Езекил 22

1 При това, Господното слово дойде към мене и рече:

Пәрвәрдигарниң сөзи маңа келип шундақ дейилди: —

2 А ти, сине човешки, ще се застъпиш ли, ще се застъпиш ли за кръвопролитния град? Тогава направи го да познае всичките си мерзости.

Әнди сән, и инсан оғли, қанлиқ шәһәр үстигә һөкүм чиқармамсән? Һөкүм чиқармамсән? Әнди униң жиркиничлик қилмишлирини йүзигә селип мундақ дегин: —

3 Речи, прочее: Така казва Господ Иеова: О, граде, който проливаш кръв всред себе си, та да дойде времето ти, и правиш кумири за своето осъждение, та да се оскверняваш!

Рәб Пәрвәрдигар мундақ дәйду: «Өз җаза күниниң келиши үчүн өз ичидә қан төккүчи шәһәр, өзини булғаш үчүн өзигә мәбудларни ясиған шәһәр —

4 Ти стана виновен за кръвта, която си пролял, и си се осквернил с кумирите, които си направил; направил си да наближава краят на дните ти, и дошъл си дори до края на на годините си; затова, направих те за укор на народите, и за поругание на всичките страни.

Сән төккән қан түпәйлидин гунакар болдуң, ясиған мәбудлар түпәйлидин өзүңни булғидиң; сән өз җаза күнлириңни йеқинлаштурдуң, жиллириңни тоштурдуң; шуңа Мән сени әлләргә рәсва, барлиқ мәмликәтләргә мазақниң объекти қилдим.

5 Ближните и далечните от тебе ще ти се поругаят, ти който си прочут по мерзост и изобилваш с безмирие.

Саңа йеқиндикиләр һәмдә сәндин жирақтикиләр сени мазақ қилиду, и қия-чияға толған бәтнамлиқ шәһәр!

6 Ето, Израилевите първенци са били в тебе, за да проливат кръв, всеки според силата си.

Исраилниң шаһзадилири, һәр бириниң һоқуқидин пайдилинип ичиңдә қандақ қан төккәнлигигә қара!

7 В тебе са презирали баща и майка; всред тебе са постъпили насилствено към чужденеца; в тебе са угнетявали сираче и вдовица.

Сениң ичиңдә улар ата-анисини көзгә илмиған; араңларда мусапирларға зулум-зумбулуқ қилған, житим-йесирләр һәм тул хотунларға увал қилған;

8 Презирал си светите Ми вещи, и си осквернявал съботите Ми.

Мениң пак-муқәддәс нәрсилиримни сән кәмситкән, Мениң «шабат күн»лиримни булғап бузғансән;

9 В тебе е имало мъже клеветници, за да проливат кръв; в тебе е имало ония, които са яли по планините; всред тебе са вършили разврат.

сениң ичиңдә қанға тәшна төһмәтхор адәмләр болған; улар тағлар үстидә бутпәрәслик ешини йегән; сениң ичиңдә улар бузуқлуқ пәсәндилик қилған;

10 В тебе са откривали бащината си голота; в тебе са обезчестявали жена, отлъчена поради нечистотата й.

сәндә өз атисиниң номусиға тәккәнләр бар; ай көргән қиз-аялларни аяқ асти қилғанларму бар.

11 Един е извършил гнусота с жената на ближния си; друг е осквернил нечестиво снаха си; а друг в тебе е обезчестил сестра си, дъщеря на баща си.

Бириси хошнисиниң аяли билән жиркиничлик бузуқлуқ қилған; йәнә бириси өз келинини бузуп шәһванийәт қилған; сәндә болған йәнә бириси өз сиңлисиға, йәнә атисиниң қизиға басқунчилиқ қилған.

12 В тебе са вземали подкупи, за да проливат кръв; ти си вземал лихва и придобивка; и с насилие си се обогатявал от ближните си; а Мене си забравил, казва Господ Иеова.

Улар қан төкүш үчүн араңда «соғатлар»ни қобул қилған; сән өсүм-җазанә алған; сән өз хошнилириңдин һарамни мәҗбурий жулувелип, Мени унтуғансән — дәйду Рәб Пәрвәрдигар.

13 Ето, затова плеснах с ръце поради безчестната печалба, която си събрал, и поради кръвта, която бе всред тебе.

Вә мана, Мән һарамни мәҗбурий жулувелишиңға вә сән өз араңда төккән қанларға қарап қолумни-қолумға урдум!

14 Ще издържи ли сърцето ти, или ще имат ли сила ръцете ти, в дните, когато Аз ще се разправя с тебе? Аз Господ изговорих това, и ще го извърша.

Мән сени бир тәрәп қилидиған күнләрдиму жүригиң йәнила тоқ, қоллириң чиң туриверәмду? Мәнки Пәрвәрдигар сөз қилдим, Өзүм уни ада қилимән.

15 Ще те разпръсна между народите и разсея по страните, та ще изчистя от тебе като с огън нечистотата ти.

Мән сени әлләр арисиға тарқитимән, мәмликәтләр ичигә таритимән, оттураңда болған пәсәндилигиңгә хатимә беримән.

16 И ще бъдеш омърсен в себе си пред народите; И ще познаеш, че Аз съм Господ.

Әнди сән өзүң арқилиқ әлләрниң көз алдида булғинисән, андин Мениң Пәрвәрдигар екәнлигимни тонуп йетисән.

