Битие 11
1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
Erat autem terra labii unius, et sermonum eorumdem.
2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
Cumque proficiscerentur de oriente, invenerunt campum in terra Sennaar, et habitaverunt in eo.
3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
Dixitque alter ad proximum suum: Venite, faciamus lateres, et coquamus eos igni. Habueruntque lateres pro saxis, et bitumen pro caemento:
4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
et dixerunt: Venite, faciamus nobis civitatem et turrim, cuius culmen pertingat ad caelum: et celebremus nomen nostrum antequam dividamur in universas terras.
5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
Descendit autem Dominus ut videret civitatem et turrim, quam aedificabant filii Adam,
6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
et dixit: Ecce, unus est populus, et unum est labium omnibus: coeperuntque hoc facere, nec desistent a cogitationibus suis, donec eas opere compleant.
7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
Venite igitur, descendamus, et confundamus ibi linguam eorum, ut non audiat unusquisque vocem proximi sui.
8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
Atque ita divisit eos Dominus ex illo loco in universas terras, et cessaverunt aedificare civitatem.
9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
Et idcirco vocatum est nomen eius Babel, quia ibi confusum est labium universae terrae: et inde dispersit eos Dominus super faciem cunctarum regionum.
10 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;
Hae sunt generationes Sem: Sem erat centum annorum quando genuit Arphaxad, biennio post diluvium.
11 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.
Vixitque Sem postquam genuit Arphaxad, quingentis annis: et genuit filios et filias.
12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;
Porro Arphaxad vixit triginta quinque annis, et genuit Sale.
13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
Vixitque Arphaxad postquam genuit Sale, trecentis tribus annis: et genuit filios et filias.
14 Сала живя тридесет години и роди Евера;
Sale quoque vixit triginta annis, et genuit Heber.
15 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
Vixitque Sale postquam genuit Heber, quadringentis tribus annis: et genuit filios et filias.
16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;
Vixit autem Heber triginta quattuor annis, et genuit Phaleg.
17 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
Et vixit Heber postquam genuit Phaleg, quadringentis triginta annis: et genuit filios et filias.
18 Фалек живя тридесет години и роди Рагава;
Vixit quoque Phaleg triginta annis, et genuit Reu.
19 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
Vixitque Phaleg postquam genuit Reu, ducentis novem annis, et genuit filios et filias.
20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;
Vixit autem Reu triginta duobus annis, et genuit Sarug.
21 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
Vixit quoque Reu postquam genuit Sarug, ducentis septem annis: et genuit filios et filias.
22 Серух живя тридесет години и роди Нахора;
Vixit vero Sarug triginta annis, et genuit Nachor.
23 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
Vixitque Sarug postquam genuit Nachor, ducentis annis: et genuit filios et filias.
24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;
Vixit autem Nachor viginti novem annis, et genuit Thare.
25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
Vixitque Nachor postquam genuit Thare, centum decem et novem annis: et genuit filios et filias.
26 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
Vixitque Thare septuaginta annis, et genuit Abram et Nachor, et Aran.
27 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.
Hae sunt autem generationes Thare: Thare genuit Abram, Nachor, et Aran. Porro Aran genuit Lot.
28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
Mortuusque est Aran ante Thare patrem suum, in terra nativitatis suae in Ur Chaldaeorum.
29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, Дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.
Duxerunt autem Abram et Nachor uxores: nomen uxoris Abram, Sarai: et nomen uxoris Nachor, Melcha filia Aran patris Melchae, et patris Ieschae.
30 А Сарайя беше бездетна, нямаше чада.
Erat autem Sarai sterilis, nec habebat liberos.
31 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, гдето се и заселиха.
Tulit itaque Thare Abram filium suum, et Lot filium Aran, filium filii sui, et Sarai nurum suam, uxorem Abram filii sui, et eduxit eos de Ur Chaldaeorum, ut irent in terram Chanaan: veneruntque usque Haran, et habitaverunt ibi.
32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
Et facti sunt dies Thare ducentorum quinque annorum, et mortuus est in Haran.
