Ездра 7
1 След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, дойде Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия,
After all this, during the reign of Artaxerxes king of Persia, Ezra arrived from Babylon. He was the son of Seraiah, son of Azariah, son of Hilkiah,
2 син на Селума, син на Садока син на Ахитова,
son of Shallum, son of Zadok, son of Ahitub,
3 син на Амария, син на Азария син на Мараиота,
son of Amariah, son of Azariah, son of Meraioth,
4 син на Зария, син на Озия, син на Вукия,
son of Zerahiah, son of Uzzi, son of Bukki,
5 син на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.
son of Abishua, son of Phinehas, son of Eleazar, son of Aaron the high priest.
6 Тоя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал; и царят му даде всичко що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него за добро.
This Ezra arrived from Babylon, and was a scribe who was an expert in the Law of Moses, which the Lord, the God of Israel, had given to Israel. The king had granted Ezra everything he'd asked for, because the Lord his God was with him.
7 Също и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса.
In the seventh year of King Artaxerxes left for Jerusalem, accompanied by some of the people of Israel, and some of the priests and Levites, singers and gatekeepers, and Temple servants.
8 Ездра стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.
Ezra arrived in Jerusalem in the fifth month of the seventh year of King Artaxerxes' reign.
9 Защото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше с него.
He had started the journey from Babylon on the first day of the first month, and he arrived in Jerusalem on the first day of the fifth month, his gracious God going with him.
10 Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.
For Ezra had committed himself to gaining insights from the Law of the Lord, wanting to practice it and to teach in Israel its rules and how to live.
11 А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника вещ в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля:
This is a copy of the letter King Artaxerxes gave to Ezra the priest and scribe, who had studied the Lord's commandments and regulations given to Israel:
12 Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника вещ в закона на небесния Бог, съвършен мир, и прочее.
“Artaxerxes, king of kings, to Ezra the priest, the scribe of the Law of the God of heaven: Greetings.
13 Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.
I hereby issue this decree: Any of the people of Israel or their priests or Levites in my kingdom who voluntarily decide to go to Jerusalem with you may do so.
14 Тъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,
You are being sent by the king and his seven counselors to investigate the situation in Judah and Jerusalem as it relates to the Law of your God, which you carry with you.
15 и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,
We also instruct you to take with you the silver and gold that the king and his counselors have voluntarily donated to the God of Israel, whose lives in Jerusalem,
16 както и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим,
together with all the silver and gold you may receive from the province of Babylon, as well as the voluntary donations of the people and priests to the Temple of their God in Jerusalem.
17 затова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим.
You are to use this money first to buy as many bulls, rams, and lambs as necessary, along with their grain offerings and drink offerings, and present them on the altar at the Temple of your God in Jerusalem.
18 И каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог.
Then you and those with you may decide to use the rest of the silver and gold in whatever way you think best, in accordance with the will of your God.
19 И съдовете, които ти са дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.
But the items you have been given for the service of the Temple of your God must be all delivered to the God of Jerusalem.
20 И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.
If there is anything else required for the Temple of your God that you have to provide, you may charge it to the royal treasury.
21 И аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което ли поискал от вас свещеник Ездра, книжникът вещ в закона на небесния Бог, да се дава веднага,
I, King Artaxerxes, decree that all the treasurers west of the Euphrates should provide whatever Ezra the priest, the scribe of the Law of the God of heaven, may require from you, and it must be provided in full,
22 до сто таланта сребро, до сто кара жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено количество сол.
up to one hundred talents of silver, one hundred cors of wheat, one hundred baths of wine, one hundred baths of olive oil, and unrestricted amounts of salt.
23 Каквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.
Make sure you provide in full whatever the God of heaven requires for his Temple, for why should his anger be brought down on the king and his sons?
24 При това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито, или пътна повинност.
Also be aware that all of the priests, Levites, singers, doorkeepers, Temple servants, or other workers of this Temple are exempt from paying any tax, tribute, or fees, and you are not authorized to charge them.
25 И ти, Ездра, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.
You, Ezra, are to follow the wisdom of your God which you possess, shall appoint magistrates and judges to provide justice to all the people west of the Euphrates—all those who follow the laws of your God. You are to teach these laws to those who do not.
26 И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор.
Anyone who does not keep the law of your God and the law of the king, will be severely punished, either by death, banishment, seizure of property, or imprisonment.”
27 Благословен да бъда Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава мисъл в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,
Praise the Lord, the God of our forefathers, who put into the king's mind to honor the Lord's Temple in Jerusalem in this way,
28 и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене за добро, аз се ободрих, и събрах от Израиля някои по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.
and who has shown me such kindness by honoring me before the king, his counselors, and all his high officials. Because the Lord my God was with me, I was encouraged and called together the leaders of Israel to return to Jerusalem with me.
