Ездра 5
1 А пророците, пророк Агей, и Захария, Идовия син, пророкуваха в името на Израилевия Бог на юдеите, които бяха в Юда и Ерусалим.
Aa le nitoky amo nte-Iehodà e Iehodà naho Ierosalaimeo amy zao o mpitokio; i Kagaý mpitoky naho i Zekarià, ana’ Idò, ie nitoky am’ iareo amy tahinan’ Añahare Israeley.
2 Тогава станаха Зоровавел, Салатииловият син, и Исус Иоседековият син, и почнаха да строят Божия дом, който е в Ерусалим; и с тях бяха Божиите пророци та им помагаха.
Niongak’ amy zao t’i Zerobabele ana’ i Sealtiele naho Iesoà, ana’ Iotsadake niorotse namboatse i anjomban’ Añahare e Ierosalaimey; le nimpiam’ iareo nañimba, o mpitokin’ Añahareo,
3 А в същото време дойдоха при тях областният управител отсам реката Татанай, и Сетар-вознай, и служителите им, та им рекоха така: Кой ви разреши да строите тоя дом и да издигнете тая стена?
Pok’ eo amy zao t’i Tatenay, mpifehe alafe’ i Sakay añe naho i Setar-botsenay naho o rañe’eo, nanao ty hoe am’ iereo: Ia ty nanolo-dily anahareo handranjy o anjombao vaho ty hamonitse ty rafitse toy?
4 После им казаха: Как са имената на мъжете, които строят това здание?
naho ia o tahina’ ondaty mamboatse ty anjomba toio?
5 Но върху старейшините на юдеите беше окото на техния Бог, така щото те не можаха да ги спрат докле не се отнесе работата до Дария, и тогава да се даде писмен отговор за работата.
Fa tamo mpiaolo’ o nte-Iehodaoo ty fihainon’ Añahare’ iareo, le tsy nazi’ iareo hitroatse, ampara’ te niheo amy Dareiavese i rahay vaho nimpoly am’ iereo an-taratasy ty vale’e.
6 Ето препис от писмото, което областният управител отсам реката Татанай, и Сетар-вознай и служителите му афарсахците, които са отсам реката, пратиха до цар Дария.
Itoy ty taratasy hambañe amy nampihitrife’ i Tatenay mpifelek’ alafe’ i Sakay atoiy naho i Setar-botsenay vaho o rañe’e nte-Afaresake alafe’ i Sakay atoio amy Dareiavese mpanjaka;
7 Пратиха му писмо, в което бе писано така: - На Цар Дария всяко благополучие!
zao ty nisokitse amy taratasy nahitrikey: Ry Dariavese mpanjaka, hene hanintsiñe!
8 Да бъде известно на царя, че ходихме в юдейската област при дома на великия Бог; и тоя се зида с големи камъни, и поставят се дървета в стените; и това дело напредва прилежно и успява в ръцете им.
Ampahafohinañe i mpanjakay te niheo mb’ an-tane’ Iehodà añe zahay, mb’amy anjomban’ Añahare jabahinakey mb’eo, ze amboareñe am-bato jabajaba naho bodan-katae amo rindri’eo, le ifanehafañe an-kahimbañañe i fitoloñañe zay vaho miraorao am-pità’ iareo.
9 Тогава попитахме ония старейшини и им казахме така: Кой ви разреши да строите тоя дом и да издигате тия стени?
Aa le nañontanea’ay o mpiaoloo, ami’ty hoe: Ia ty nanolo-dily anahareo handranjy ty anjomba toy naho ty hamonitse o kijolio?
10 Още и за имената им попитахме, за да ти явим, и да запишем имената на мъжете, които им са на чело.
Nañontanea’ay ka o tahina’ iareoo, ho taroñeñ’ ama’o, hanokira’ay ty tahina’ o mpiaolo’ iareoo.
11 А те в отговор ни рекоха така: Ние сме слуги на Бога, на небето и на земята, и строим дома, който е бил построен вече преди много години, - който дим един велик Израилев цар построи и довърши.
Le ty hoe ty navale’ iareo anay: Mpitoron’ Andrianañaharen-dikerañey naho ty tane toy zahay, le amboare’ay ty anjomba nifonitse taoñe maro taolo añe toy, i namboare’ ty mpanjaka ra’elahi’ Israele vaho nihenefe’ey.
12 Но понеже бащите ни разгневиха Бога на небето, Той ги предаде в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, халдееца, който събори тоя дом и пресели людете във Вавилон.
Fe nampaviñeren-droae’ay t’i Andrianañaharen-dindiñe añe, le natolo’e am-pità’ i Nebokadnetsare, mpanjaka’ i Bavele, i nte-Kasdy nandrotsake ty anjomba toy vaho nanese ondatio mb’e Bavele mb’eoy.
13 Но в първата година на вавилонския цар Кир, цар Кир издаде указ, за да се построи тоя Божий дом.
F’ie amy taom-baloha’ i Korese, mpanjaka’ i Baveley, le tsine’ i Korese mpanjaka te hamboareñe ty anjomban’ Añahare toy.
14 Още и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор бе взел от храма що бе в Ерусалим и бе отнесъл в капището във Вавилон, тях цар Кир извади от вавилонското капище, и те бяха предадени на някой си по име Сасавасар, когото бе направил областен управител;
Tovo’e: o fanake volamena naho volafoti’ i anjomban’ Añahare nakare’ i Nebokadnetsare boak’ añ’anjomba e Ierosalaime añe, ie nasese’e mb’ amy anjomba e Baveleio, le nakare’ i Korese boak’ amy anjomba’ i Baveley naho natolo’e amy atao Ses’ bazare nanoe’e mpifelekey;
15 и каза му: Вземи тия вещи, иди, занеси ги в храма, който е в Ерусалим, и нека се построи Божият дом на мястото си.
naho nanao ty hoe ama’e: Rambeso o fanake retoañe le akia apoho añ’anjomba’e e Ierosalaime ao vaho amboaro amy toe’e eo ty anjomban’ Añahare.
16 Тогава тоя Сасавасар дойде и положи основите на Божия дом, който е в Ерусалим; и от онова време дори до сега той се строи, и още не е довършен.
Totsake eo amy zao t’i Sesbazare, le naore’e o mananta’ i anjomban’ Añahare e Ierosalaime aoio; le sikal’ amy andro zay pake henaneo t’ie namboareñe, fe mboe tsy fonitse.
17 Сега, прочее, ако е угодно на царя, нека се издири в царската съкровищница там у Вавилон, дали наистина е бил издаден указ от цар Кира, за да се построи тоя Божий дом в Ерусалим; и нека изпрати царя да ни извести волята си в случая.
Ie amy zao naho mete añ’arofo’ i mpanjakay, te ho tsikaraheñe añ’ anjombam-panontona’ i mpanjaka e Baveley ty hatò’ te teo ze o tsey nanoe’ i Korese mpanjaka, hamboareñe i anjomban’ Añahare e Ierosalaimey zao, le ehe te hirahe’ i mpanjakay ama’ay ty satrin’ arofo’e amy rahay.
