Езекил 27
1 Пак Господното слово дойде към мене и рече:
The LORD’s word came again to me, saying,
2 И ти, сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:
“You, son of man, take up a lamentation over Tyre;
3 Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.
and tell Tyre, ‘You who dwell at the entry of the sea, who are the merchant of the peoples to many islands, the Lord GOD says: “You, Tyre, have said, ‘I am perfect in beauty.’
4 Пределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.
Your borders are in the heart of the seas. Your builders have perfected your beauty.
5 Направиха всичките дъски на корабите ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан, за да ти направят мачти.
They have made all your planks of cypress trees from Senir. They have taken a cedar from Lebanon to make a mast for you.
6 Направиха веслата ти от Васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските острови.
They have made your oars of the oaks of Bashan. They have made your benches of ivory inlaid in cypress wood from the islands of Kittim.
7 От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво от островите на Елиса, бе покрова ти.
Your sail was of fine linen with embroidered work from Egypt, that it might be to you for a banner. Blue and purple from the islands of Elishah was your awning.
8 Жителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.
The inhabitants of Sidon and Arvad were your rowers. Your wise men, Tyre, were in you. They were your pilots.
9 Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе корабите ти; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.
The old men of Gebal and its wise men were your repairers of ship seams in you. All the ships of the sea with their mariners were in you to deal in your merchandise.
10 Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.
“‘“Persia, Lud, and Put were in your army, your men of war. They hung the shield and helmet in you. They showed your beauty.
11 Арвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.
The men of Arvad with your army were on your walls all around, and valiant men were in your towers. They hung their shields on your walls all around. They have perfected your beauty.
12 Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.
“‘“Tarshish was your merchant by reason of the multitude of all kinds of riches. They traded for your wares with silver, iron, tin, and lead.
13 Яван, Тувал, и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.
“‘“Javan, Tubal, and Meshech were your traders. They traded the persons of men and vessels of bronze for your merchandise.
14 Ония от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне, и мъски.
“‘“They of the house of Togarmah traded for your wares with horses, war horses, and mules.
15 Деданските мъже търгуваха с тебе, търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.
“‘“The men of Dedan traded with you. Many islands were the market of your hand. They brought you horns of ivory and ebony in exchange.
16 Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.
“‘“Syria was your merchant by reason of the multitude of your handiworks. They traded for your wares with emeralds, purple, embroidered work, fine linen, coral, and rubies.
17 Юда и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.
“‘“Judah and Eretz-Israel were your traders. They traded wheat of Minnith, confections, honey, oil, and balm for your merchandise.
18 Дамаск търгуваше с тебе, поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.
“‘“Damascus was your merchant for the multitude of your handiworks by reason of the multitude of all kinds of riches, with the wine of Helbon, and white wool.
19 Ведан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и благоуханна тръстика бяха между стоките ти.
“‘“Vedan and Javan traded with yarn for your wares; wrought iron, cassia, and calamus were among your merchandise.
20 Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.
“‘“Dedan was your merchant in precious saddle blankets for riding.
21 Аравия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овце и козли.
“‘“Arabia and all the princes of Kedar were your favorite dealers in lambs, rams, and goats. In these, they were your merchants.
22 Търговците на Шева и на Рама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни, и злато.
“‘“The traders of Sheba and Raamah were your traders. They traded for your wares with the best of all spices, all precious stones, and gold.
23 Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад, търгуваха с тебе.
“‘“Haran, Canneh, Eden, the traders of Sheba, Asshur and Chilmad, were your traders.
24 Тия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. Тия бяха между търговците ти.
These were your traders in choice wares, in wrappings of blue and embroidered work, and in cedar chests of rich clothing bound with cords, among your merchandise.
25 Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.
“‘“The ships of Tarshish were your caravans for your merchandise. You were replenished and made very glorious in the heart of the seas.
26 Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.
Your rowers have brought you into great waters. The east wind has broken you in the heart of the seas.
27 Богатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха корабите ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.
Your riches, your wares, your merchandise, your mariners, your pilots, your repairers of ship seams, the dealers in your merchandise, and all your men of war who are in you, with all your company which is among you, will fall into the heart of the seas in the day of your ruin.
28 Предместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.
At the sound of the cry of your pilots, the pasture lands will shake.
29 И всичките веслари, моряците, и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,
All who handle the oars, the mariners and all the pilots of the sea, will come down from their ships. They will stand on the land,
30 и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;
and will cause their voice to be heard over you, and will cry bitterly. They will cast up dust on their heads. They will wallow in the ashes.
31 ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.
They will make themselves bald for you, and clothe themselves with sackcloth. They will weep for you in bitterness of soul, with bitter mourning.
32 И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?
In their wailing they will take up a lamentation for you, and lament over you, saying, ‘Who is there like Tyre, like her who is brought to silence in the middle of the sea?’
33 Когато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия ти обогатяваше земните царе.
When your wares came from the seas, you filled many peoples. You enriched the kings of the earth with the multitude of your riches and of your merchandise.
34 Сега като си разбит в моретата в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.
In the time that you were broken by the seas, in the depths of the waters, your merchandise and all your company fell within you.
35 Всичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.
All the inhabitants of the islands are astonished at you, and their kings are horribly afraid. They are troubled in their face.
36 Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.
The merchants among the peoples hiss at you. You have come to a terrible end, and you will be no more.”’”
