Езекил 24

1 А в деветата година, десетия месец, на десетия ден от месеца, Господното слово пак дойде към мене и рече:

Again in the ninth year, in the tenth month, in the tenth [day] of the month, the word of the LORD came unto me, saying,

2 Сине човешки, запиши си името на тоя ден, на тоя същия ден; защото в тоя същия ден вавилонският цар се доближи до Ерусалим.

Son of man, write thee the name of the day, [even] of this same day: the king of Babylon set himself against Jerusalem this same day.

3 И произнеси притча към бунтовния дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Тури котела, тури, налей тоже вода в него.

And utter a parable unto the rebellious house, and say unto them, Thus saith the Lord GOD; Set on a pot, set [it] on, and also pour water into it:

4 Събери в него късовете за варене, всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.

Gather the pieces thereof into it, [even] every good piece, the thigh, and the shoulder; fill [it] with the choice bones.

5 Вземи отбраните на стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре, и костите в него да се сварят.

Take the choice of the flock, and burn also the bones under it, [and] make it boil well, and let them seethe the bones of it therein.

6 Защото така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребие за тях.

Wherefore thus saith the Lord GOD; Woe to the bloody city, to the pot whose scum [is] therein, and whose scum is not gone out of it! bring it out piece by piece; let no lot fall upon it.

7 Защото кръвта му е всред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, та да се покрие с пръст.

For her blood is in the midst of her; she set it upon the top of a rock; she poured it not upon the ground, to cover it with dust;

8 Аз изложих на гол камък кръвта, която изля, за да се не покрие, за да направя да избухне ярост, та да извърши въздаяние.

That it might cause fury to come up to take vengeance; I have set her blood upon the top of a rock, that it should not be covered.

9 Затова, така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град! защото и Аз ще направя по-голяма огнената грамада.

Therefore thus saith the Lord GOD; Woe to the bloody city! I will even make the pile for fire great.

10 Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото, и нека изгорят костите.

Heap on wood, kindle the fire, consume the flesh, and spice it well, and let the bones be burned.

11 Тогава тури котела празен на въглищата, за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.

Then set it empty upon the coals thereof, that the brass of it may be hot, and may burn, and [that] the filthiness of it may be molten in it, [that] the scum of it may be consumed.

12 Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства из него; ръждата му даже в огъня не се очиства.

She hath wearied [herself] with lies, and her great scum went not forth out of her: her scum [shall be] in the fire.

13 Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова, поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си, докато не уталожа върху тебе яростта Си.

In thy filthiness [is] lewdness: because I have purged thee, and thou wast not purged, thou shalt not be purged from thy filthiness any more, till I have caused my fury to rest upon thee.

14 Аз Господ го изговорих; това ще се сбъдне, и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя, и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Иеова.

I the LORD have spoken [it: ] it shall come to pass, and I will do [it; ] I will not go back, neither will I spare, neither will I repent; according to thy ways, and according to thy doings, shall they judge thee, saith the Lord GOD.

15 При това Господното слово дойде към мене и рече:

Also the word of the LORD came unto me, saying,

16 Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

Son of man, behold, I take away from thee the desire of thine eyes with a stroke: yet neither shalt thou mourn nor weep, neither shall thy tears run down.

17 Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на жалеещи човеци.

Forbear to cry, make no mourning for the dead, bind the tire of thine head upon thee, and put on thy shoes upon thy feet, and cover not [thy] lips, and eat not the bread of men.

18 И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

So I spake unto the people in the morning: and at even my wife died; and I did in the morning as I was commanded.

19 Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?

And the people said unto me, Wilt thou not tell us what these [things are] to us, that thou doest [so]?

20 Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:

Then I answered them, The word of the LORD came unto me, saying,

21 Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви с която се гордеете, желателното на очите ви, и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

Speak unto the house of Israel, Thus saith the Lord GOD; Behold, I will profane my sanctuary, the excellency of your strength, the desire of your eyes, and that which your soul pitieth; and your sons and your daughters whom ye have left shall fall by the sword.

22 И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на жалеещи човеци няма да ядете;

And ye shall do as I have done: ye shall not cover [your] lips, nor eat the bread of men.

23 гъжвите ви ще бъдат на главите ви, и обущата на нозете ви; няма да жалеете, нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.

And your tires [shall be] upon your heads, and your shoes upon your feet: ye shall not mourn nor weep; but ye shall pine away for your iniquities, and mourn one toward another.

24 Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

Thus Ezekiel is unto you a sign: according to all that he hath done shall ye do: and when this cometh, ye shall know that I [am] the Lord GOD.

25 А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им, и милите на душите им, синовете им и дъщерите им,

Also, thou son of man, [shall it] not [be] in the day when I take from them their strength, the joy of their glory, the desire of their eyes, and that whereupon they set their minds, their sons and their daughters,

26 в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?

[That] he that escapeth in that day shall come unto thee, to cause [thee] to hear [it] with [thine] ears?

27 В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.

In that day shall thy mouth be opened to him which is escaped, and thou shalt speak, and be no more dumb: and thou shalt be a sign unto them; and they shall know that I [am] the LORD.