Езекил 7
1 При това, Господното слово дойде към мене и казваше:
І було́ мені слово Господнє таке:
2 А ти, сине човешки, слушай. Така казва Господ Иеова към Израилевата земя: Край! краят дойде На четирите краища на страната.
„А ти, сину лю́дський, послухай: Отак Господь Бог промовляє до кра́ю Ізраїлевого: Кіне́ць, надійшов той кінець на чотири окра́йки землі!
3 Сега е дошъл краят върху тебе; Защото ще изпратя гнева Си върху тебе, Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.
На те́бе тепер цей кінець, і пошлю́ Я на те́бе Свій гнів, і тебе́ розсуджу́ за твоїми доро́гами, і на тебе складу́ всі гидо́ти твої.
4 Окото ми не ще те пощади, Нито ще ти покажа милост; Но ще възвърна върху тебе постъпките ти, И въздаянията ти за твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И ще познаете, че Аз съм Господ.
І око Моє над тобою не зми́лується, і милосе́рдя не бу́ду Я мати, бо доро́ги твої Я на тебе складу́, а гидо́ти твої серед тебе зоста́нуть, і пізнаєте ви, що Я — то Господь!“
5 Така казва Господ Бог Иеова: Зло, едно небивало зло, ето, иде;
Отак Господь Бог промовляє: „Ось прихо́дить біда на біду́!
6 Краят дойде, краят дойде, Бди против тебе; ето, настъпи.
Прихо́дить кінець, прихо́дить кінець, — він збуди́вся на тебе, прихо́дить ось він!
7 Присъдата ти дойде върху тебе, който живееш в тая земя; Времето дойде, денят наближи, Ден на смущение по планините, а не на възклицание.
Надійшла твоя доля для тебе, о ме́шканче кра́ю, приходить цей час, близьки́й той день за́колоту, нема на гора́х крику радости.
8 Сега скоро ще излея върху тебе яростта Си, И ще изчерпя гнева Си върху тебе; Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости,
Тепер лютість Свою незаба́ром Я виллю на те́бе, і Свій гнів докінчу́ проти те́бе, і тебе́ осуджу́ за твоїми дорогами, і на те́бе складу́ всі гидо́ти твої!
9 Окото Ми няма да пощади, Нито ще покажа милост; Ще ти въздам според постъпките ти, И въздаянията за твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И вие ще познаете, че Аз, Който ви поразявам, съм Господ.
І око Моє над тобою не зми́лується, і милосе́рдя не бу́ду Я мати, бо доро́ги твої Я на тебе складу́, а гидо́ти твої серед тебе зали́шаться, — і пізнаєте ви, що Я — Госпо́дь, що карає!
10 Ето, денят, ето, иде! Твоята присъда се яви! Жезълът се разцъфтя, гордостта поникна!
Ось той день, ось прихо́дить, доля виходить, виро́стає кий, розцвітає пиха,
11 Насилието порасна в тояга за беззаконието им; Нищо не ще остане от тях, Нито от това множество, Нито от имота им; И няма да остане великолепие между тях.
розвило́ся наси́льство для ки́я безбожності! Нічого із них не зали́шиться: ані з числе́нности їхньої, ані з їхнього завору́шення, ані з їхньої пишноти́.
12 Времето дойде, денят наближи; Който купува, да се не радва; И който продава, да не жали; Защото има гняв върху цялото това множество.
Надходить той час, наближа́ється день. Хто купує, нехай не радіє, а хто продає, хай не буде в жало́бі, — бо сунеться лютість на все многолю́ддя його!
13 Защото продавачът няма да притежава наново продаденото от него, Ако и да е останал жив; Понеже видението относно цялото това множество няма да се отмени, Нито ще утвърди някой себе си Чрез беззаконния си живот.
Бо до про́даного не пове́рнеться вже продаве́ць, хоча б залиши́вся при житті між живими, бо пророцтво про все многолю́ддя їхнє не відмі́ниться, і ніхто беззаконням своїм не зміцни́ть свого життя.
14 Затръбиха и приготвиха всичко, Но никой не отива на боя; Защото Моят гняв е върху цялото това множество.
