug.
21 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
Og etter han hadde fenge Serug, livde han endå tvo hundrad og sju år, og fekk søner og døtter.
22 Серух живя тридесет години и роди Нахора;
Då Serug var tretti år gamall, fekk han sonen Nahor.
23 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
Og etter han hadde fenge Nahor, livde han endå tvo hundrad år, og fekk søner og døtter.
24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;
Då Nahor var ni og tjuge år gamall, fekk han sonen Tarah.
25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
Og etter han hadde fenge Tarah, livde han endå hundrad og nittan år, og fekk søner og døtter.
26 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
Då Tarah hadde fyllt sytti år, fekk han sønerne Abram og Nahor og Haran.
27 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.
Dette er soga um Tarah og ætti hans: Tarah fekk sønerne Abram og Nahor og Haran. Og Haran fekk sonen Lot.
28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
Og Haran døydde for augo åt Tarah, far sin, i fødesheimen sin, i Ur i Kaldæa.
29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, Дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.
Og Abram og Nahor tok seg konor. Kona hans Abram heitte Saraj, og kona hans Nahor heitte Milka, og var dotter åt Haran, far åt Milka og Jiska.
30 А Сарайя беше бездетна, нямаше чада.
Men Saraj var barnlaus; ho hadde aldri ått barn.
31 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, гдето се и заселиха.
Og Tarah tok med seg Abram, son sin, og Lot Haransson, soneson sin, og Saraj, sonekona si, kona hans Abram, og dei tok ut saman frå Ur i Kaldæa, og vilde fara til Kana’ans-land. Og dei kom til Kharan, og vart buande der.
32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
Og dagarne hans Tarah vart tvo hundrad og fem år. So døydde Tarah i Kharan.