17 И Господното слово дойде към мене и рече:

Пәрвәрдигарниң сөзи маңа келип шундақ дейилди: —

18 Сине човешки, Израилевият дом ми стана шлак; те всички са мед и калай, желязо и олово всред пещта; те са шлак от сребро.

И инсан оғли, Исраил җәмәти Маңа худди дашқал болуп чиқти; уларниң һәммиси хумданда қалған мис, қәләй, төмүр вә қоғушунлардур; улар күмүчниң поқи болуп чиқти.

19 Затова, така казва Господ Иеова: Понеже вие всички станахте шлак, ето, затова ще ви събира всред Ерусалим.

Шуңа Рәб Пәрвәрдигар мундақ дәйду: — Һәммиңлар дашқал болуп чиққачқа, мана әнди Мән силәрни Йерусалим оттурисиға жиғимән;

20 Както събират всред пещта среброто и медта, желязото, оловото, и калая, за да раздухат огъня върху тях та да ги стопят, така в гнева Си и в яростта Си ще ви събера, и ще ви туря там и ви разтопя.

кишиләр үстигә от пүвләп, уларни еритип тавлаш үчүн күмүч, мис, төмүр, қоғушун вә қәләйни хумдан ичигә жиққандәк, Мән ғәзивим вә қәһрим билән силәрни жиғип [шәһәр] ичигә селип силәрни еритимән.

21 Да! Ще ви събера, и с огнения Си гняв ще духна върху вас, та ще се разтопите всред него.

Шундақ, Мән силәрни жиғип, ғәзивимниң отини үстүңләргә пүвләймән, силәр униң оттурисида ерип кетисиләр;

22 Както се топи среброто в пещта, така ще се разтопите вие всред него, и ще познаете, че Аз Господ излях яростта Си върху вас.

күмүч хумданда еритилгәндәк, силәр шәһәр оттурисида еритилисиләр; вә силәр Мәнки Пәрвәрдигарниң Өз қәһримни үстүңләргә төккәнлигимни тонуп йетисиләр.

23 И Господното слово дойде към мене и рече:

Пәрвәрдигарниң сөзи маңа келип шундақ дейилди: —

24 Сине човешки, кажи й: Ти си земя, която не се е очистила, и върху която не е валяло дъжд в деня на негодуванието.

И инсан оғли, шәһәргә мундақ дегин: — Ғәзәп чүшкән күндә сән пакландурулмиған, ямғур чүшмигән бир зиминсән.

25 Всред нея има заговор от пророците й; те поглъщат души като лъв, който реве и граби лова; вземат съкровища и скъпоценни вещи; умножиха числото на вдовиците всред нея.

Өз олҗисини титма қилидиған, һөкирәйдиған ширдәк уларниң пәйғәмбәрлири униңда сүйқәст ишлитиду; улар җанларни йәветиду; ғәзниләрни, қиммәтлик нәрсилирини буливалиду; улар униң оттурисидики тул хотунларни көпәйтмәктә.

26 Свещениците й престъпваха закона Ми и оскверняваха светите Ми вещи; не правеха разлика между свето и скверно, нито показваха на хората различието между нечисто и чисто; и криеха очите си от съботите Ми; и Аз съм осквернен всред тях.

Униң каһинлири Тәврат-қанунумни бузуп ташлап, пак-муқәддәс нәрсилиримни булғиған; улар пак-муқәддәс билән аддий нәрсиләрни пәриқ қилмайду; улар «шабат күн»лиримгә көзини жумуп жүриду; шуниң билән улар арисида Маңа бәтнам чаплиниду.

27 Първенците всред нея са като вълци, които грабят лов, за да проливат кръв, за да погубват души, за да се обогатяват несправедливо.

Униң ичидики шаһзадиләр худди олҗисини титма қилидиған бөриләрдәк; улар қан төкүшиду, җанларни набут қилишиду, һарам мәнпәәтни булишиду.

28 И пророците й я мажеха с кал, като виждаха за тях суетни видения и пророкуваха лъжи, думайки: Така казва Господ Иеова, когато Господ не бе говорил.

Униң пәйғәмбәрлири уларниң [қилмишлирини] «һак сугақ» билән ақартқан, «Рәб Пәрвәрдигар мундақ дәйду!» дәп сахта көрүнүшләрни көрүвелип, пал селип ялғанчилиқ йәткүзиду; лекин Пәрвәрдигар уларға сөз қилған әмәс.

29 Людете на тая земя прибягваха до притеснение и грабеха насилствено, да! угнетяваха сиромаха и немощния, и притесняваха чужденеца неправедно.

Зиминдики аддий пухраларму җәбир-зулум қилишип, булаң-талаң қилиду; улар аҗиз-намратларни бозәк қилип, мусапирларға зулум селип увал қилиду.

30 И като потърсих между тях мъж, който би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.

Мән улар арисидин тамни қайтидин яситип беридиған, Мени уларниң зиминини вәйран қилишимдин яндуридиған, униң йериқини әткидәк, Мениң алдимда туридиған аричи бир әзимәтни издәп кәлдим; бирақ һеч бирни тапалмидим.

31 Затова, излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Иеова.

Шуңа Мән қәһримни үстигә төкимән; ғәзивимниң оти билән Мән уларни һалак қилимән; Мән уларниң йоллирини өз бешиға қайтуримән, — дәйду Рәб Пәрвәрдигар.