Ездра 7
1 След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, дойде Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия,
Ie añe, le teo tam-pifehea’ i Artaksastà, mpanjaka’ i Parasey, t’i Ezrà, ana’ i Seraià, ana’ i Azarià, ana’ i Hilkià,
2 син на Селума, син на Садока син на Ахитова,
ana’ i Salome, ana’ i Tsadoke, ana’ i Akitobe,
3 син на Амария, син на Азария син на Мараиота,
ana’ i Amarià, ana’ i Azarià, ana’ i Meraiote,
4 син на Зария, син на Озия, син на Вукия,
ana’ i Zerakià, ana’ i Ozý, ana’ i Boký,
5 син на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.
ana’ i Abisoà, ana’ i Pinekase, ana’ i Elazare, ana’ i Aharone, mpisorom-bey;
6 Тоя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал; и царят му даде всичко що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него за добро.
nionjoñe boake Bavele añe i Ezrà zay, ie mpanokitse mahimbañe amy Tsara’ i Mosè natolo’ Iehovà Andrianañahare’ Israele azey; vaho hene nitolora’ i mpanjakay ze nihalalia’e amy te tama’e ty fità’ Iehovà Andrianañahare’e.
7 Също и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса.
Nionjomb’e Ierosalaime mb’eo ty ila’ o ana’ Israeleo naho o mpisoroñeo naho o nte-Levio naho o mpisaboo naho o mpañambeñeo naho o Natolotseo an-taom-paha-fito’ i Artaksastà,
8 Ездра стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.
le nivotrake e Ierosalaime ao amy volam-paha-lime’ i taom-paha-fito’ i mpanjakaiy,
9 Защото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше с него.
ie namototse amy andro valoha’ i volam-baloha’ey ty fionjona’e boake Bavele añe le nitotsake e Ierosalaime ao amy andro valoham-bolam-paha-limey ty amy fitàn-tsoan’ Añahare ama’ey.
10 Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.
Fa nihentseña’ i Ezra añ’ arofo’e ao ty hitsoeke i Tsara’ Iehovà naho ty hañorik’ aze naho ty hañòha’e e Israele ao o fañè naho fepè’eo.
11 А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника вещ в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля:
Le zao ty dika-hamban-taratasy natolo’ i Artaksastà mpanjaka amy Ezra mpisoroñe, mpanokitse, toe nanokitse ty tsara’ o lili’ Iehovào naho fañè’eo ho a Israeley:
12 Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника вещ в закона на небесния Бог, съвършен мир, и прочее.
Artaksastà mpanjakam-panjaka, amy Ezra mpisoroñe, mpanoki-dilin’ Añaharen-dindiñey, fañanintsiñe. Ie henaneo
13 Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.
mikoi-dava iraho te ze nte-Israele naho o mpisoro’eo miharo amo nte-Levy am-pifeheako atoio, ze mañiriñe an-tsatrin’ arofo’e ty hindre lia ama’o mb’e Ierosalaime mb’eo, le mionjona.
14 Тъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,
Amy te nirahe’ i mpanjakay naho i mpanolo-keve’e fito rey ama’o, hañontane Iehoda naho Ierosalaime ty amy lilin’ Añahare’o am-pità’oy;
15 и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,
naho ty hinday ty volamena naho volafoty natolo’ i mpanjakay naho i mpanolo-keve’e rey an-tsatrin’ arofo mb’ aman’ Añahare’ Israele, mpimoneñe e Ierosalaime ao
16 както и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим,
naho ze hene volafoty naho volamena ho zoe’o am-pifehea’ i Bavele ao, reketse ty engan-tsatrin’ arofo’ ondatio naho o mpisoroñeo, ie songa manolotse an-tsatri’e añ’ anjomban’ Añahare’e e Ierosalaime ao;
17 затова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим.
aa le ho vilie’o an-kahimbañañe amy volay o baniao, o añondrilahio, o vik’añondrio, mindre amo enga-mahakama’eo naho o enga-rano’eo ie hisoroña’o amy kitrelin’ Anjomban’ Añahare’ areo e Ierosalaimey.
18 И каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог.
Le ze atao’o naho o rahalahi’o ho soa anoeñe ami’ty sisa’ i volafoty naho volamenay; le ano ty amy satrin’ arofon’ Añahare’ areo.
19 И съдовете, които ти са дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.
Natolotse azo ho amy fitoroñañe i anjomban’ Añahare’oy ka o fanakeo, aseseo añatrefan’ Añahare’ Ierosalaime ao.
20 И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.
Aa ze tovo’e ho paiañe amy anjomban’ Añahare’oy, ze oni’o te azo tolorañe, le itoloro boak’ an-trañom-panontonam-baram-panjaka ao.
21 И аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което ли поискал от вас свещеник Ездра, книжникът вещ в закона на небесния Бог, да се дава веднага,
Le izaho, eka izaho Artaksastà mpanjaka, ty mitsey amy ze hene mpamandrom-bara alafe’ i Sakay añe, te ze paia’ i Ezrà mpisoroñe, mpanoki-dilin’ Añaharen-dindiñey ama’ areo, le hanoeñe an-kahimbañañe,
22 до сто таланта сребро, до сто кара жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено количество сол.
pak’ ami’ ty volafoty zato talenta naho ty vare-bolè zato kore naho ty divay zato bate naho ty menake zato bate vaho ty sira tsy amañ-iake.
23 Каквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.
Ze lilie’ i Andrianañaharen-dikerañey, le ano am-pilozohañe amy anjomban’ Añaharen-dindiñey, soa tsy ho an-kaviñerañe ty fifehea’ i mpanjakay naho o ana’eo.
24 При това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито, или пътна повинност.
Le afantok’ ama’ areo ty amo mpisoroñeo naho o nte-Levio, o mpisaboo, o mpañambeñeo, o mpitoroñeo naho o mpitoloñ’ añ’ anjomban’ Añahareo, te faly ty ipaiañe rorotse, ndra fondro ndra haba.
25 И ти, Ездра, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.
Aa Ihe Ezrà, ty amy hihin’ Añahare’o am-pità’oy, le ampijadoño mpandily naho mpizaka, hahafizaka ondaty alafe’ i sakay añe iabio, ze hene mahafohiñe o lilin’ Añahare’oo; le anaro ze mboe tsy mahafohiñe.
26 И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор.
Le ze tsy mete mañorike o lilin’ Añahare’oo naho ty lilim-panjaka, le afetsaho ama’e aniany ty zaka, ke t’ie havetrake, he hasese, hera hañafahañe vara, ke harohy.
27 Благословен да бъда Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава мисъл в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,
Andriañeñe t’Iehovà Andrianañaharen-droaentikañe, te najo’e añ’arofo’ i mpanjakay, hampisomontie’e ty anjomba’ Iehovà e Ierosalaime ao;
28 и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене за добро, аз се ободрих, и събрах от Израиля някои по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.
vaho nañitrike fiferenaiñañe amako añ’ atrefa’ i mpanjakay naho o mpanolo-keve’eo naho o roandriañe fatratse iabio. Le nampaozatse ahy te tamako ty fità’ Iehovà Andrianañahareko vaho namoriako mpiaolo ondaty boak’ Israele ao hitraok’ amako hionjoñe mb’eo.
