Езекил 33
1 И Господното слово дойде към мене и рече:
Wach Jehova Nyasaye nobirona kama:
2 Сине човешки, говори на людете си и кажи им: Когато нанеса меча върху някоя земя, и людете на оная земя вземат някой човек изпомежду си и си го поставят за страж,
“Wuod dhano, wuo gi jothuru kendo iwachnegi ni, ‘Ka akelo lweny e piny moro, kendo ka jopinyno oyiero achiel kuom jogi mi okete kaka jarito margi,
3 и той, като види че мечът иде върху земята, затръби и предупреди людете,
kendo ka oneno jolweny ka biro mondo oked kodu, bangʼe to ogoyo turumbete mondo ji oikre,
4 тогава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата, а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.
to ka dipo ni ngʼato owinjo dwond tungʼ, to ok odewo siemno, mi ligangla obiro monege, to rembe nobed e wiye owuon.
5 Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил; кръвта му ще бъде върху него; когато, ако беше се свестил, той би избавил живота си:
Nikech ne owinjo dwond tungʼ to ok odewo, rembe nobed e wiye owuon. To ka dine owinj siem, to dine oreso ngimane.
6 Но ако види стражът, че мечът иде и не затръби, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина биде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.
To ka jaritono oneno ka wasigu biro, to ok ogoyo tungʼ mondo ji oikre, mi wasigugo obiro monego ngʼato achiel kuomgi, to ngʼatno notho nikech richone, to anaket rembe ewi jaritono.’
7 Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.
“Wuod dhano, aseketi jarito mar dhood Israel, omiyo winj wachna kendo imigi siem moa kuoma.
8 Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче от твоята ръка ще изискам кръвта му.
Ka awacho ne ngʼama timbene richo ni, ‘Yaye ngʼama rach, ibiro tho ma ok itony,’ to itamori wuoyo kode mondo igole e yorene maricho, to ngʼat ma timbene richono biro tho nikech richone, to anaket rembe e wiyi.
9 Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а не се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.
To ka isiemo ngʼat ma timbene richo mondo owe yorenego, to ok otimo kamano, to obiro tho nikech richone, to in to inires ngimani.
10 Затова, сине човешки, речи на Израилевия дом: Вие така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас, и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем?
“Wuod dhano, wach ne dhood Israel ni, ‘Ma e gima uwacho: “Kethowa gi richowa pek turowa kendo ni dendwa dhi adhiya. Koro ere kaka dwabed mangima.”’
11 Речи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища; защо да умрете, доме Израилев?
Wachnegi ni, ‘Akwongʼora gi nyinga awuon an Jehova Nyasaye Manyalo Gik Moko Duto ni ok amor ka ngʼat ma timbene richo otho, to amor ka gilokore giweyo yoregi maricho mondo gibed mangima. Lokreuru! Lokreuru uwe yoreu maricho! Udwaro tho nangʼo, yaye dhood Israel?’
12 Затова, сине човешки, кажи на людете си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си, също както праведният не ще може да живее поради правдата си в деня, когато съгреши.
“Emomiyo, wuod dhano, wachne jothuru ni, ‘Tim makare mar ngʼat makare ok bi rese ka odagi winjo wach, kendo ketho mar ngʼat ma timbene richo ok bi miyo opodhi ka olokore oweyogi. Ka ngʼat makare otimo richo to timbene makare mosetimogo ok nyal miyo obed mangima.’
13 Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той като уповае на правдата си, извърши неправда, то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.
Ka anyiso ngʼat makare ni kuom adier obiro bedo mangima, kaeto ngʼatno ogeno timne makareno kendo otimo richo, to gik mosetimo mabeyogo duto ok nopar. Enotho nikech gima rach mosetimo.
14 И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно;
Kendo ka awachone ngʼama timbene richo ni, ‘Ibiro tho ma ok itony,’ to ka olokore oweyo richone motimo gima adier kendo makare,
15 ако нечестивият повърне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота, и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре;
ka odwoko gige ji mane omako kuom gik mane ohologi, gi gik mane okwalo kendo koluwo buche machiwo ngima, kendo oweyo timo richo, to enobed mangima adier kendo ok enotho.
16 ни един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.
Onge richo moro amora mosetimo ma nopar mi kwan e wiye. Osetimo gima adier kendo makare, obiro bedo mangima adier.
17 Но твоите люде казват: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав.
“Makmana jothuru pod wacho ni, ‘Yore mag Ruoth Nyasaye ok nikare!’ To chutho yoregi ema onge adiera.
18 Когато праведният се върне от правдата си и извърши неправда, то поради нея ще умре.
Ka ngʼat makare olokore oweyo timbene mabeyo motimo richo, to obiro tho nikech timneno.
19 А когато беззаконникът се върне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това.
