Ездра 9
1 Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, мерзостите на ханаанците, хетейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;
Bu ixlar pütkǝndin keyin ǝmirlǝr mening bilǝn kɵrüxkili yenimƣa kelip: — Israillar, kaⱨinlar wǝ Lawiylar ɵzlirini muxu zeminlardiki taipilǝrdin, yǝni ularning yirginqlik adǝtliridin ayrip turmidi, — demǝk, ular Ⱪanaaniylar, Ⱨittiylar, Pǝrizziylǝr, Yǝbusiylar, Ammoniylar, Moabiylar, Misirliⱪlar wǝ Amoriylarƣa ǝgixip mangdi.
2 защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори, ръката на първенците и на по-видните люде е била първа в това престъпление.
Qünki ular bu yat taipilǝrdin ɵzlirigǝ wǝ oƣulliriƣa hotun elip berip, [Hudaƣa] has muⱪǝddǝs nǝsilni muxu zeminlardiki taipilǝr bilǝn arilaxturuwǝtti; uning üstigǝ, ǝmirlǝr bilǝn ǝmǝldarlar bu sadaⱪǝtsizlikning baxlamqiliridur, — deyixti.
3 И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.
Mǝn bu ixni anglapla kɵnglǝk bilǝn tonumni yirtip, qaq-saⱪallirimni yulup ƣǝm-ⱪayƣuƣa qüxüp olturup kǝttim.
4 Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плана; и седях смутен до вечерната жертва.
Wǝ Israilning Hudasining sɵzliridin ⱪorⱪup titrigǝnlǝrning ⱨǝrbiri sürgünlüktin ⱪaytip kǝlgǝnlǝrning sadaⱪǝtsizliki tüpǝylidin yenimƣa kǝldi. Mǝn taki kǝqlik ⱪurbanliⱪ sunulƣuqǝ ƣǝm-ⱪayƣuƣa qɵmüp olturdum.
5 А във време на вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:
Kǝqlik ⱪurbanliⱪ waⱪtida mǝn ɵzümni tɵwǝn ⱪilƣan ⱨalǝttin turup, kɵnglǝk wǝ tonum yirtiⱪ ⱨalda Hudayim Pǝrwǝrdigarƣa yüzlinip tizlinip olturup, ⱪollirimni yeyip,
6 Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.
dua ⱪilip: — «Aⱨ Hudayim, xǝrmǝndiliktǝ yüzümni sanga ⱪaritixtin iza tartmaⱪtimǝn, i Hudayim; qünki ⱪǝbiⱨliklirimiz toliliⱪidin baxlirimizdin axti, asiyliⱪ-itaǝtsizlikimiz asmanlarƣa taⱪaxti.
7 От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на раграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес,
Ata-bowilirimizning künliridin tartip bügüngǝ ⱪǝdǝr zor itaǝtsizliktǝ yürüp kǝlduⱪ, xunga ⱪǝbiⱨliklirimiz tüpǝylidin biz, bizning padixaⱨlirimiz wǝ kaⱨinlirimiz huddi bügünki kündikidǝk ⱨǝrⱪaysi yurtlardiki padixaⱨlarning ⱪoliƣa qüxüp, ⱪiliqⱪa, sürgünlükkǝ, bulang-talangƣa, nomusⱪa tapxurulduⱪ.
8 И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.
Əmdi ⱨazir azƣinǝ waⱪit Hudayimiz kɵzlirimizni nurlandurup, ⱪulluⱪimizda bizgǝ azƣina aram berilsun dǝp, ⱪeqip ⱪutulƣan bir ⱪaldini saⱪlap ⱪelip, bizgǝ ɵzining muⱪǝddǝs jayidin huddi ⱪaⱪⱪan ⱪozuⱪtǝk muⱪim orun berip, bizgǝ Hudayimiz Pǝrwǝrdigardin iltipat kɵrsitildi.
9 Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ние оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.
Qünki biz ⱨazir ⱪullarmiz; ⱨalbuki, Hudayimiz muxu ⱪulluⱪimizda yǝnila bizni taxliwǝtmǝy, bǝlki Pars padixaⱨlirining aldida rǝⱨimgǝ erixtürüp, Hudayimizning ɵyini selip, harabilǝxkǝn jaylirini yengiwaxtin onglaxⱪa bizni roⱨlandurdi, xundaⱪla bizni Yǝⱨudiyǝ wǝ Yerusalemda sepilliⱪ ⱪildi.
10 Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,
I Huda, biz bu [iltipatlar] aldida yǝnǝ nemǝ deyǝlǝymiz? Qünki biz yǝnila Sening mɵmin bǝndiliring bolƣan pǝyƣǝmbǝrlǝr arⱪiliⱪ tapilƣan ǝmrliringni taxliwǝttuⱪ; Sǝn [ular arⱪiliⱪ]: «Silǝr kirip miras ⱪilip igilǝydiƣan zemin bolsa, xu zemindiki taipilǝrning nijisliⱪi bilǝn bulƣanƣan bir zemin; qünki ular türlük napakliⱪlarni ⱪilip, yirginqlik adǝtliri bilǝn bu zeminni bu qǝttin u qetiƣiqǝ tolduruwǝtti.
11 които Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в който влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;
12 сега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействувайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си за винаги.
Xunga silǝr ⱪizliringlarni ularning oƣulliriƣa bǝrmǝnglar, oƣulliringlarƣa ularning ⱪizlirini elip bǝrmǝnglar; silǝr küqiyip, zeminning nazu-nemǝtliridin yeyixkǝ, zeminni ǝbǝdil’ǝbǝd ǝwladliringlarƣa miras ⱪilip ⱪaldurux üqün mǝnggü ularning aman-tinqliⱪi yaki mǝnpǝitini ⱨǝrgiz izdimǝnglar» — degǝniding.
13 А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,
Bizning rǝzil ⱪilmixlirimiz wǝ naⱨayiti eƣir itaǝtsizlikimiz tüpǝylidin bu ⱨǝmmǝ bala-ⱪaza beximizƣa kǝlgǝnidi wǝ Sǝn, i Hudayimiz, ⱪǝbiⱨliklirimizgǝ tegixlik bolƣan jazayimizni yeniklitip, bizgǝ bügünkidǝk nijatliⱪ iltipatni kɵrsǝtkǝn turuⱪluⱪ,
14 трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете предадени на тия мерзости? Ти не били се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?
biz ⱪandaⱪmu yǝnǝ ǝmrliringgǝ hilapliⱪ ⱪilip, bundaⱪ yirginqlik ⱪaidilǝrni tutⱪan bu taipilǝr bilǝn nikaⱨliniwerimiz? Mubada xundaⱪ ⱪilidiƣan bolsaⱪ, Sǝn bizgǝ ƣǝzǝplinip, bizgǝ bir ⱪaldi yaki ⱪutulƣudǝk birsinimu ⱪaldurmay yoⱪatmay ⱪalamsǝn?
15 Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.
I Israilning Hudasi bolƣan Pǝrwǝrdigar, Sǝn ⱨǝⱪⱪaniydursǝn! Xu sǝwǝbtin biz bügünkidǝk ⱪutulup ⱪalƣan bir ⱪaldimiz. Ⱪara, biz Sening aldingda itaǝtsizliklirimizdǝ turuwatimiz, xunga Sening aldingda ⱨeqⱪaysimiz tik turalmay ⱪalduⱪ» — dedim.
