Галатяни 4
1 Казвам още: До тогаз, докато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,
λεγω δε εφ οσον χρονον ο κληρονομοσ νηπιοσ εστιν ουδεν διαφερει δουλου κυριοσ παντων ων
2 но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.
αλλα υπο επιτροπουσ εστιν και οικονομουσ αχρι τησ προθεσμιασ του πατροσ
3 Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света;
ουτωσ και ημεισ οτε ημεν νηπιοι υπο τα στοιχεια του κοσμου ημεν δεδουλωμενοι
4 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,
οτε δε ηλθεν το πληρωμα του χρονου εξαπεστειλεν ο θεοσ τον υιον αυτου γενομενον εκ γυναικοσ γενομενον υπο νομον
5 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
ινα τουσ υπο νομον εξαγοραση ινα την υιοθεσιαν απολαβωμεν
6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърдцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
οτι δε εστε υιοι εξαπεστειλεν ο θεοσ το πνευμα του υιου αυτου εισ τασ καρδιασ υμων κραζον αββα ο πατηρ
7 Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.
ωστε ουκετι ει δουλοσ αλλ υιοσ ει δε υιοσ και κληρονομοσ θεου δια χριστου
8 Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;
αλλα τοτε μεν ουκ ειδοτεσ θεον εδουλευσατε τοισ μη φυσει ουσιν θεοισ
9 а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които наново желаете да робувате?
νυν δε γνοντεσ θεον μαλλον δε γνωσθεντεσ υπο θεου πωσ επιστρεφετε παλιν επι τα ασθενη και πτωχα στοιχεια οισ παλιν ανωθεν δουλευειν θελετε
10 Вие пазите дните, месеците, времената и годините.
ημερασ παρατηρεισθε και μηνασ και καιρουσ και ενιαυτουσ
11 Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.
φοβουμαι υμασ μηπωσ εικη κεκοπιακα εισ υμασ
12 Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,
γινεσθε ωσ εγω οτι καγω ωσ υμεισ αδελφοι δεομαι υμων ουδεν με ηδικησατε
13 но сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;
οιδατε δε οτι δι ασθενειαν τησ σαρκοσ ευηγγελισαμην υμιν το προτερον
14 но пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.
και τον πειρασμον μου τον εν τη σαρκι μου ουκ εξουθενησατε ουδε εξεπτυσατε αλλ ωσ αγγελον θεου εδεξασθε με ωσ χριστον ιησουν
15 Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, че ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.
τισ ουν ην ο μακαρισμοσ υμων μαρτυρω γαρ υμιν οτι ει δυνατον τουσ οφθαλμουσ υμων εξορυξαντεσ αν εδωκατε μοι
16 Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?
ωστε εχθροσ υμων γεγονα αληθευων υμιν
17 Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно.
ζηλουσιν υμασ ου καλωσ αλλα εκκλεισαι υμασ θελουσιν ινα αυτουσ ζηλουτε
18 Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.
καλον δε το ζηλουσθαι εν καλω παντοτε και μη μονον εν τω παρειναι με προσ υμασ
19 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,
τεκνια μου ουσ παλιν ωδινω αχρι ου μορφωθη χριστοσ εν υμιν
20 желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
ηθελον δε παρειναι προσ υμασ αρτι και αλλαξαι την φωνην μου οτι απορουμαι εν υμιν
21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?
λεγετε μοι οι υπο νομον θελοντεσ ειναι τον νομον ουκ ακουετε
22 Защото е писано, че Авраам имаше два сина, един от слугинята и един от свободната;
γεγραπται γαρ οτι αβρααμ δυο υιουσ εσχεν ενα εκ τησ παιδισκησ και ενα εκ τησ ελευθερασ
23 но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.
αλλ ο μεν εκ τησ παιδισκησ κατα σαρκα γεγεννηται ο δε εκ τησ ελευθερασ δια τησ επαγγελιασ
24 И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.
ατινα εστιν αλληγορουμενα αυται γαρ εισιν δυο διαθηκαι μια μεν απο ορουσ σινα εισ δουλειαν γεννωσα ητισ εστιν αγαρ
25 А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.
το γαρ αγαρ σινα οροσ εστιν εν τη αραβια συστοιχει δε τη νυν ιερουσαλημ δουλευει δε μετα των τεκνων αυτησ
26 А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;
η δε ανω ιερουσαλημ ελευθερα εστιν ητισ εστιν μητηρ παντων ημων
27 защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чедата на самотната, нежели чадата на омъжената".
γεγραπται γαρ ευφρανθητι στειρα η ου τικτουσα ρηξον και βοησον η ουκ ωδινουσα οτι πολλα τα τεκνα τησ ερημου μαλλον η τησ εχουσησ τον ανδρα
28 А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.
ημεισ δε αδελφοι κατα ισαακ επαγγελιασ τεκνα εσμεν
29 Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.
αλλ ωσπερ τοτε ο κατα σαρκα γεννηθεισ εδιωκεν τον κατα πνευμα ουτωσ και νυν
30 Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защо, синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".
αλλα τι λεγει η γραφη εκβαλε την παιδισκην και τον υιον αυτησ ου γαρ μη κληρονομηση ο υιοσ τησ παιδισκησ μετα του υιου τησ ελευθερασ
31 За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.
αρα αδελφοι ουκ εσμεν παιδισκησ τεκνα αλλα τησ ελευθερασ