Kendo ka ngʼat ma timbene richo olokore oweyo timbene maricho motimo gima adiera kendo makare to obiro bedo mangima kuom timo kamano.
20 Вие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.
Makmana pod uwacho, yaye dhood Israel, ni, ‘Yore Ruoth Nyasaye ok nikare!’ To abiro ngʼado bura ni ngʼato ka ngʼato kuomu kaluwore gi yorene owuon.”
21 В дванадесетата година от плена ни, в десетия месец, на петия ден от месеца, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Градът се превзе.
Chiengʼ mar abich mar dwe mar apar, e higa mar apar gariyo, ngʼat moro mane oyudo otony koa Jerusalem nobiro ira kendo owacho niya, “Dala maduongʼ osepodho!”
22 А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господната ръка биде върху мене и отваряше устата ми, докле дойде той при мене заранта; и тъй, устата ми се отвориха, и не бях вече ням.
To kochopo godhiambo ma bangʼe kinyne ngʼatno ne biroe ira, bad Jehova Nyasaye ne ni kuoma, kendo ne oyawo dhoga ka ngʼatno ne pok ochopo ira gokinyi. Omiyo dhoga ne oyawore kendo koro ne ok alingʼ mak awuoyo.
23 И Господното слово дойде към мене и рече:
Eka wach Jehova Nyasaye nobirana kama:
24 Сине човешки, тия, които живеят в ония опустошени места в Израилевата земя, говорят, казвайки: Авраам бе само един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; нам се даде земята в наследство.
“Wuod dhano, joma odak e dala momukore e piny Israel wacho ni, ‘Ibrahim ne en mana ngʼat achiel kende, to kata kamano nokawo piny. To wan wangʼeny, omiyo koro osemiwa pinyni kaka girkeni.’
25 Затова, кажи им: Така казва Господ Иеова: Вие ядете месо с кръвта му, подигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята?
Kuom mano wach nigi ni, ‘Ma e gima Jehova Nyasaye Manyalo Gik Moko Duto wacho: Nikech uchamo ringʼo motimo remo kendo ugeno kuom nyisecheu muloso kendo uchwero remo, bende dukaw piny adier?
26 Вие се облягате на меча си, вършите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята?
Ugeno kuom ligangla maru, utimo gik mamono, kendo ngʼato ka ngʼato kuomu ketho chi nyawadgi. Bende dukaw piny adier ka uchalo kamano?’
27 Кажи им това: Така казва Господ Иеова: Заклевам се в живота Си, ония, които са в опустошените места, непременно ще паднат от нож; и който е на отворено поле ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще измрат от мор.
“Wachnegi kama: ‘Ma e gima Jehova Nyasaye Manyalo Gik Moko Duto wacho: Akwongʼora gi nyinga awuon ni joma odongʼ e dala mosemuki biro tho e lweny, to joma ni oko e gwengʼ abiro chiwo ni le mag bungu mondo onegi. Joma oringo opondo kuonde mochiel motegno kod rogo biro tho kod tuoche malandore ma ok rum.
28 И ще обърна земята на пустота и да бъде за удивление, и горделивата й сила ще престане; и Израилевите планини ще запустеят, та да няма кой да минава.
Abiro miyo pinyno lokore gunda, kendo tekre mosungorego biro rumo, kendo gode mag Israel nobed moyugno maonge ngʼama nyalo wuothe mi ngʼadi.
29 Тогава ще познаят, че Аз съм Господ, който обърна земята на пустота и да бъде за удивление, поради всичките мерзости, които сториха.
Eka giningʼe ni An e Jehova Nyasaye, ka aseloko pinyno gunda nikech gik mamono duto magisetimo.’
30 А колкото за тебе, сине човешки, твоите люде приказват за тебе при стените и вратите на къщите, и като говорят един на друг, всеки на брата си, казва: Дойдете сега та чуйте що е словото, което излиза от Господа.
“To in, wuod dhano, jothuru ochokore wuoyo kuomi ka gichokore e tok ohinga kendo ka gin e dhoutegi, ka moro ka moro kuomgi wacho ne wadgi ni, ‘Bi mondo uwinjie wach moa kuom Jehova Nyasaye.’
31 Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват; защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.
Joga biro iri, kaka gihero timo, kendo gibet e nyimi mondo giwinj wecheni, to ok gitim gik miwachonegi. Gihulo gi dhogi kaka gin joma ochiwore ne Nyasaye, to chunygi to owuor ne gik mimayo ji.
32 ето, ти им си като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре; защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.
Chutho, ichalonegi mana ngʼama wero wende hera gi dwol mamit kendo mongʼeyo goyo thum maber, nikech giwinjo wecheni to ok gitimgi.
33 А когато настане това, (и ето, иде), тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.
“Ka magi duto notimre kendo gibiro timore mak orem, eka giningʼe ni janabi moro kara ne ni e diergi.”
