Езекил 27
1 Пак Господното слово дойде към мене и рече:
Yahweh said this to me:
2 И ти, сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:
“You human, sing a funeral song about Tyre.
3 Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.
[The city of] is located [on an island] at the edge of the sea, and their merchants (traded/bought and sold goods) with people-groups [who live] along many seacoasts. This is what [I], Yahweh the Lord, say [that you should tell them]: ‘You [people of] Tyre said that your [city] was very beautiful.
4 Пределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.
You controlled what was bought and sold by people who lived along the sea. Those who built your [city] caused it to become very beautiful.
5 Направиха всичките дъски на корабите ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан, за да ти направят мачти.
You were like [SIM] a huge ship that was built from the from pine/cypress [trees] on Hermon [Mountain]. Then they took cedar [wood] from Lebanon to make a mast for the ship.
6 Направиха веслата ти от Васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските острови.
They carved your oars from oak trees from the Bashan [region]. They made the deck from cypress/pine wood from Cyprus [island], and they covered [the decks] with ivory.
7 От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво от островите на Елиса, бе покрова ти.
The sails for the ship were made from fine embroidered linen from Egypt, and those sails were like flags that people could see [far away]. For shade they [hung pieces of] blue and purple cloth [brought] from [people living on] Cyprus [island].
8 Жителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.
Men from Sidon and Arvad [cities] pulled the oars; the men who steered the boat were skilled men from Tyre.
9 Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе корабите ти; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.
Experienced craftsmen from Byblos [city on the coast] (did the caulking/filled the spaces between the planks in the sides) of the ship. Sailors from many countries came in their ships to buy and sell goods there.
10 Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.
Men from [as far away as] Persia, Lydia, and Libya were [soldiers] in your army. They hung their shields and helmets on [the walls of] your [city], and that caused people to admire your city.
11 Арвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.
Men from Arvad and Helech [cities were watchmen] on the walls [of your city]; men from Gammad [town] were in your towers. They [also] hung their shields on your walls; they also caused your [city] to be very beautiful.
12 Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.
Because of the many things that you had [to trade], men from Tarshish [in Spain] sent merchants who brought silver, iron, tin, and lead to trade for things that you had.
13 Яван, Тувал, и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.
[Merchants from] Greece, Tubal, and Meshech brought slaves and things made from bronze to trade for things that you had.
14 Ония от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне, и мъски.
[Men from] Beth-Togarmah [in Armenia] brought work horses, war horses, and mules to trade for things that you had.
15 Деданските мъже търгуваха с тебе, търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.
Merchants came to you from Rhodes [island]. [People from] nations along the coast traded with you; they brought (ivory/elephant tusks) and [valuable black] ebony [wood] to trade for things that you had.
16 Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.
Because you had very many things [to trade], people from Syria brought to you valuable turquoise stones, purple [cloth], embroidered [cloth], fine linen [cloth], and [jewelry made from] coral and rubies to trade for your things.
17 Юда и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.
Men from Judah and Israel brought wheat from Minnith [city in Ammon], and figs, honey, [olive] oil, and ointment to trade for your things.
18 Дамаск търгуваше с тебе, поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.
Because you had very many things [to trade], men from Damascus brought wine from Helbon [town] and white wool from the Zahar [area] to trade for many things that you had.
19 Ведан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и благоуханна тръстика бяха между стоките ти.
Greek men from the Uzal [area] brought things made of iron, and cassia [spice], and [fragrant] calamus [seeds] to trade for things that you had.
20 Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.
[Merchants came from] Dedan [in southern Edom] bringing saddle blankets to trade for things that you had.
21 Аравия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овце и козли.
Men from Arabia and all the rulers of the Kedar [region] sent merchants to trade lambs and rams and male goats for things that you had.
22 Търговците на Шева и на Рама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни, и злато.
Merchants from Sheba and Raamah [in Arabia] brought many kinds of very good spices and jewels and gold to exchange for things that you had.
23 Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад, търгуваха с тебе.
[Men came from] Haran, Canneh, Eden, Sheba, Asshur and Kilmad [in Mesopotamia] with their goods.
24 Тия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. Тия бяха между търговците ти.
They brought pretty things to trade: Blue cloth, embroidered cloth, and rugs of [many] colors that were [rolled up and] tied with ropes.
25 Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.
Cargo ships from Tarshish carried [all] those things that you traded; and the warehouses on your island were full of all those things.’”
26 Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.
“‘The men who row your boats took [the ships full of] cargo out on the stormy seas. But the strong east wind wrecked those cargo boats.
27 Богатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха корабите ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.
Everything in the boats (was lost/sank to the bottom of the sea)— all the valuable cargo [DOU] and [many of] [HYP] the sailors and ship pilots, the ship workers and merchants and soldiers. On the day that the ships were wrecked, many of those on the ships sank to the bottom of the sea.
28 Предместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.
[The people in cities along] the coast trembled when they heard your ship pilots cry out.
29 И всичките веслари, моряците, и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,
All the men who remained who pulled the oars left the ships; the sailors and pilots [go to the shore and] stand on the beach.
30 и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;
They cry aloud because of [what has happened to] your [wealth], and they weep bitterly. They throw dirt on their heads and roll around in ashes.
31 ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.
They shave their heads to show that they are very sad because of [what has happened to] you, and they put on rough sackcloth. They weep for you very bitterly and mourn for you.
32 И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?
While they wail and mourn because of what has happened to you, they sing this sad funeral song: “There was certainly never [RHQ] a city like Tyre that now is silent, covered by the waves of the sea.”
33 Когато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия ти обогатяваше земните царе.
The goods that your merchants traded were things that pleased the people of many countries. Kings in very distant places became rich from the wealth that they obtained from trading with you.
34 Сега като си разбит в моретата в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.
But now your city is like a ship [MET] that is wrecked in the sea, and everything that was in it is broken, at the bottom of the sea. All of your cargo and your sailors have sunk to the bottom of the sea along with the ships.
35 Всичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.
All the people who live along the seacoast are appalled/horrified because of what has happened to you. Their kings are very horrified, [causing] their faces to be twisted [as they watch].
36 Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.
The merchants of the [other] nations shake their heads [because it is difficult for them to believe what has happened]; your city has disappeared, and it will not exist any more.’”
