Галатяни 2
1 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
Kumhqa hlaihphli a di coengawh Jerusalem na cet tlaih bai nyng, cawhtaw Barnaba ingqawi cet haih nih nyng. Tita awm ceh pyi haih nyng.
2 (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
Awiphawng ka huhnaak amyihna Gentelkhqi venawh awithangleek kak khypyi ce kqawn peek aham cet nyng. Cehlai dawng taaqunaak awh a hqawng na dawng hau kawng nyng, tice kak kqih a dawngawh, ve ve sawikung na ak awmkhqi venawh ang hyp na sai nyng.
3 Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
Ka venawh ak awm Tita, Greek thlang zani chahhui am qeet sak ngah ngah nyng.
4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
Amak thym koeinaakhqi ing kaimih ang dyih hun ce vyt unawh Khrih awh ngaihding na ka mi awmnaak ve tamnaa na sai tlaih aham awi thoeng sak uhy.
5 на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
Awithang leek awitak ce nangmih awh a cak poenaak aham, cekkhqi venawh kawlhkalh awm am pe unyng.
6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека),
Awihtung na amik awm thlangkhqi awm, ikawmyih ak thlang awm kai aham a lawhanaak ikaw am awm hy; Khawsa ing ak khan awhkaw ang dangnaak amyihna awi am tlyk ni, cemyih thlangkhqi ing kai ak awih kqawn ve am sap qoe uhy.
7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
Piter ve Juda thlangkhqi venawh awithang leek kqawn aham peek na a awm lawt amyihna, kai awm Gentelkhqi venawh awithang leek kqawn aham ni pehy tice, hu uhy.
8 (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),
Judahkhqi venawh ceityih na ak awm Piter a bibinaak awh Khawsa ing bi a bi amyihna, Gentelkhqi venawh bi ak bi kai a venawh awm bibi lawt hy.
9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
Tungling na ak awm Jakob, Piter ingkaw Johan ing, kai a venawh am qeennaak ce ni pe lawt hy tice a mi sim awh kai ingkaw Barnaba ce tangkut ing ni do uhy. Kainih ve Gentelkhqi venawh ceh aham ingkaw a mimah taw Judahkhqi venawh ceh aham ti unyng.
10 Искаха само да помним сиромасите,
A mingmih ing khawdeng hahqahkhqi ce poek quiqah aham awi ni yn uhy, ce ni kai ingawm sai aham ka ngaih qoe hy.
11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
Piter ce Antiok khaw na a law awh, a thawlhnaak a awm dawngawh, a haai qoe qoe awh oelh nyng.
12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от образованите.
Jakob a ven awhkawng thlang vang a mi law hlan awhtaw, Gentelkhqi mi buh ai haih uhy. Cehlai cekkhqi ce ami pha law awhtaw, chahhui ak qeet thlangkhqi ce ak kqih a dawngawh, a huna thoeih nawh Gentelkhqi ven awhkawng amah poek awh ak changna awm hy.
13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
Cawh Judah thlakchangkhqi ingawm sa qu unawh pyi lawt uhy, cekkhqi ing a ming sa qu dawngawh Barnaba awm pleng lawt hy.
14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
Awithang leek ing ang qoep na bi am bi uhy tice ka huh awh, cekkhqi boeih a haiawh, “Nang Juda thlang ing zani, Juda thlang amyihna a awm kaana Gentel thlang amyihna awm hyk ti. Ikawmyihna Gentel thlangkhqi ce Juda phung ngai sai sak aham na buk ngah ngah?
15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците
Ningmih Juda thlang na ak thang nawh “thlakthawlhkhqi” amyihna a ma mik awmkhqi ing,
16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа,
anaa awi hquutnaak ak caming dyngnaak amni hu unawh, Jesu Khrih cangnaak ak caming ni dyngnaak ni huh uh hy, tice ni sim uhy. Cedawngawh, ningnih ingawm, anaa awi hquutnaak ak caming u awm dyngnaak ce a ma huh thai dawngawh anaa awi hquutnaak ak caming am nawh Khrih cangnaak ak caming thlakdyng nani awmnaak thai aham Khrih awh cangnaak ce ni ta uhy.
17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
Khrih awh dyngnaak ce ni sui uh awhtaw, ningnih awm thlakthawlh na ni awm lawt uhy, tice caih hy. Cawhtaw Khrih ing thawlhnaak ce tha pehy tinaak nu? Am pe qoe qoe hy!
18 Защото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
Ka hqe ce ce kang dyih sak tlaih bai mantaw, kai taw cawngpyinaak awi ak hqekung nani ka awm.
19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
Khawsa ham ka hqingnaak thai aham, cawngpyinaak awi ak caming cawngpyinaak awi awh thi hawh nyng.
20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
Khrih ing thinglam awh heen haihna ka awm hawh dawngawh kamah ve am hqing voel nyng saw, Khrih ni kai awh ak hqing hawh. Ve a pum awh ka hqingnaak vetaw, kai ni lungna nawh a hqingnaak a nik pekung, Khawsa Capa cangnaak ing ni ka hqing hawh.
21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
Khawsa am qeennaak ce am hoet nyng, dyngnaak ce anaa awi hquutnaak ak caming huh thai na a awm mantaw, Khrih a thihnaak taw a hqawng a hqap nani a awm hly hy!” tina nyng.
