Езекил 2
1 И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.
Ogin chun mihem chapa dingdoh in keiman nang koma thu seinom kaneije ati.
2 И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.
Aman kajah a thu asei phat chun kasunga lhagao ahung lut in chuin kakeng phang tenin eidiinsah tai. Keiman kajah a thusei ho chu phatechan kangaije.
3 И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до тоя днешен ден.
Mihem chapa keiman nangma hi Israel nam mite keima doumah mah bol nam mite koma kasol nahi. Amaho leh apu apateu hin tuni chanin keima eidou jing uve.
4 Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.
Amahohi milungtah leh milouchal te ahiuve. Thanei vaihom Pakai chun thu ahin seije ti aseipeh dinga kasol nahi tin eiseipeh e.
5 послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.
Amahon ngaiju hen lang ngaida jong leu amahohi doumah bol ahiuhi, nahetna hijeh a chu amaho lah hin themgao khat aum jinge ti beh henau vinte.
6 И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.
Mihem chapa amaho ahiloule athuseiju kicha hih in, ling leh khao thahpi chule midep thei aipi lah a um bang in nagih jong leu kicha hih in. Mitvom letlut a navet tengu jongleh nangma kicha hih in.
7 И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.
Amahon ngaiju hen lang ngaida jong leu nangman kathusei hi nasei peh ding ahi. Ahinlah amaho hi doumah boljing nom mite ahijeh un kathusei ngai pouvinte.
8 Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.
“Mihem chapa, nakoma ipi kasei ahi phaten ngaijin, doumah mah abol nauva khun jau hih beh in, nakam kan lang chule khat peh peh hi nen”
9 И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга.
Hichun kavet leh vetan khut khat kaheng lama hung kilhung doh chu kamui. Hichun lekhajol khat achoijin
10 И той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.
Alham lhan ahile alangto a thilhahna la ho, lunghemna thu cheng ho, chule manthahna thu kiphongdoh ho jeng dimset kamun ahi.
