Галатяни 2
1 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
Then after the space of fourteen years I went up again to Jerusalem with Barnabas, taking Titus with me.
2 (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
And I went up by revelation; and I put before them the good news which I was preaching among the Gentiles, but privately before those who were of good name, so that the work which I was or had been doing might not be without effect.
3 Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
But not even Titus who was with me, being a Greek, was made to undergo circumcision:
4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
And that because of the false brothers let in secretly, who came searching out our free condition which we have in Christ Jesus, so that they might make servants of us;
5 на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
To whom we gave way not even for an hour; so that the true words of the good news might still be with you.
6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека),
But from those who seemed to be important (whatever they were has no weight with me: God does not take man's person into account): those who seemed to be important gave nothing new to me;
7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
But, quite the opposite, when they saw that I had been made responsible for preaching the good news to those without circumcision, even as Peter had been for those of the circumcision
8 (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),
(Because he who was working in Peter as the Apostle of the circumcision was working no less in me among the Gentiles);
9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
When they saw the grace which was given to me, James and Cephas and John, who had the name of being pillars, gave to me and Barnabas their right hands as friends so that we might go to the Gentiles, and they to the circumcision;
10 Искаха само да помним сиромасите,
Only it was their desire that we would give thought to the poor; which very thing I had much in mind to do.
11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
But when Cephas came to Antioch, I made a protest against him to his face, because he was clearly in the wrong.
12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от образованите.
For before certain men came from James, he did take food with the Gentiles: but when they came, he went back and made himself separate, fearing those who were of the circumcision.
13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
And the rest of the Jews went after him, so that even Barnabas was overcome by their false ways.
14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
But when I saw that they were not living uprightly in agreement with the true words of the good news, I said to Cephas before them all, If you, being a Jew, are living like the Gentiles, and not like the Jews, how will you make the Gentiles do the same as the Jews?
15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците
We being Jews by birth, and not sinners of the Gentiles,
16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа,
Being conscious that a man does not get righteousness by the works of the law, but through faith in Jesus Christ, we had faith in Christ Jesus, so that we might get righteousness by faith in Christ, and not by the works of the law: because by the works of the law will no flesh get righteousness.
17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
But if, while we were desiring to get righteousness through Christ, we ourselves were seen to be sinners, is Christ a servant of sin? In no way!
18 Защото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
For if I put up again those things which I gave to destruction, I am seen to be a wrongdoer.
19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
For I, through the law, have become dead to the law, so that I might be living to God.
20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
I have been put to death on the cross with Christ; still I am living; no longer I, but Christ is living in me; and that life which I now am living in the flesh I am living by faith, the faith of the Son of God, who in love for me, gave himself up for me.
21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
I do not make the grace of God of no effect: because if righteousness is through the law, then Christ was put to death for nothing.
