Езекил 2
1 И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.
And he said unto me, —Son of man, Stand upon thy feet, that I may, speak with thee.
2 И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.
Then the Spirit entered into me as soon as he spake unto me, and it caused me to stand upon my feet, —and I heard one speaking unto me.
3 И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до тоя днешен ден.
And he said unto me- Son of man I am sending thee unto the sons of Israel, unto rebellious nations, which have rebelled against me, —they, and their fathers have transgressed against me, until this very day;
4 Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.
and it is unto such sons—of shameless face, and emboldened heart, that I am sending thee, —therefore shalt thou say unto them, Thus saith My Lord, Yahweh.
5 послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.
And they! whether they will hear or whether they will forbear, for a perverse house, they are, shall then know that, a prophet, hath been in their midst.
6 И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.
But thou son of man Be not afraid of them Nor of their words, be afraid Though thorns and thistles are about thee, And amongst prickly plants, thou dost dwell, Of their words, be not afraid nor At their faces, be thou dismayed, For a perverse house, they are!
7 И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.
Thou shalt therefore speak my words unto them, whether they will hear, or whether they will forbear For perverse, they are!
8 Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.
Thou, therefore son of man, hear what I am speaking unto thee., become not perverse like the perverse house, —open thy mouth, and eat that which I am giving unto thee.
9 И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга.
So I looked, and lo! a hand put forth unto me, —and lo! therein a scroll;
10 И той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.
and he spread it out before me, and, it was written on the front and the back, —and there were written thereon, lamentation and sighing, and wailing.
