Езекил 19
1 При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:
Ты же, сыне человечь, возми плачь на князи Израилевы,
2 Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.
и речеши: почто мати твоя львица среде львов почи, посреде львов умножи львичища своя?
3 Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.
И отскочи един от львичищ ея и бысть лев, и научися восхищати восхищения и человеки снеде.
4 И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им, И с куки го закараха в Египетската земя.
И слышаша о нем языцы, и ят бысть в растлении их, и приведоша его во узде во Египет.
5 А тя като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.
И виде, яко отведен бысть от нея, и погибе чаяние ея: и взя инаго от львичищ своих и львом учини его,
6 И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.
и живяше посреде львов, бысть лев и научися восхищати восхищения: человеки изяде,
7 Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.
и пасяшеся в лютости своей, и грады их пусты постави, и погуби землю и исполнение ея гласом рыкания своего.
8 Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.
И даша нань языцы окрест от стран и простроша нань мрежи своя, и в погублении их ят бысть.
9 И с куки го туриха в решетка Та го закараха при Вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласа му По Израилевите планини.
И положиша его во узде и в клети, приведоша его ко царю Вавилонску и ввергоша его в темницу, яко да не слышится глас его ктому на горах Израилевых.
10 Майка ти, с жизненост като твоята, Беше като лоза, посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.
Мати твоя яко виноград и яко цвет шипчан на воде насажден, плод его и отрасль его бысть от воды многи.
11 Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна нависоко всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
И бысть ему жезл крепости над племенем старейшин, и вознесеся в величии своем среде лозия: и виде величество свое во множестве лозия своего,
12 Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха и изсъхнаха; Огън ги изяде.
и обломися в ярости, и на землю повержен бысть, и ветр знойный изсуши плоды его: увядоша, и изсше жезл крепости его: огнь потреби его.
13 А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
И ныне насадиша его в пустыни, на земли безводне.
14 И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма вече в нея жезъл достатъчно як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.
И изыде огнь от жезла избранных его и пояде и, и не бе в нем жезла крепости его: племя в притчу плача есть, и будет плачь.