Засу́рмлять у су́рму та все приготу́ють, — та не пі́де ніхто на війну́, бо на все многолю́ддя його Моя лютість!
15 Ножът е вън, а морът и гладът вътре; Който е на нивата ще умре от нож; А който е в града, глад и мор ще го погълнат.
На вулиці — меч, морови́ця ж та голод — у домі, хто на полі — помре від меча, а хто в місті — зжере́ того голод та мор.
16 А ония от тях, които избягнат, като се избавят Ще бъдат по планините като гълъбите по долините, Всичките плачещи, всеки за беззаконието си.
І врято́вані з них повтікають, і бу́дуть на го́рах, немов голуби́ із долин, — всі бу́дуть стогна́ти, кожен за гріх свій.
17 Всички ръце ще ослабват, И всички колена ще станат като вода.
Усі ру́ки осла́бнуть, затремтя́ть, як вода, всі колі́на,
18 Ще се препашат с вретище, И ужас ще ги покрие; Срам ще има по лицата на всичките, И плешивост по главите на всички тях.
і вере́тами попідпері́зуються, і покри́є їх страх, і на кожнім лиці буде сором, а на всіх голова́х їхніх — жало́бна та ли́сина.
19 Среброто си ще хвърлят по улиците, И златото им ще им бъде като нечисто нещо; Среброто и златото им не ще могат да ги избавят В деня на гнева Господен; Те няма да наситят душите си, нито да напълнят червата си; Защото о тях се спънаха и паднаха в беззаконието си.
Вони повикида́ють на вулицю срі́бло своє, і за ніщо́ їхнє золото стане, — їхнє срі́бло та золото їхнє не буде могти́ врятувати їх удень гніву Господнього, ним не наси́тять своєї душі й свого ну́тра вони не напо́внять, бо їхня провина була перешкодою!
20 Господ постави славното Си украшение, за да се гордеят с него; Но те направиха в него образите на своите мерзости, На омразните си идоли; Затова, Аз го обръщам в нещо нечисто за тях.
А гордість вчинили за славну оздо́бу свою́, у ній наробили бовва́нів гидо́ти своєї й обри́джень своїх, тому їм оберну́ Я її на нечистість, —
21 Ще го предам в ръцете на чужденци за плячка, И на нечестивите на земята за корист; И те ще го омърсят;
і віддам її в руку чужих на грабу́нок, а нечестивим землі — на здобич.
22 И като отвърна лицето Си от тях, Те ще омърсят светилището Ми, И грабители ще влязат в него и ще го омърсят.
І обличчя Своє відверну́ Я від них, і вони побезче́стять Мій скарб, і вві́йдуть до нього наси́льники та й побезче́стять його́.
23 Направи верига; Защото земята е пълна с кървави престъпления, И градът е пълен с насилие.
Зроби ланцюга́, бо земля перепо́внилась правом крива́вим, а місто наси́льством напо́внилось.
24 Затова, ще докарам най-злите от народите, И те ще се завладеят къщите им; Ще направя да престане и гордостта на силните; И светите им места ще се омърсят.
І наведу́ Я найзліших із наро́дів, — і пося́дуть вони доми їхні, і гордість вельмо́жних спиню́, — і свя́тощі їхні побезче́щені бу́дуть!
25 Погибел иде; Ще потърсят мир, но не ще има.
Загибіль іде, й вони будуть шукати споко́ю — та не буде його.
26 Бедствие след бедствие ще дохожда, И слух след слух ще пристига; Тогава ще поискат видение от пророк; Но поуката ще се изгуби от свещеника, И съветът от старейшините.
При́йде біда до біди, й буде звістка до звістки, і бу́дуть шукати проро́цтва в пророка, та згине Зако́н у священиків і рада — у ста́рших.
27 Царят ще жалее, Първенецът ще се облече в смайване, И ръцете на людете на страната ще ослабват. Според постъпките им ще им направя, И според заслужването им ще ги съдя; И ще познаят, че Аз съм Господ.
Цар буде в жало́бі, і стра́хом зодя́гнеться князь, а ру́ки наро́ду землі затремтя́ть. За доро́гами їхніми їм учиню́, і судитиму їх — їхніми суда́ми, і пізна́ють, що Я — то Госпо́дь!“
