Езекил 2
1 И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.
I reèe mi: sine èovjeèji, ustani na noge da govorim s tobom.
2 И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.
I uðe u me duh kad mi progovori, i postavi me na noge, i slušah onoga koji mi govoraše.
3 И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до тоя днешен ден.
I reèe mi: sine èovjeèji, ja te šaljem k sinovima Izrailjevijem, k narodima odmetnièkim, koji se odmetnuše mene; oni i oci njihovi biše mi nevjerni do ovoga dana.
4 Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.
K sinovima tvrda obraza i uporna srca šaljem te ja, pa im reci: tako veli Gospod;
5 послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.
I poslušali ili ne poslušali, jer su dom odmetnièki, neka znaju da je prorok bio meðu njima.
6 И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.
I ti, sine èovjeèji, ne boj ih se niti se boj njihovijeh rijeèi, što su ti uporni i kao trnje i živiš meðu skorpijama; ne boj se njihovijeh rijeèi i ne plaši se od njih, što su dom odmetnièki.
7 И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.
Nego im kaži rijeèi moje, poslušali ili ne poslušali, jer su odmetnici.
8 Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.
Ali ti, sine èovjeèji, slušaj što æu ti kazati, ne budi nepokoran kao taj dom nepokorni; otvori usta, i pojedi što æu ti dati.
9 И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга.
I pogledah, a to ruka pružena k meni, i gle, u njoj savijena knjiga.
10 И той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.
I razvi je preda mnom, i bješe ispisana iznutra i spolja, i bješe u njoj napisan plaè i naricanje i jaoh.
